от SRG(2-03-2008)

рейтинг (55)   [ добре ]  [ зле ]

Printer Friendly Вариант за отпечатване

Важно!
Като автор,който пише за първи път подобен тип статия искам да спомена,че не нося отговорност за това ако объркате нещо докато следвате указанията от тази статия и това доведе до загуба на информация от вашия твърд диск. Също така ще приема критика за термините,които освен да преведа се старах да направя и разбираеми за начинаещ потребител и може без да искам да съм се пообъркал. :)

Темата в тази статия ще бъде начин на инсталацията на линукс дистрибуцията Gentoo и е конкретно насочена към начинаещите потребители , които желаят лично да се сблъскат с предизвикателството да инсталират и ползват една дистрибуция, за която са чували от нейните потребители, че е “страшна, върхът, неповторима, невероятна”, а от всички останали че е “трудна за употреба, фенска,екзотична,много далеч от реалността” и т.н.

В общи линии инсталацията на Gentoo действително не е за хора, които не желаят да четат и да научат малко повече подробности относно детайлите на самия инсталационен процес, но това не засяга вас - хората, които имат желание да научат малко повече за тънкостите на инсталация на линукс базирана дистрибуция. Всеки,който се е опитвал да инсталира някоя дистрибуция за първи път несъмнено първо отива на сайта на дистрибуцията (които в нашия случай е www.gentoo.org). Там се намира линк към така наречения Gentoo Handbook (наръчник), в които в подробности е описан инсталационния процес за различни процесорни архитектури – x86,x86_64,pps и т.н. Друго място, където може да откриете идеи, съвети и примери за това как да работите с една Gentoo система е http://gentoo-wiki.com.Тук е момента да кажа,че това са много добри помагала, с чиято помощ можете да инсталирате и конфигурирате Gentoo. Споменавам за наръчника и помощния сайт по простата причина, че ако някой се обърка от моите описания винаги може да се консултира там и да реши проблем,възникнал по време на инсталация или след нея.

В самото начало искам да ви осведомя, че инсталацията на Gentoo може да протече както от официалния install-x86-minimal-2007.0-r1.iso
минимален инсталационен диск, така и под която и да е (включително и live) вече инсталирана дистрибуция. В примера си ще използвам минималния инсталационен диск, а не новия livecd-i686-installer-2007.0.iso
инсталационен диск, който има и графична среда по простата причина че няма да използвам графичния инсталатор, който пък според мнението на доста хора е все още не съвсем работоспособен. Пак казвам - ако имате работеща дистрибуция на компютъра си това е един плюс, защото няма да се налага да четете тази статия с помощта на някой текстов браузър като links , който е включен в минималния инсталационен диск, а ще имате възможността да инсталирате Gentoo в графична среда и съответно да използвате "нормални" програми като Firefox и т.н.
Длъжен съм да спомена, че докато не инсталирате boot мениджър под Gentoo, винаги можете да спрете с “експеримента” и просто да премахнете цялата информация без да се притеснявате за каквито и да било последствия върху работещата в момента дистрибуция или Уиндоус. Също така трябва до спомена, че начина по който ще ви покажа как да инсталирате Gentoo изисква наличието на достъп до интернет. Може да инсталирате Gentoo и без интернет връзка, но тогава процедурата ще бъде по-различна, за което може да се консултирате с наръчника.

Съдържание:

1. Подготовка за инсталация
1.1 Осигуряване на свободно място
1.2 Сваляне и запис на инсталационния диск
1.3 Зареждане на инсталационния диск
1.4 Конфигуриране на интернет връзката
1.5 Разделяне на свободното място
1.6 Форматиране на дялове
1.7 Монтиране на дялове
1.8 Изтегляне на файловете,необходими за инсталация

2. Инсталация на базовата Gentoo система
2.1 Разархивиране на инсталационните файлове
2.2 Настройка на дата и час
2.3 Копиране на информация за DNS сървъри
2.4 Монтиране на /dev и /proc
2.5 "Логване" в Gentoo системата
2.6 Обновяване на пакетната система portage
2.7 Конфигурация на важни системни файлове
2.7.1 Редактиране на make.conf
2.7.2 Описване на дялове в fstab
2.8 Конфигуриране на часова зона
2.9 Инсталиране на ядро (linux kernel)
2.10 Конфигуриране и компилиране на ядро (linux kernel)

3. Конфигуриране на важни системни файлове,програми и услуги
3.1 Конфигуриране на hostname и domainname
3.2 Конфигуриране на интернет достъп
3.3 Конфигуриране на clock
3.4 Инсталация на системни услуги и програми
3.4.1 Инсталация на syslog-ng
3.4.2 Инсталация на vixie-cron
3.4.3 Инсталация на slocate
3.4.4 Инсталация на помощни програми за различни файлови системи
3.4.5 Инсталиране на помощни програми за конфигуриране на достъпа до интернет
3.5 Настройка на системни програми и услуги да се стартират автоматично със стартирането на Gentoo
3.6 Инсталиране и конфигуриране на boot мениджър
3.6.1 Конфигуриране и инсталация на GRUB при липса на друга ОС на твърдия диск
3.6.2 Конфигуриране и инсталация на GRUB с инсталиран Уиндоус
3.6.2.1 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помоща на GRUB
3.6.2.2 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помоща NTLDR
3.6.3 Стартиране на Gentoo и вече инсталирана линукс дистрибуция с помоща на вече инсталиран boot мениджър
3.7 Избиране на администраторска парола и рестартиране

Да започваме.

