от Тервел Няголов(29-07-2004)

рейтинг (23)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Материалът е предоставен от в.Компютри.

В предната статия подготвихме твърдия диск така, че да приеме безпроблемно инсталацията на Линукс, без това да повлияе на текущата Windows система.

Инсталация

При повечето Линукс дистрибуции съществуват няколко различни начини на инсталиране – чрез дискове, чрез мрежова инсталация в NFS или SMB сървър или директно от FTP сървър. В нашия случай ще разгледаме как се инсталира Линукс чрез дискове.
За целта трябва да излезете от Windows и да посочите на компютъра да направи начално зареждане от първия диск на дистрибуцията. Това става от BIOS настройките на компютъра, а при някои системи съществува и бърз клавиш за посочване на източника на първоначално зареждане.
Ако всичко е наред, компютърът започва да зарежда инсталатора на Линукс от CD-то и пред вас се появява началният екран, който ви дава възможност да изберете едно от няколко действия. В нашия случай трябва да изберем от менюто командата “Installation”.
Фигура 1
След като направим това, ще видим, че инсталаторът на Линукс започва да зарежда ядрото, което ще управлява процеса на инсталиране. В този момент имате възможност да натиснете клавиша F2, за да видите, че Линукс започва да инспектира наличния в компютъра хардуер.

Фигура 2
След това се появява графичният инсталатор, който ни задава въпрос на какъв език искаме да протече инсталацията. Виждаме, че имаме възможност да изберем български и разбира се, щракваме върху него, след което натискаме бутона “Приемане”.
Фигура 3
Следва анализиране на системата от конфигуратора на SuSE, носещ името YaST. Той се “оглежда” за всички устройства, които са свързани към компютъра, като твърди дискове, флопи, видео- и звукова карта, монитор, ТВ тунер, мишка и др. Този процес може да отнеме две-три минути и след това пред вас ще се появи екран, в който е представена цялата събрана дотук информация за системата, като ви се дава възможност да нанесете корекции.
Веднага ще забележите, че YaST е разпознал с доста голяма точност параметрите на системата ви, като дори е избрал най-подходящите дискови дялове за своята инсталация. В нашия случай това би трябвало да бъдат подготвените предварително от нас в Windows дялове.

Фигура 4

В “Настройки на инсталацията” в YaST ще видите, че в синьо са оцветени категории като “Система”, “Клавиатурна подредба” и др. Още тук можем да променяме настройките на Линукс за устройствата в тези категории. Няма смисъл да се мъчите да избирате клавиатурната подредба в конфигуратора, защото на този етап няма да срещнете предложение за български език, но спокойно – кирилизация на клавиатурата ще добавим много лесно след инсталацията. Затова нека се съсредоточим върху другите важни полета.

Управление на дяловете


Фигура 5
Препоръчвам ви да разгледате тази секция внимателно и да прочетете текста, написан в лявата част на YaST. Там има информация на български език за разделянето на хард диска. Тя е оскъдна, но въпреки това е достатъчна, за да послужи за ориентир. Ако сте направили посочените в миналия брой стъпки, YaST би трябвало да разпознае вече подготвените от вас празни и форматирани дялове от диска и да предложи тях за място за инсталация. Ако пък сте оставили свободно неформатирано като логически или първичен дял място на диска, YaST ще ви предложи да използва него, като ще си го раздели сам според нуждите си.

Приложения

Фигура 6

Ако щракнете на тази секция, ще можете да изберете кои приложения да се инсталират във вашата Линукс система. По подразбиране се инсталира “Стандартна система”, която включва работната среда KDE, офис приложения и документация. Хубаво е да щракнете на линка “Приложения”, за да добавите още пакети. Следващият екран ви дава възможност да изберете “Подробен избор на пакети”, където ще бъдете посрещнати от друг, в който да изберете приложения, групирани според тяхната функция. Ще видите, че имате възможност да добавите както цели групи, така и отделни приложения.
На това място вероятно ще изгубите доста време в избор на игри, мултимедийни приложения (видео- и аудиоплеъри, както и приложения за телевизия и радио), изходните кодове на ядрото и компилатори за C и C++. Препоръчвам ви да инсталирате най-малкото изброените тук, за да разполагате с мултимедийни плеъри и възможност да инсталирате допълнителни приложения, както и да прекомпилирате ядрото, в случай че искате да оптимизирате системата си на по-късен етап.
Ако решите да избирате приложенията самостоятелно, има голяма вероятност YaST да ви съобщи, че трябва да се инсталират и други, без които избраните от вас не биха работили. Това е необходимо, за да се спазят зависимостите – или казано по друг начин, да бъдат инсталирани всички инструменти, с които работи или от които зависи нормалната работа на избраното от вас приложение. Ако изберете всичко от дистрибуцията на SuSE 9.1 Professional, на хард диска ви ще бъдат инсталирани близо 5 GB приложения и инструменти. Внушително, нали? Стандартната инсталация пък отнема около 1.5 GB, а ако някое приложение ви липсва, винаги можете да го инсталирате след това.
С инсталирането на SuSE Линукс не спираме до тук, в следващата статия ще продължим с началния конфигуратор, мениджъра на зареждане и другите стъпки от процеса на настаняване на любимата на милиони хора по света операционна система.
(Следва продължение)

Тервел Няголов


<< КАКДА Компилираме KDE & QT | Download менажери за Линукс >>