Тези дни няколко пъти бе задаван въпроса как свободните лицензи [1] защитават правата на автора, дали те имат приложение в България? Нека опитам да обясня защо отговорът на тези въпроси е положителен.

Свободните лицензи [2] са напълно приложими и тяхните клаузи са действителни според действащото право в Република България. Твърденията, че те не са съобразени с българското законодателство или че уговорките в тях са недействителни са резултат единствено на насаждане на страх, несигурност и съмнение (СНС или FUD). Ако някой оспорва „законността“ на свободните лицензи, то той оспорва разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Трябва да се признае, че идеите залегнали в тези споразумения са трудни за възприемане в свят, в който договорите се използват предимно като средство за ограничаване правата на индивида. Свободните лицензи не налагат допълнителни ограничения на правата, които ЗАПСП предоставя, а предоставят нови права на потребителя. Те не са средство за ограничаване на потребителя, а осигуряват и защитават неговата свобода.

Приемайки условията на свободния лиценз, потребителят не се съгласява с непознати за закона ограничения на неговите права, а получава допълнителни права. Без да приеме условията на лиценза, той няма да има право да използва това произведение, защото това ще му е забранено от закона за авторското право. Ако някой ползва произведение, което се разпространява при условията на свободен лиценз и наруши неговите условия, то правата, които лиценза предоставя, му се отнемат и той се превръща в нарушител на закона, а не на някоя клауза от лиценза. И точно поради тази причина приложимостта на свободните лицензи се оспорва единствено в едностранчиви и пристрастни текстове и почти никога в съда.

Типично за несвободните лицензи е да налагат задължения, които са непознати за авторското право. Разумният въпрос за всеки е дали тези клаузи и допълнителни ограничения са действителни и ние всички трябва да внимаваме с какво се съгласяваме, когато ползваме произведения, разпространяващи се под несвободни лицензи.

Носителите на авторското право имат изключителната възможност да се разпореждат с правата си и гарантирано от закона тяхно право е да предоставят свободно права върху техни произведения и затова никой не трябва да се тревожи за това. А тези, които все пак имат нужда от доказателство, нека вземат за пример Microsoft, които разпространяват свободен софтуер и се съобразяват с всички изисквания на свободните лицензи.

1.Под „свободни лицензи“ имам предвид лицензи като FDL, GPL, BSD, Creative Commons, Apache и други, които позволяват поне свободно възпроизвеждане и разпространение. Възможността за свободна модификация и последващото й разпространение е характерна черта на повечето от тях. обратно
2.Понятието „лиценз“ е придобило гражданственост като название за типов договор за разпространение на авторско произведение. обратно

Допълнителни материали:

• Прилагане на GPL - част I
• Прилагане на GPL - част II

<< Адаптивността като път към сигурността | Софтуерните патенти — вреда или полза? >>