от Пейо Попов(19-05-2005)
рейтинг (-25)
[  добре ]
[  зле ]
 Вариант за отпечатване
Тези дни няколко пъти бе задаван въпроса как свободните лицензи [1]
защитават правата на автора, дали те имат приложение в България? Нека
опитам да обясня защо отговорът на тези въпроси е положителен.
Свободните лицензи [2] са
напълно приложими и тяхните клаузи са действителни според действащото
право в Република България. Твърденията, че те не са съобразени с
българското законодателство или че уговорките в тях са недействителни
са резултат единствено на насаждане на страх, несигурност и съмнение
(СНС или FUD). Ако някой оспорва „законността“ на свободните лицензи,
то той оспорва разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му
права (ЗАПСП).
Трябва да се признае, че идеите залегнали в тези
споразумения са трудни за възприемане в свят, в който договорите се
използват предимно като средство за ограничаване правата на индивида.
Свободните лицензи не налагат допълнителни ограничения на правата,
които ЗАПСП предоставя, а предоставят нови права на потребителя. Те не
са средство за ограничаване на потребителя, а осигуряват и защитават
неговата свобода.
Приемайки условията на свободния лиценз,
потребителят не се съгласява с непознати за закона ограничения на
неговите права, а получава допълнителни права. Без да приеме условията
на лиценза, той няма да има право да използва това произведение, защото
това ще му е забранено от закона за авторското право. Ако някой ползва
произведение, което се разпространява при условията на свободен лиценз
и наруши неговите условия, то правата, които лиценза предоставя, му се
отнемат и той се превръща в нарушител на закона, а не на някоя клауза
от лиценза. И точно поради тази причина приложимостта на свободните
лицензи се оспорва единствено в едностранчиви и пристрастни текстове и
почти никога в съда.
Типично за несвободните лицензи е да
налагат задължения, които са непознати за авторското право. Разумният
въпрос за всеки е дали тези клаузи и допълнителни ограничения са
действителни и ние всички трябва да внимаваме с какво се съгласяваме,
когато ползваме произведения, разпространяващи се под несвободни
лицензи.
Носителите на авторското право имат изключителната
възможност да се разпореждат с правата си и гарантирано от закона тяхно
право е да предоставят свободно права върху техни произведения и затова
никой не трябва да се тревожи за това. А тези, които все пак имат нужда
от доказателство, нека вземат за пример Microsoft, които разпространяват свободен софтуер и се съобразяват с всички изисквания на свободните лицензи.
1.Под „свободни лицензи“ имам предвид лицензи като FDL, GPL, BSD, Creative Commons, Apache и други, които позволяват поне
свободно възпроизвеждане и разпространение. Възможността за свободна
модификация и последващото й разпространение е характерна черта на
повечето от тях. обратно
2.Понятието „лиценз“ е придобило гражданственост като название за типов договор за разпространение на авторско произведение. обратно
Допълнителни материали:
<< Адаптивността като път към сигурността | Софтуерните патенти — вреда или полза? >>
|
