от Йовко Ламбрев(9-06-2004)

рейтинг (-65)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Нормалното човешко желание за начало на една подобна статия е една чистосърдечна ругатня. Сочна и лепкава! Тогава обаче няма да има смисъл от въпросната статия...

Това всъщност не е статия - това е обръщение! Към всички, които са не само фенове, към тези които са над 15 години и могат да мислят разумно, към тези които освен да мрънкат искат и да направят нещо!

Какво е ССС? Сдружение на шепа хора, които се опитват да направят нещо. Някой някога да е твърдял, че сме перфектни? Не сме! И ние си го знаем, но това не ни спира да бутаме каквото можем и колкото ни стигат силите. Правим това, което можем. Не винаги това, което ни се иска, а това_което_можем.

Някой замислял ли се е какво струва двугодишната история на това Сдружение? Някой огледа ли се какво се случи през тези две години с нашата скромна помощ и съдействие?

Ще ви кажа - който иска - да чете... ССС счита, че трябва да има активна позиция по темите и проблемите, които не му се нравят. Пасивното несъгласие е безполезно затова обикновено крякаме, дори да изглежда безсмислено. Грачехме несъгласията си където и когато можехме - писахме писма, становища, петиции, документи. Изпращахме ги на полезни и безполезни адреси. Ефективността ни рядко е по-голяма от 5%, но за сметка на това компенсирахме с действия. Започнахме с инсталфестове - ученическа работа - ама като учениците в България не се сещаха да я започнат. И до ден днешен ни молят да отидем за да направим фест някъде. Ние не сме патентовали правото да се правят фестове - ние само започнахме - фестове могат да се правят навсякъде и от всеки. Иска се само малко кураж. Нищо повече.

След това атакувахме пресата, медиите - те горките като всичко в България тънат в посредственост - забъркаха такива каши, че свят ни се зави, но не се отказахме. Продължихме... И какъв е резултатът - ами журналистите започнаха бавно и трудно да се учат. Нима това не е полезно? Забележете какви статии излизаха преди две години и сега напоследък. Нима това не си струва?

Влязохме в спор и дуел с политиците. Отговаряха ни с пренебрежение, с неразбиране, с незачитане. Но пак продължихме... Сещате ли се защо? Защото това е пътят на еволюцията! Защото отнякъде трябва да се тръгне за да продължим, за да се научим, за да променим нещо! Защото някой трябва да направи тези грешки за да се родят и поуките. И защото политиците започват да се вслушват. Не винаги е лесно - не винаги е така както искаме. Но има някакъв интерфейс пред никакъв. Има някакъв диалог пред липса на такъв. И след този диалог под форма на компроси се получават и полезни неща. И за всяко нещо трябва натиск и време! По много и от двете.

Така можем да водим диалог и със сини и с червени. И двете страни нямат против да общуваме с другите и ни вярват. Защото разговорите не са политически. На тази основа можем да си говорим и с жълтите, оранжевите, прокажените или марсианците - от всички, от които зависи нещо. Разбира се, че нашите и техните подбуди се различават! И какво от това? Не е ли нормално? Та да не би Телевизия Евроком - Пловдив да ни подрепи за двудневния фест заради невинните ни души? Не - разбира се - те си имаха бизнес интерес. Това означава ли, че не трябваше да го направим и много хора в Пловдив да нямат такова събитие? Всичко е компромиси и занапред ще бъде така, защото просто иначе нищо няма да се получи...

Какво се случи всъщност през тези две години?

Фестовете не ги броим - стига вече с тях. Интервютата сигурно са над 50 - за различни медии - вестници, радиостанции, телевизии. Предавания, посветени на свободния софтуер. Имаше съвместен двудневен фест с телевизия, която напасна цялата си програмна схема в предходната седмица да рекламира феста. Над десет специализирани конференции, над 20 специализирани презентации в над десет различни града в България. Срещи с кандидат-кметове, пътешествия до Бургас или Кърджали. За някои по няколко пъти. Срещи с бизнес-сдружения. OpenFest с международно участие, подкрепен от Президентската институция. Някой замисли ли се, че това е признание - най-малкото признание за това че ССС е фактор, който не е без значение за обществото? Някой замисли ли се какво струва да се направи един OpenFest без нито една стотинка? Случиха се още много много други неща... Едните се харесваха на едни - другите на други. Всички до едно бяха оплюти подобаващо от всякакви анонимковци по всички възможни начини.