1. Подготовка за инсталация
В самото начало на подготовката за инсталация искам да кажа, че процесорната архитектура на компютъра, върху който ще инсталираме Gentoo ще бъде х86.Процеса на инсталация при другите процесорни архитектури е почти същия с малки разлики и за това ако някой реши да пробва инсталация върху друга архитектура е добре да провери в наръчника за евентуални разлики.

1.1 Осигуряване на свободно място

Първото нещо, което трябва да направите е да "намерите" свободнo място, върху което ще инсталирате Gentoo.
Ако искате само да пробвате дистрибуцията е достатъчно 3-4GB
Ако искате да пробвате инсталация на Gentoo върху компютър, който няма инсталирана линукс дистрибуция донякъде е необходимо (особенно ако имате по-малко системна памет (RAM)) да заделите и място за swap дял. Два пъти размера на паметта е достатъчно място за такъв тип дял. Ако пък смятате да правите инсталацията на "чисто" и имате цял свободен твърд диск значи нямате проблем с празното място :)

1.2 Сваляне и запис на инсталационния диск

Следващото нещо,което трябва да направите е да свалите и запишете на диск iso файла на минималния инсталационен диск, линк към който съм дал по-горе. След това трябва да рестартирате компютъра си, да влезете в bios-a и да настроите за първо boot-ващо устройство да бъде cd-rom, да поставите в него минималния инсталационен диск и да рестартирате.
Ако сте решили да инсталирате Gentoo с помощта на друга вече инсталирана линукс дистрибуция можете да пропуснете тая стъпка и да преминете направо към точка 1.5 от инсталацията.

1.3 Зареждане на инсталационния диск

Когато рестартирате компютъра си и се стартира инсталационния диск в повечето случаи е достатъчно да напишете "gentoo" и след това да натиснете "Enter" . Ако нещо не е наред и по една или друга причина инсталационния диск не пожелае да се зареди след като натиснете "Enter" , натискате бутона "Reset" на компютъра ви и пробвате да стартирате отново с някоя от опциите, които можете да намерите тук. Това означава, че като рестартирате компютъра си пишете нещо от сорта на "gentoo noapic acpi=off ide=nodma"


1.4 Конфигуриране на интернет връзката

Вече имате зареден инсталационния диск (или работеща инсталирана линукс дистрибуция) и първото нещо, което трябва да направите е да конфигурирате интернет връзката си. Ако интернет връзката ви е с автоматично получаване чрез DHCP и инсталационния диск е открил вашата лан карта, то значи вече имате достъп до интернет :) Ако достъпа до интернет изисква да зададете ръчно ip адрес, gateway и dns сървъри,то по време на инсталация на Gentoo това става с програмата net-setup.След като стартирате "net-setup eth0" (където eth0 е лан картата,която използвате за достъп до интернет) ще ви бъдат зададени няколко въпроса, на които трябва да отговорите като попълвате данните, които са ви дадени от вашия интернет доставчик и при правилно попълване би трябвало да имате достъп до интернет. В случай че достъпът ви до интернет е с VPN връзка е необходимо да се консултирате тук

Важно!

Ако във вашия компютър има firewire устройство е много вероятно то да е "взело" ролята на eth0 и колкото и да се мъчите,може да не успеете да осигурите интернет достъп. Това се решава по следния начин. Първо с командата ifconfig преглеждате всички интернет устройства, които присъстват във вашия компютър. Като изпълните командата ifconfig би трябвало да получите следния резултат:


sergo@host100:~/lan$ ifconfig
eth0
Link encap:Ethernet HWaddr 00:0E:35:E9:DE:19
inet addr:192.168.1.39 Bcast:192.168.1.255 Mask:255.255.255.0
inet6 addr: fe80::20e:35ff:fee9:de19/64 Scope:Link
UP BROADCAST RUNNING MULTICAST MTU:1500 Metric:1
RX packets:5045 errors:2 dropped:2 overruns:0 frame:0
TX packets:453 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0
collisions:0 txqueuelen:1000
RX bytes:92543937 (88.2 MiB) TX bytes:2382890 (2.2 MiB)
Interrupt:11 Base address:0x4000 Memory:c8214000-c8214fff

eth1
Link encap:Ethernet HWaddr 00:C0:9F:71:72:DC
UP BROADCAST MULTICAST MTU:1500 Metric:1
RX packets:0 errors:0 dropped:0 overruns:0 frame:0
TX packets:0 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0
collisions:0 txqueuelen:1000
RX bytes:0 (0.0 b) TX bytes:0 (0.0 b)
Interrupt:10

lo
Link encap:Local Loopback
inet addr:127.0.0.1 Mask:255.0.0.0
inet6 addr: ::1/128 Scope:Host
UP LOOPBACK RUNNING MTU:16436 Metric:1
RX packets:4 errors:0 dropped:0 overruns:0 frame:0
TX packets:4 errors:0 dropped:0 overruns:0 carrier:0
collisions:0 txqueuelen:0
RX bytes:200 (200.0 b) TX bytes:200 (200.0 b)


Ако при вас устройството eth0 има повече от 6 двойки цифри след HWaddr (които всъщност представляват MAC адреса на интернет устройството и са уникални), то най-вероятно това е firewire устройство. Тогава би трябвало да пробвате да настроите следващото поред интернет устройство (в случая eth1) и тогава командата за настройване би изглеждала така - "net-setup eth1"

