СРАВНЯВАНЕ НА ВИДЕОСИСТЕМИТЕ НА LINUX И WINDOWS

[http://www.nixp.ru/cgi-bin/go.pl?q=articles;a=lvsw_video]

автор: Василий Алексеенко

email: [vasilisc@rambler.ru]

домашна страница: http://www.uvsw.narod.ru

Направеният по-долу тест беше замислен като лудория. Искаше ни се да разберем колко видеофилма могат да бъдат пуснати едновременно под една или друга операционна система, като при това най-голямо влияние оказва не самата операционна система, а използваните видео кодеци, плейъри и т. н. Но все пак ... Веднъж, виждайки на витрината на един компютърен магазин монитор, върху който паралелно и съвсем гладко се въртяха 4 филма под управлението на операционната система ASP Linux, реших да проведа замисления тест. Коя операционна система е най-мултимедийна? Ето, че можем да проверим (но нищо няма да докажем – бел. на ред.).

Няколко думи за теста:

• Конфигурация на тестовия компютър:

  • AthlonXP 1700+

  • RAM 256 MB

  • GeForce2 MX400 64 MB

  • 80 GB Seagate Barracuda

• Драйвер на Nvidia за Windows XP: ForceWare 52.16 WHQL и DirectX 9.0.

• Драйвер на Nvidia за Linux: NVRM version: NVIDIA Linux x86 nvidia.o Kernel Module 1.0-4363.

• Филмът е компресиран с кодек DivX 5.1 и представлява видеоклип с участието на персонажите от филма “Lilo & Stitch 2”, компресиран с включен параметър “No Audio” т.е в него липсва аудио пътечка.

• Програмите за гледане на филм ще бъдат с изключен звук. Не трябва звука да се намесва там, където борбата ще е между видеото.

• На Windows XP, филма ще се намира в главната директория на диск, форматиран с FAT32 файлова система, която е по-бърза от NTFS.

• Колко филма могат да вървят едновременно, субективно ще решавам аз, а обективно – System Monitor на системата.

• Ще се борят Windows XP и ASP Linux 9.0 (ядро Red Hat Linux + X-Windows + Gnome).

Windows XP

Използвах CrystalPlayer v1.2, настроен на най-бърз режим на работа (конфигурация, 2 kb). Ето информацията от CrystalPlayer:

• Никакви забележки, най-бърз режим;

• Аудиорежим: изключен;

• Аудиобуфер: изключен.

Стартираме Start – Settings – Control Panel – Administrative Tools – Performance. И с отметката стартираме CrystalPlayer с филми – един след друг.

Ето и моята присъда: на моята машина под Windows XP може да се гледат 3 филма, четвъртият вече забавя системата. Средно един филм заема около 30-40% от ресурсите на процесора. Обърнете внимание на зелената графика “Свободна оперативна памет в MB” - той не стига до 0. За операционната системата и за програмата има достатъчно памет за работа.

ASPLinux 9.0

Да, за света на UNIX ще се бори този руски гигант. Red Hat Linux + X-Window + Gnome. За гледане на филми е избран Mplayer, който е много популярен в света на Unix/Linux. Стартираме го с опция “-nosound” и забранен “postprocessing video”. Още преди резултатите от теста ще кажа следното – системата X-Window консумира много оперативна памет. На мен ми изяде 250 MB от 256. Засега не знам как мога да намаля нейния апетит, но не ми се иска в днешния тест Linux да използва swap паметта, а не оперативната, понеже тя е по-бавна.

Малко по-късно намерих обяснение, защо X-Window използва толкова много ресурси:— При използването на паметта и X, и KDE използват същата идеология, която използва и ядрото на Linux - “Ресурсите на компютъра трябва да се използват напълно”. Затова неизползваната памет се запълва с най-различни незадължителни буфери, които ускоряват работата с графика, подобряват запълването и т. н. Но все едно KDE и X-Window при своето стартиране използват повече системни ресурси, отколкото MS Windows, защото те са отделни програми, докато в Windows графиката е интегрирана в ядрото на системата.

Но теста вече беше започнат и ето резултата:

Изморих се да пускам Mplayer, докато натоварването на процесора не стигна ~100%. И ето какво постигнах: 12 филма и моето субективно мнение е, че системата започва да се бави при 13-тия филм, който беше спрян. Обърнете внимание на зелената линия на графиката (използване на swap диска) – нейната гладкост говори за това, че ASP Linux при гледането на тези 13 филма не използва допълнителна памет от swap дяла.

Разбор на теста

Победата на ASPLinux е безспорна, ако отчетем факта, че филма в .AVI формат е дело на Microsoft. А излиза, че с AVI най-добре умеят да се работят програмисти под Linux и софтуера за Linux (само се шегувам :)).

В света на Windows, нито една видеопрограма не декодира сама филма (нали филмите са компресирани с един или друг алгоритъм), а извиква инсталирания в системата декомпресор, чийто компресор е компресирал филма. Ето защо във Windows всички видеопрограми отнемат едно и също процесорно време, като лъвският дял от него отива за работа на декомпресора. Затова споровете коя програма е по-добра или по-лоша са глупави: тя може да предоставя допълнителни услуги по постобработката на видео и аудио потоците, както CrystalPlayer например. За да ми бъде чиста съвеста, ще кажа, че програмите за гледане на филми не декодират сами филма – QuickView Pro (DOS), създадена от немски програмист, под чист DOS сама декодира и образа и звука, като самата програма е голяма около 312 kb.

Аз не мога да обясня в детайли работата на кодеците [1] в света на UNIX. В UNIX/Linux няма единна основа от установени кодеци. Всяка програма за гледане на филми под *nix система използва модул/библиотека/своя/чужда за декомпресиране на филма. В Mplayer, за гледане на филми във формат .MOV, .ASF, .WMV (формати на Apple и Microsoft), се използват библиотеки [2] от Microsoft. А на инсталационния диск на Movix (орязан Linux за гледане на филми), Mplayer даже използва опаковани с bzip библиотеки от Microsoft, като в помощта към програмата е посочено, че не е необходимо те да се разопаковат. Това, разбира се, поразява и предизвиква възхищение. Програмистите на Mplayer използват библиотеки от Microsoft (такива файлове в UNIX няма) и при това постигат забележителни резултати. С този разбор искам да покажа, че разликата 12 филма против 3 е нещо повече от 4 пъти.

Забележка: За теста под Windows е използван набора от кодеци K-Lite Codecs 2.20f.

превод: Николай Ангелов

1 КоДек – Кодиране/Декодиране (бележка на преводача)

2 Познати още и като .dll файлове (бележка на преводача)

<< OpenFest 2004 - летвата се вдигна | WINDOWS И LINUX – ПАРАДОКСИ ПРИ ИНСТАЛАЦИЯТА >>