от Н. Антонов(21-10-2002)

рейтинг (16)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

След като вече сме се убедили, че Linux е истинска многозадачна операционна система, която знае как да разпределя правилно ресурсите на компютъра и управлява интелигентно паметта, тогава какво чакаме? Защо да не се възползваме от тези благини, като превърнем прясно инсталирания RedHat или Slackware в една домашна мултимедийна работилница. Особено след освобождаването на кода на Blender няма да е далеч времето, когато... А и ако Adobe се потрудят да пуснат продуктите си за тази платформа... Впрочем, няма да е далеч това време, след като вече го направиха за MacOS X, която е “на една ръка разстояние” от Linux, но...

Да оставим профетизма, да се върнем на земята и да се поогледаме. На първо време, ще потърсим нещо, което да ни “поразвърже ръцете” в обработката на звук. С ръка на сърце признавам, че когато изоставих “прозоречната” ОС, се разделих трудно единствено с незаменимия CoolEdit. Тази програма винаги ме е впечатлявала със своята стабилност и липсата на лакомия за ресурси. Искрено се надявах, че ще намеря неин заместител, поне за любителските си нужди. Признавам, че ако бях професионалист, бих броил пари за CoolEdit Pro (те никак не са много) и, за съжаление, за един Windows 98, но тъй като не съм стигнал чак дотам, а и служебно имам неудоволствието да се мъча с други аудиосистеми, базирани на NT, реших да се поразровя из интернет за свободни алтернативи.

Попаднах на интересни варианти. Интересното е, че всички бяха базирани на GTK. Този вид приложения обикновено са леки и бързи, скромни откъм системни изисквания, а добре написаните впечатляват и със стабилност. Първо попаднах на Glame (http://glame.sourceforge.net).





Интересна програма, в която са залегнали доста сериозни идеи. Работи бързо, но ми коства известни усилия, за да я науча да работи с моята Creative SB Live, което не би трябвало да е проблем за която и да е програма. Интерфейсът също не е никак интуитивен. Може би, авторите са имали нещо друго предвид. Разочароващ момент се оказа опитът ми да импортирам 400 MB .wav файл, който исках да редактирам. Мъка... А със 128 MB RAM CoolEdit прави чудеса. Така и не разбрах мога ли да чистя шум и да прилагам различни филтри, както и някои елементарни ефекти като ревербарциите и ехо. Бързо разбрах, че това не е моята програма. Трябваше да уча нещо съвсем ново, което нямаше аналог с онова, което познавах досега. Сигурно е добра, но може би аз не съм достатъчно добър за нея.

Вторият кандидат за моя избор се оказа Gnoise (http://gnoise.sourceforge.net). Определено беше по-близо до навиците ми от работата с аудиоредактори. Безпроблемно се разбра със звуковата ми карта. Записва без прескачания. Има възможности за добавяне на различни плъгини.







Интерфейсът е интуитивен, но... Пак опряхме до ресурсите. С малки файлове няма проблем, обаче какво се случва когато опитате да заредите един 400 MB файл? Програмата започва да работи мудно, плъзгачът едва потрепва... При опит да записвам по-дълго време, програмата се... срина. А задачата, която трябваше да изпълня, беше проста. Трябваше да подготвя за архив запис на тричасово радиопредаване, като махна музиката и рекламите и оставя само полезния говор.

И двете изпробвани досега програми имаха обаче доста ограничени за мен възможности. В записа имаше преки телефонни разговори с доста шум, който трябваше да редуцирам до поносими граници, без да ощетя като цяло полезния сигнал. Тъй като не работех с музика, а само с говор, можех да сведа дълбочината на звука до минималните 11.025 KHz, а и от stereo нямах нужда. Но оригиналният запис беше в два канала, при 44.1 KHz. Значи трябваше и да конвертирам.

Най-сетне се спрях на нещо, което постепенно се превърна в основен инструмент при работата ми - Audacity (http://audacity.sourceforge.net). Тази програма вече е във версия 1.0 и е достатъчно зряла за сериозна употреба. Закратко се запознах с ReZound, която също ме впечатли с възможностите си, но все още е в ранен стадий на развитие и показа нестабилност, особено при работата с големи файлове.

Audacity е включена в повечето дистрибуции, обикновено в категорията contrib. Тъй като версията й в моя Debian не беше последна, реших да се сдобия с изходния код на наскоро излязлата последна версия и да го компилирам. Компилацията премина гладко и бързо. За целта се нуждаех и от библиотеката wxGTK. Audacity засега работи само с OSS. Ако ползвате ALSA, ще трябва да поизчакате. Екипът, който я разработва, обещава, че рано или късно програмата ще поддържа и тази архитектура. Всъщност, не съм пробвал, но сигурно може да бъде излъгана с помощта на емулацията на OSS, която може да прави ALSA. Най-добрата новина е, че документацията й е преведена на български. Това до известна степен обезсмисля подробното й представяне в този материал. Тук ще се спра само на някой по-впечатляващи моменти.

Панелът за настройка на програмата не предлага зашеметяващи възможности, но най-хубавото е, че всъщност не се налага нищо да настройвате кой знае колко специално. Audacity се сработва автоматично с /dev/dsp и “подкарва” звуковата карта “от раз”.





Ако ви се наложи да се ровите в Preferences, то ще е най-много, за да укажете честотата на записа, дали да е stereo или mono или да посочите мястото на библиотеката за конвертиране в MP3, както и къде програмата да разполага временните си swap-файлове, които могат да достигнат забележителни размери. По-нататък ще разберете защо. Но представете си, ако имате RAID или два SCSI-диска, или дори IDE да са... Можете да разпределите натоварването към дисковата подсистема и да увеличите чувствително производителността.





На първо място ще спомена начина, по който програмата третира звуковите файлове. Тя не ги редактира пряко. Файлът остава непокътнат. За да го редактирате, трябва да го импортирате в проект. Информацията се кешира в специална временна директория (swap), където се записва всяка промяна. Можете да импортирате неограничен брой файлове като отделни писти, които да обработвате поотделно или заедно, да смесвате, конвертирате и експортирате директно във .wav, .ogg или .mp3. Ако искате, можете да импортирате един и същи файл колкото си искате пъти, като по този начин създавате псевдо-многопистов запис или превръщате mono в stereo. При обработката и записването на промените, оргиниланият файл си остава само един и непокътнат. Оказа се, че размерът на файла тук няма значение. След като веднъж е кеширан, програмата го обработва със забележителна скорост, без да се интересува от мегабайтите.

Филтърът за чистене на шум, който ми е така нужен, работи забележително добре за некомерсиален продукт. Зарадва ме обстоятелството, че повечето “трикове” бяха заимствани именно от CoolEdit. За да изчистя шума от целия файл, трябваше да маркирам малка област, в която има само шум и няма никакъв полезен сигнал. Програмата създава профил на шума и след това го прилага върху целия файл, като премахва само шумната част, без да накърни качеството на полезния звук.





Останалите ефекти от типа на ревербарциите и ехото предлагат нелошо качество, но все още са недоразвити. За щастие, на мен те не са ми нужни, а там където са нужни, т. е. в професионалния звукозапис, би трябвало специалистите да знаят какво и как се използва, а и... колко струва:))

Следва.



<< SuSE 8.1 Review | Инсталиране на пакети в Mandrake 8.x+ >>