1.5 Разделяне на свободното място

След като вече имате осигурен достъп до интернет,преминавате към разделяне на заделеното свободно място и форматиране на дяла за инсталация и swap дяла. Ако ще правите инсталация върху празен твърд диск е добре да направите и boot дял.
Програмите fdisk и cfdisk са най-популярните програми за разделяне на твърд диск и манипулирането на вече съществуващи дялове под линукс.
В този случай ще използваме fdisk.С командата "fdisk -l" можете да прегледате колко и какви дялове имате на твърдия си диск и какво е наименованието му. Тук е момента да покажа какъв е резултата на тая команда при мен:

sergo@host100:~/lan$ fdisk -l

Disk /dev/hda: 60.0 GB, 60011642880 bytes
255 heads, 63 sectors/track, 7296 cylinders
Units = cylinders of 16065 * 512 = 8225280 bytes

Device Boot Start End Blocks Id System
/dev/hda1 * 1 1023 8217216 83 Linux
/dev/hda2 1024 3828 22531162+ 83 Linux
/dev/hda3 3829 7232 27342630 83 Linux
/dev/hda4 7233 7296 514080 82 Linux swap / Solaris

Както се вижда горе на моя твърд диск имам 4 дяла, единият от които е swap.Ако имате инсталиран Уиндоус резултата евентуално ще бъде такъв:

sergo@host100:~/lan$ fdisk -l

Disk /dev/hda: 60.0 GB, 60011642880 bytes
255 heads, 63 sectors/track, 7296 cylinders
Units = cylinders of 16065 * 512 = 8225280 bytes

Device Boot Start End Blocks Id System
/dev/hda1 * 1 1023 8217216 b W95 FAT32
/dev/hda2 1024 3828 22531162+ 83 Linux
/dev/hda3 3829 7232 27342630 83 Linux
/dev/hda4 7233 7296 514080 82 Linux swap / Solaris

Всъщност в зависимост от типа твърд диск (PATA,SATA или SCSI) името, с което линукс системата го обозначава може да бъде hda или sda.Нека пак ви дам пример как точно трябва да протече една такава "тривиална" операция като разделяне на твърд диск.
Самото разделяне започва с командата "fdisk /dev/hda" където приемаме, че устройството hda е вашия твърд диск.

sergo@host100:~/lan$ fdisk /dev/hda

The number of cylinders for this disk is set to 7296.
There is nothing wrong with that, but this is larger than 1024,
and could in certain setups cause problems with:
1) software that runs at boot time (e.g., old versions of LILO)
2) booting and partitioning software from other OSs
(e.g., DOS FDISK, OS/2 FDISK)

Command (m for help):

Както виждате на последния ред има една "подсказка". Ако въведем "m" резултата ще бъде следния:

Command (m for help): m
Command action

a toggle a bootable flag
b edit bsd disklabel
c toggle the dos compatibility flag
d delete a partition
l list known partition types
m print this menu
n add a new partition
o create a new empty DOS partition table
p print the partition table
q quit without saving changes
s create a new empty Sun disklabel
t change a partition's system id
u change display/entry units
v verify the partition table
w write table to disk and exit
x extra functionality (experts only)

Command (m for help):

Нека приемем, че нямате свободно място на твърдия си диск и искате да премахнете втория дял. Това става с въвеждането на "d":

Command (m for help): d
Partition number (1-4): 2
Command (m for help):

След като премахнете дяла въвеждате "n",за да направите нов дял. След това избирате "p" за да може fdisk да направи дяла първичен. Когато fdisk ви попита за размер можете да зададете размера като "+3000M" (3000 мегабайта) или като "+3G" (3 гигабайта), а ако не зададете размер ще бъде използвано цялото оставащо свободно място:

Command (m for help): n
Command action
e extended
p primary partition (1-4)
p
Selected partition 2
First cylinder (1024-7296, default 1024): #тук натискате "Enter"
Using default value 1024
Last cylinder or +size or +sizeM or +sizeK (1024-3828, default 3828): +3000M

Command (m for help):

По същия начин процедирате с направата на swap дял, само че след това трябва да му смените системната идентификация (partition's system id) с помоща на символа "t" на 82,която всъщност е системната идентификация за swap дял:

Command (m for help): n
Command action
e extended
p primary partition (1-4)
p
Selected partition 3
First cylinder (1389-7296, default 1389): #тук натискате "Enter"
Using default value 1389
Last cylinder or +size or +sizeM or +sizeK (1389-3828, default 3828): +512M

Command (m for help): t
Partition number (1-4): 2
Hex code (type L to list codes): 82
Changed system type of partition 2 to 82 (Linux swap / Solaris)

Command (m for help):

Ако правите инсталация върху празен диск първо направете boot дял с размер +100М,след това swap дял с размер колкото е размера на системната ви памет X2 максимум и цялото оставащо място като трети дял, върху който ще направите инсталацията. Също така след като разделите диска трябва да направите boot дяла bootable. Това става по време на работата с fdisk с набиране на символа "а" и избиране номера на boot дяла.

След като сте направили необходимите промени и дялове с въвеждането на "w" записвате направените промени върху твърдия диск.

Внимание!
Ако сте объркали нещо или желаете да започнете разделянето на диска от начало и още не сте въвели "w", може да прекъснете програмата с "прословутата" комбинация от клавиши "Ctrl+C".

Може да използвате и някоя Уиндоус програма като Partition Magic ако имате инсталиран Уиндоус. Ако имате инсталиран Линукс с графична среда може да ползвате GParted, която всъщност е графичен интерфейс за програмата parted.Важното в случая е да запомните, че трябва само да разделите свободното място на два дяла, а форматирането ще направите след това.