Искам обаче да кажа и още нещо... Какво струваше всичко това? Знаете ли? Струваше усилията на петнадесетина или двадесет души! Само толкова сме - поне тези, които захвърлят личните си грижи и хукват да свършат нещичко, които понякога пренебрегват служебните си задължения, интересните си занимания или семействата си. И каква е цената ли?

Ами много загубено време, много убити илюзии, нерви, раздели с любимите хора, разводи, здравословни проблеми дори, неудовлетворение, загубени работни места... и вашите хули, разбира се! Никой не иска благодарност и фанфари! Никой не си мисли, че няма да има критика, но тя да достига до степен на обезсърчаване на хората, които са се нагърбили с тичането е възмутително!

Та казах, че това е обръщение - то е простичко: Къде сте? Направете го това ССС! Направете ССС такова, каквото ви харесва - лице на общността! Такова каквото искате да бъде! Всичко друго са празни бръщолевици! Елате в ССС и направете нещата така както ви харесват - това е отворена организация. Мрънкането отстрани е безполезно. Не върши никаква работа. Ние ще си продължим по-старому (няма да ни откажете - забравете) а вие ще си продължавате да си мрънкате без никакъв резултат.

Знам, че тази емоционална статия е безмислена точно толкова, колкото и мрънканиците. Но нещата в България ще потръгнат, когато забравим за синьото и червеното, за Левски и ЦСКА и за други подобни много тъпи неща. Когато станем общност, каквато толкова време не сме. И аз лично вече се срамувам - срамувам се от нас - линуксарите, които вече десетина години в България сме фанатизирани фенове, "велики" хакери и никакви приятели и още по-малко хора...

Тези, които не го разбират да видят началото на статията.


Послепис:
(Следващият текст беше добавен като коментар и в отговор на някои въпроси около ССС. Може би наистина не е зле да се добави към самата статия. Ето правя го.)

В ССС има всякакви хора - вярно, че мнозинството сме "техничари" и малко разбираме от политика, медии - но ни се налага да се справяме някак и с това. Не че е комфортно и приятно - налага се. Иначе сред нас има и обикновени потребители и само симпатизанти. Изобщо няма ценз, който трябва да е покрит за да членува някой в ССС. ССС обаче няма за цел да бъде "техничарска" организация - не защото не искаме - даже напротив. Но това е по-лесното - всеки от нас непрекъснато бива обладаван от стремежа да захвърли обществено-полезното и да се зарови в любимите технически неща. Но това няма да провокира обществото да се размисли, няма да провокира нови работни места за линуксари, няма да има с кого обществото да си говори ако иска да го направи с нашата аморфна общност. За обикновените хора ние хората около свободния софтуер им се виждаме твърде ъндърграунд - трудни за откриване и трудни за общуване. ССС се опитва да бъде посредник между обикновените хора, политиците, другите обществени организации и нашето ъндърграунд общество. Искаме да занесем нашите мнения и идеи - там при останалите и при decision maker-ите. И си мислим, че си струва да има такава организация.

Това не означава, че няма да правим софтуер, документация или преводи, но затова не е нужно никакво сдружение. ССС е за тези, които искат да покажат/помогнат/научат/зарибят и останалите - без значение кои са те. ССС иска да си общува с македонската, с хърватската, с румънската, с турската подобни организации - да правим общи инициативи - без значение колко и дали сме различни. В крайна сметка нали всички обичаме бира и свободен софтуер.  

ССС не е място за всички - ние не искаме да сме масова организация със стотици структури, но все още сме много малко и не ни стигат силите, нито средствата да направим нещата добре. Нямаме спонсори, издържаме се сами. Трудно е - много. Затова когато направим нещо - критиката е добре дошла - когато е приятелска, добронамерена, а не пренебрежително-злостна. Когато съдържа жлъч, обезсърчава ни, обижда ни - тя просто не е полезна никому.

Ако някой иска да ни помогне - добре е дошъл. Ако някой не вижда смисъл от ССС - пак е чудесно - нека си се занимава със своите неща - не можем да се сърдим. Под слънцето има място за всички. Всяко нещо, което някой прави е полезно. Но ако не си помагаме взаимно, нека поне да не си пречим.


<< Повече за патентите и патентното право | Софтуерът >>