1.6 Форматиране на дялове

Основния избор от доказано устойчиви и работещи безпроблемно файлови системи в линукс са сведени до ReiseFS, Ext3 и JFS.Разбира се че има още доста файлови системи които може да използвате, но ви препоръчвам тези поради това,че те са изпитани и работят добре, като всяка една има предимство в дадена ситуация пред другите.ReiserFS например се държи добре когато я използвате за работа с много и малки файлове.JFS явно е предназначена за точно обратното - работа с големи обеми информация и големи файлове.Ext3 е файлова система,която е балансирана да работи еднакво добре както с малки, така и с големи файлове. Избора си е ваш,но в конкретно този случай аз ще използвам за пример Ext3.Форматирането на дяла в Ext3 файлова система става с командата "mke2fs -j".
В началото приехме, че дяла предназначен за инсталация ще бъде hda3 и в такъв случай командата би изглеждала така - "mke2fs -j /dev/hda3".

За форматирането на swap дяла (ако сте нямали до момента и сте направили такъв в предишната точка от инсталацията) е необходимо да се изпълни командата "mkswap /dev/hda2" като приемаме, че swap дяла, който сте направили преди това е hda2.

Ако правите инсталация на "чисто" и сте направили boot дял го форматирайте в ext2 файлова система с командата "mke2fs /dev/hda1".

Ако ползвате дистрибуция, с чиято помощ инсталирате Gentoo в нея командите за форматиране би трябвало да са същите.

1.7 Монтиране на дялове

Предпоследната стъпка от подготовката за инсталация е да монтирате форматираните дялове. Ако ползвате инсталационния диск, то значи вече имате директория /mnt/gentoo.Ако ползвате друга линукс дистрибуция по време на инсталацията е необходимо да направите една такава. Това става с командата "mkdir /mnt/gentoo".След това монтирайте празния дял в директорията с командата "mount -t ext3 /dev/sda3 /mnt/gentoo".

Ако инсталацията е на твърд диск без инсталирана друга линукс дистрибуция и сте направили swap дял е необходимо да го активирате с командата "swapon /dev/hda4",но ако инсталацията се изпълнява с помощта на друга линукс дистрибуция и вече съществува swap дял не е необходимо да го активирате - най-вероятно той вече е активен :)

1.8 Изтегляне на файловете,необходими за инсталация

След като вече почти всичко е готово,за да преминете към инсталацията остава само да свалите от българското огледало на Gentoo един архив, който съдържа базата, върху която ще "изграждате" бъдещата си Gentoo-базирана линукс дистрибуция и последния архив на пакетната система portage, чрез която инсталирате всяка една програма (пакет) във вече готовата Gentoo система. Това се осъществява с поредицата команди:

cd /mnt/gentoo
wget -t0 -c http://gentoo.bg/gentoo/releases/x86/2007.0/stages/stage3-i686-2007.0.tar.bz2
wget -t0 -c http://gentoo.bg/gentoo/snapshots/portage-latest.tar.bz2

Честито. Ако сте стигнали до тук и четете този ред значи имате система, подготвена за инсталация на Gentoo :)
На печелившите се позволява една бира и след това продължаваме със същинската инсталация :)


2. Инсталация на базовата Gentoo система

2.1 Разархивиране на инсталационните файлове

Всъщност искам да спомена, че това не са архиви с инсталационни файлове, а базова линукс система, в която са включени само най-необходимите библиотеки и програми за да се направи инсталацията. Разархивирането на файловете става със следната поредица от команди:

cd /mnt/gentoo
tar xvjpf stage3-x86-2006.0.tar.bz2
#тук разархивирате базовата система
tar xvjf portage-latest.tar.bz2 -C /mnt/gentoo/usr #тук разархивирате последната възможна версия на portage

Ако не забележите нищо нередно по надписите в конзолата, то би трябвало да сте направили всичко както трябва и да сте разархивирали всичко където трябва.

2.2 Настройка на дата и час

Ако инсталацията протича под друга линукс дистрибуция спокойно може да пропуснете тази стъпка.Хората,които инсталират от инсталационен диск е добре да си оправят датата и часа на системата.Това става с командата "date". Когато изпълните само "date", ще ви бъде върнат като отговор моментния час и дата на компютъра ви. Ако не ви харесва резултата (ако не е верен), то можете да го смените, като изпълните "date ММДДЧЧММГГГГ" което се разчита по следния начин - ММ-месец,ДД-дата,ЧЧ-час,ММ-минути,ГГ-година. Като пример ще ви дам "date 041012302006", което се чете като "10 април 12:30 2006г."

2.3 Копиране на информация за DNS сървъри

Информацията за DNS сървърите от текущата линукс среда е необходимо да се копира в бъдещата Gentoo среда, за да може когато се "логнете" в току-що инсталираната базова Gentoo система да имате достъп до интернет. Това се прави със следната команда:

cp -L /etc/resolv.conf /mnt/gentoo/etc/resolv.conf

2.4 Монтиране на /dev и /proc

Монтирането на тези две директории в дяла, в който инсталирате Gentoo е необходимо, за да може когато се "логнете" в Gentoo системата тя да може да получава информация от ядрото (/proc) и информация за устройствата, които имате в компютъра (/dev).Това става с следните две команди:

mount -t proc none /mnt/gentoo/proc
mount -o bind /dev /mnt/gentoo/dev

Ако правите инсталация на "чисто" и сте направили boot дял трябва да монтирате и него:

mount -t ext2 /dev/hda1 /mnt/gentoo/boot

2.5 "Логване" в Gentoo системата

Първо искам да кажа, че не успях да измисля по-подходящ (и разбираем) термин от "логване", поради което приемам идеи с коя дума да го заменя.

Така настроена (до момента) Gentoo системата е готова за първото ни посещение :)
"Логването" в тази неработеща в момента система се осъществява посредством командата "chroot".При различните дистрибуции това "виртуално логване" се осъществява почти идентично - достатъчно е да напишете "chroot /директорията, в която искате да се логнете",но при Gentoo нещата са малко по-различни и командите изглеждат така:

chroot /mnt/gentoo /bin/bash
env-update
source /etc/profile

След изпълнението на тези команди вече сте "логнати" в новата си Gentoo инсталация. Макар да е далеч (все още) от завършен вид
, с нея може да правите всичко,което може да правите с всяка една друга инсталирана линукс дистрибуция със стотици инсталирани програми и библиотеки. Е, не точно всичко,но достатъчно,за да довършите инсталацията "от вътре" :)

2.6 Обновяване на пакетната система portage

Обновяването на portage е необходимо поради простата причина, че това е системата,която се грижи вашата Gentoo-базирана линукс дистрибуция винаги да бъде с обновен софтуер (програми,библиотеки и т.н.). Обновяването се извършва с помощта на командата "emerge --sync", но защото сме свалили от българското огледало архив с последната версия на portage ще направим обновяването с помощта на друга команда - "emerge --metadata". По тоя начин пропускаме изтеглянето отново от някой синхронизиращ сървър на необходимата информация и караме portage само да индексира файловете, които сме разархивирали в началото. Ако все пак някой от вас държи да обнови отново portage от интернет, преди да изпълни "emerge --sync" трябва да редактира файла make.conf и там да добави две секции - GENTOO_MIRRORS и SYNC (справка т.2.7.1).

2.7 Конфигурация на важни системни файлове

2.7.1 Редактиране на make.conf

Този файл се намира в директория /etc и се редактира с командата "nano /etc/make.conf" (nano е конзолен текстов редактор). В този файл можете да настройвате и конфигурирате най-важните неща в една Gentoo система, а именно – конфигурация на компилатора,с чиято помощ компилирате и инсталирате всичко в една Gentoo система, конфигурация на огледалата, от които обновявате пакетната система и сваляте всяка една програма, която желаете да инсталирате и още много други неща. Като за начало ще ви покажа как изглежда моя make.conf:

CFLAGS="-O3 -march=pentium-m "
CHOST="i686-pc-linux-gnu"
CXXFLAGS="${CFLAGS}"
GENTOO_MIRRORS="http://gentoo.bg/gentoo"
SYNC="rsync://rsync.europe.gentoo.org/gentoo-portage"
MAKEOPTS="-j2"
USE="-ipv6 a52 aac nptl acpi alsa avi bluetooth dvd dvdr dvdread dts encode ffmpeg freetype hal mmx mp3 opengl samba sse sse2 svga truetype unicode wifi xine xv xvid win32codecs gnome gtk gtk2 firefox real flac"
ALSA_CARDS="hda-intel"
INPUT_DEVICES="evdev keyboard mouse synaptics"
VIDEO_CARDS="vesa vga nvidia"

Нека обясня какво точно съдържа моя make.conf.
В секцията CFLAGS задавате опции за оптимизации,които да се прилагат от компилатора,който както споменах е “отговорен” за цялото изграждане на вашата система. В моя случай съм задал на компилатора да оптимизира кода който минава през него за процесора на моя лаптоп, а именно Pentium M. Можете да задете като опция компилатора да оптимизира кода за вашия процесор, но същевременно този код да може да се изпълнява и на други (по-стари) процесори само като замените флага “-march” с “-mtune” Все пак зависи от вашия процесор какво точно ще напишете след “-march” или “-mtune”.Можете да намерите примери ето тук:
Не се подлъгвайте от множеството флагове, които можете да намерите на линка по-горе или след търсене във форума на Gentoo
http://forums.gentoo.org Прекалено многото флагове по една или друга причина винаги ще ви докарат проблеми. Точно за това в началото на секцията CFLAGS съм задал "-О3" (О е буква, а 3 е число). Това е начин да накарате компилатора сам да проверява кои флагове за оптимизация се позволяват от кода (програмата),която ще се компилира. Възможните стойности са (s 1 2 3), като “s” указва на комилатора да прилага техника за оптимизация на кода с цел да направи крайния резултат по-компактен като размер.”1”,”2”,”3” указват за поддръжката на кои флагове да проверява компилатора, като колкото е по-голямо числото,за толкова повече флагове проверява.
След опцията "-march" можете да задавате флагове, които да помогнат (оптимизират) самия компилатор, но поради насочеността на статията и прекалено многото възможности, които зависят от конкретния процесор и архитектура няма да коментирам тези оптимизации. След доста проверки по въпроса установих, че мен ме удовлетворява това, което виждате по-горе, а и не съм срещал никакви проблеми с компилирането, така че мога да го препоръчам и на вас (естествено се налага да смените опцията за процесора, ако е различен от Pentium M) :)
Следващите две секции CHOST и CXXFLAGS са по подразбиране и не трябва да ги пипате.
GENTOO_MIRRORS и SYNC са секциите в които описвате сървърите,от които пакетната система да се обновява и сваля сорс кода, необходим за компилиране и инсталация на всичко, което желаете да инсталирате. Спокойно можете да “препишете” моите :) MAKEOPTS е секцията, в която указвате колко процесора имате в компютъра си +1 (ако имате един - “-j2”, ако имате 2 - “-j3” и т.н.
USE е секция, в която указвате поддръжката на какви функции и библиотеки да включва всяка програма, която инсталирате.Пример – ако сте фен на GNOME и искате всяка програма, която инсталирате и в която е предвидена поддръжка за GNOME да включва такава задавате в секция USE=”gnome gtk”.Респективно за получаване на обратния резултат (изключване на поддръжка на GNOME),USE трябва да съдържа “-gnome -gtk”.За да видите по-важните флагове за секция USE е достатъчно да прочетете файла /usr/portage/profiles/use.desc (може и така “less /usr/portage/profiles/use.desc “).Най-важното тук е да запомните - прекалената употреба на флагове в тая секция не е добра идея и когато даден флаг е с “-” отпред се забранява поддръжката му, а когато е без се включва.
Последната секция ALSA_CARDS указва на компилатора по време на инсталирането на пакета alsa-driver да компилира в случая само драйвер за въпросната звукова карта. Ако знаете вашата можете да я укажете. Ако ли пък не – няма страшно, ще се компилират модули за всички звукови карти,поддържани от дадения пакет и след това с една програма от пакета alsa-utilsalsaconf ще конфигурирате както трябва вашата звукова карта.
В make.conf могат да присъстват и други опции, които не споменавам тук, но по-любознателните могат да погледнат в /etc/make.conf.example за всички неспоменати тук опции.

2.7.2 Описване на дялове в fstab

Преди да преминем към една важна стъпка в инсталацията трябва да направите fstab файла, в който са описани дяловете, които присъстват на вашия твърд диск. Възможно най-лесния вариант е просто да промените вече съществуващия файл fstab. В нашия примерен случай просто трябва да коментирате с "#" реда, който започва с “/dev/BOOT”. Ако сте правили boot дял просто променете "/dev/BOOT" на "/dev/hda1". Трябва да промените реда, който започва с “/dev/ROOT” на “/dev/hda3” (това е дяла, в който инсталирате Gentoo). Също така можете да промените реда “/dev/SWAP”, ако имате swap дял на твърдия диск. В нашия случай редът би трябвало да се промени на "/dev/hda2", а ако използвате друга линукс дистрибуция за инсталацията и имате swap дял, който ползвате можете да го въведете и тук.

2.8 Конфигуриране на часова зона

Можете да настроите часовата зона на системата по следния начин - ........ просто копирайте необходимата ви часова зона :)
Пример:

ls /usr/share/zoneinfo #тук преглеждате какво съдържа папката zoneinfo
cp /usr/share/zoneinfo/Europa/Sofia /etc/localtime #тук копирате българската часова зона

След като копирате необходимата ви часова зона е добре пак да проверите с командата "date" дали не сте променили часа на компютъра ви и ако има нещо нередно да го оправите.


2.9 Инсталиране на ядро (linux kernel)

В момента пакетната система на Gentoo дава възможност на потребителите да инсталират доста видове ядра, които се различават по доста неща – архитектура, стабилност, сигурност и др. В нашия случай инсталираме стандартното ядро за Gentoo gentoo-sources,което включва различни кръпки от отбора разработчици на Gentoo и е предназначено за грубо казано “обща употреба”. Сред другите ядра, които можете да инсталирате мога да спомена са:


ck-sources и mm-sources – ядра, в които са включени доста експериментални кръпки с цел поддръжка на нови технологии и устройства.
hardened-sources и rsbac-sources – ядра, в които са включени кръпки с цел подобряване сигурността и стабилността на системата.


Самото инсталиране на линукс ядрото става с помоща на командата "emerge gentoo-sources".По този начин караме portage да свали и разархивира сорс кода на ядрото и архив с кръпки от отбора разработчици на Gentoo. Като свърши процеса в директория (стандартна за почти всяка линукс дистрибуция) /usr/src ще се появят две папки - едната е linux-2.6........... (версията на ядрото, която е актуална в момента) и линк към същата папка с простичкото име linux. Линка е необходим поради това, че когато искате да инсталирате някой драйвер или нещо друго, което има необходимост да ползва информация от сорс кода на ядрото, което ползвате в момента да търси тази информация винаги на едно и също място. По този начин се улесняват и разработчиците :)

Тук е момента да кажа, че когато инсталирате друго ядро независимо дали е по-нова версия на същото, с което сте в момента или съвсем друг вид), за да си спестите ръчното оправяне на линка можете да инсталирате ядрото по следния начин "USE="symlink" emerge .......-sources" и по този начин portage автоматично ще преправи линка да сочи към новоинсталираното ядро.

2.10 Конфигуриране и компилиране на ядро (linux kernel)

Стигнахте до преломния момент, когато почти всички начинаещи линукс потребители се отказват от подобните на Gentoo дистрибуции,при които е необходимо ядрото да се конфигурира и компилира ръчно. Точно за такъв тип потребители са помислили разработчиците на Gentoo и са написали програмата genkernel, която автоматично конфигурира, компилира и инсталира ядрото и всички негови модули. Това обаче не означава, че тя се използва само от "новаци" - аз като дългогодишен потребител на тази дистрибуция продължавам с най-голямо удоволствие да я ползвам поради простата причина, че ми спестява някоя и друга команда, които трябва да въведа когато примерно трябва да въведа за да инсталирам ново ядро.
Инсталацията на програмата genkernel става с помощта на командата "emerge genkernel".
След това за да конфигурирате, компилирате и инсталирате ядрото, което сте избрали (в нашия случай gentoo-sources) е нeoбходимо само да въведете в конзолата командата "genkernel all".Ако когато завърши процеса и имате нещо от сорта на това:

* Kernel compiled successfully!
*
* Required Kernel Parameters:
* real_root=/dev/$ROOT
*
* Where $ROOT is the device node for your root partition as the
* one specified in /etc/fstab
*
* If you require Genkernel's hardware detection features; you MUST
* tell your bootloader to use the provided INITRAMFS file. Otherwise;
* substitute the root argument for the real_root argument if you are
* not planning to use the initrd...
* WARNING... WARNING... WARNING...
* Additional kernel cmdline arguments that *may* be required to boot properly...* add "vga=791 splash=silent" if you use a bootsplash framebuffer
* Do NOT report kernel bugs as genkernel bugs unless your bug
* is about the default genkernel configuration...
*
* Make sure you have the latest genkernel before reporting bugs.

...в конзолата, значи вече имате работоспособно инсталирано ядро във директория /boot на вашата Gentoo система.

Ако някога сте компилирали линукс ядро и сте наясно какво точно искате да конфигурирате в ядрото можете да изпълните командата "genkernel --menuconfig all", която ще ви даде възможността ръчно да конфигурирате ядрото преди то да се компилира и инсталира.

Последно за тая стъпка - не се притеснявайте да ползвате наръчника, линк към който съм дал в началото на статията, защото там е описано подробно кое, кога и защо трябва да конфигурирате в ядрото.

3 Конфигуриране на важни системни файлове,програми и услуги


Важно!
Почти всички файлове,които съдържат информация,която е необходима за конфигуриране на различни системни услуги и програми се намират в директорията /etc/conf.d

3.1 Конфигуриране на hostname и domainname

Конфигурирането на тези два файла е необходимо ако държите да преименувате компютъра си и в вашата лан мрежа (ако имате такава в къщи) той да присъства с някакво друго име,а не с "тривиалното" localhost.Всъщност има и друга причина - ако във вашата лан мрежа позлвате накякъв домейн и има и друг компютър,които има име еднакво с това на вашия компютър е много вероятно в последствие да имате неприятни проблеми свързани с интернет достъпа ви. Редактирането на файла можете да направите с текстовия редактор nano (който използвах в примерите за редакция на текстови файлове до сега) посредством командата "nano /etc/conf.d/hostname" (редактирате реда HOSTNAME="localhost" с някакво име по ваш избор).

3.2 Конфигуриране на интернет достъпа

Интернет достъпа се конфигурира посредством редакция на файла net,който се намира в директория /etc/conf.d (както споменах в т.3).Информация и примери за това какво точно трябва да направите, за да конфигурирате правилно достъпа си до интернет може да намерите във файла net.example.Тук ще покажа като пример моят файл net:

config_eth1=( "192.168.1.39 netmask 255.255.255.0 broadcast 192.168.1.255" )
routes_eth1=( "default via 192.168.1.1" )

Според мен е достатъчно разбираемо и просто за разбиране какво съм конфигурирал и как. Искам да спомена, че втория ред указва, че желая да укажа за gateway устройството eth1 да ползва 192.168.1.39. Достатъчно е да прегледате файла net.example и съм почти 100% сигурен, че ще успеете безпроблемно да конфигурирате достъпа си до интернет. Също така е добре да знаете, че ако не редактирате този файл когато стартирате интернет устройството си то ще бъде конфигурирано да получи всички настройки автоматично (чрез DHCP).

3.3 Конфигуриране на clock

Редакцията на този файл, който се намира в /etc/conf.d е необходима в случай, че изберете часова зона различна от UTC и имате инсталиран Уиндоус (т.2.8).В този случай просто променете файла да съдържа реда CLOCK="local"

3.4 Инсталация на системни услуги и програми

3.4.1 Инсталация на syslog-ng

syslog-ng е програма, която документира всички събития,протичащи във вашата система, всички съобщения от ядрото и от разни други системни услуги и програми във вид на текстови файлове, които се намират в директория /var/log.
Инсталацията се осъществявя с командата "emerge syslog-ng"

3.4.2 Инсталация на vixie-cron

vixie-cron е програма, която представлява мениджър на задачи и програми,които желаете да се изпълняват всеки час или всеки ден или всеки месец и т.н. Повечето от вас няма да усетят липсата на подобна програма, но ако мислите, че ви трябва може да я инсталирате с командата "emerge vixie-cron"

3.4.3 Инсталация на slocate

Ако мислите, че имате нужда от програма, която да индексира всички файлове по вашия твърд диск с цел търсене и по-бързо намиране на необходимия ви файл, то с командата "emerge slocate" ще инсталирате такава програма.

3.4.4 Инсталация на помощни програми за различни файлови системи

Ако когато в точка 1.6 форматирахте дяловете за инсталация вие сте решили да не форматирате дяла си с ext3 файлова система, а сте избрали някоя от другите две, то сега е момента да инсталирате програма, с чиято помощ би било възможно разрешаването на проблем с файловата система ако възникне такъв. За различните файлови системи се инсталират различни помощни програми. За ReiserFS например програмата е reiserfsprogs, за JFS програмата е jfsutils. Всъщност ако вече имате инсталирана линукс дистрибуция, тя е на дял който не е ext3 и желаете на по-късен етап да монтирате и манипулирате с файловете на този дял, то е добра идея да инсталирате помощна програма за файловата система, с която е форматиран този дял. Инсталирането се осъществява с командите "emerge reiserfsprogs" и "emerge jfsutils"

3.4.5 Инсталиране на помощни програми за конфигуриране на достъпа до интернет

Инсталирането на подобни програми е наложително ако се налага да конфигурирате достъпа си до интернет по начин различен от този, описан в т.3.2, както и в случай че се налага да получавате настройките за интернет достъп автоматично (чрез DHCP). В случай че ползвате за достъп до интернет чрез VPN ще се наложи да инсталирате и конфигурирате програмата rp-pppoe, а ако получавате настройки чрез DHCP се налага да инсталирате dhcpcd.
Тези програми се инсталират с командите "USE=-X" emerge rp-pppoe" и "emerge dhcpcd".
При инсталирането на rp-pppoe зададохте програмата да не включва поддръжка за графичен интерфейс (USE="-X") защото все още не сте инсталирали графичния сървър и ако не изпълните командата за инсталиране по този начин ще се наложи да почакате докато се инсталира графичния сървър (X,xorg-x11) заедно с всичките пакети и програми от които е зависим. Aко интернет връзката ви е чрез VPN и щом сте стигнали до тук с инсталацията няма да имате затруднения да я конфигурирате пак, а ако получавате настройките автоматично в повечето случаи даже няма да е наложително да преминавате през т.3.2 - ако нищо не сте писали по конфигурационния файл net по подразбиране Gentoo ще конфигурира интернет устройството ви да получи настройките автоматично.

3.5 Настройка на системни програми и услуги да се стартират автоматично със стартирането на Gentoo

Стартирането на някои услуги и програми в самото начало е жизненоважно за работата на Gentoo системата, а някои и за всяка линукс дистрибуция. Добавянето на подобни програми и услуги в съответния softlevel става много лесно с помоща на командата rc-update. С нея можете да добавяте, премахвате и просто да преглеждате кои програми и услуги кога се стартират.
Добавянето на програма към съответния softlevel става с командата "rc-update add "програма" "softlevel"". Пример:

rc-update add syslog-ng default

В този пример добавихте програмата syslog-ng към softlevel default.
Премахването на програма от съответния softlevel става с командата "rc-update del "програма" "softlevel"".Пример:

rc-update del syslog-ng default

В този пример премахнахте програмата syslog-ng от softlevel default.
Можете и просто да прегледате кои програми в кой softlevel присътват. Това става с командата "rc-update -s"
В нашия случай в този момента трябва да добавите две програми към softlevel default и те са vixie-cron и syslog-ng.
Мисля, че ако сте видели примера горе няма да се поколебаете как точно да ги добавите, така че тук пример няма да ви дам :)

Ако желаете достъпа до интернет да се активира автоматично е необходимо първо да го настроите (т.3.2) и след това да го добавите в softlevel default. Това става по същия начин, по който добавяте програми и услуги:

rc-update add net.eth0 default

Ако вашето устройство за достъп до интернет не е eth0 е необходимо да направите в папка /etc/init.d устройство, което отговаря на вашите условия.Ако примерно вашето e eth1 трябва да изпълните командите:

cd /etc/init.d
ln -s net.lo net.eth1
rc-update add net.eth1 default

3.6 Инсталиране и конфигуриране на boot мениджър

Важно!
Нека хората които имат и друга ОС (операционна система) на компютъра си освен в момента инсталираната Gentoo линукс дистрибуция бъдат особено внимателни при четенето и изпълняването на тая стъпка поради простата причина че това е един от малкото моменти, в които можете да объркате нещата така че след това да не можете да заредите старата си ОС.

В примера си ще използвам като boot мениджър GRUB, защото въпреки че излежда малко по-сложен от LILO в началото когато човек свикне с него започва да го оценява :) Конкретно аз го ползвам поради простата причина че след всяко редактиране на конфигуриращия файл grub.conf не е необходимо да го инсталирам наново в boot сектора.
Ще разделя стъпката на три отделни части,като всяка част ще обхваща инсталация и конфигуриране на boot мениджър при три различни условия - инсталация на "чисто", инсталация с инсталиран Уиндоус на твърдия диск и стартиране на Gentoo чрез boot мениджър на друга вече инсталирана дистрибуция.

3.6.1 Конфигуриране и инсталация на GRUB при липса на друга ОС на твърдия диск

Това е най-безопасния случай при положение че не рискувате да останете без старата си ОС.

Инсталирате boot мениджъра в Gentoo с командата "emerge grub".След това е необходимо да бъде създаден файла grub.conf,който да се намира в /boot/grub.Това го правите с известния ви nano - "nano /boot/grub/grub.conf".Нека ви покажа примерното съдържание на този файл:

default 0
timeout 5

title=Gentoo Linux 2.6.15-r1
root (hd0,0)
kernel /kernel-genkernel-x86-2.6.15-gentoo-r1 root=/dev/ram0 init=/linuxrc ramdisk=8192 real_root=/dev/hda3
initrd /initramfs-genkernel-x86-2.6.15-gentoo-r1


В самото начало на обясненията искам да ви спомена за една особеност на GRUB - при него първата цифра за което и да било е 0,а не 1.
Както виждате още от първия ред - "default 0" (това по принцип казва на GRUB коя ОС от изброените по-надолу във файла да се избере още при стартирането по подразбиране) вместо с 1 тук първата ОС се означава с 0.
Втория ред означава,че след стартирането и зареждането GRUB ще изчака 5 секунди преди да зареди ОС,избрана по подразбиране.
Третия ред се използва за наименуване на ОС, която след това ще се появи в менюто за избор на GRUB при стартиране на компютъра.
Четвъртия ред се използва за да опишете в кой дял на кой твърд диск (ако имате повече от един) се намира директорията /boot, a ако имате отделен boot дял, то GRUB направо ще търси файловете, необходими за стартиране на ОС.
Тук също важи правилото за 0 и 1.В примера горе съм подал информация на GRUB да търси файловете kernel-...... и initramfs-.......... в първия твърд диск на първия дял (hda1).Ако провеждате инсталацията на примерно втория твърд диск,който имате в компютъра си и при вас устройството се означава не с hda,а с hdb и инсталацията протича на дял с означение hdb4, то този ред при вас би трябвало да изглежда така "root (hd1,3)". Ако не сте сигурни точно как да укажете на GRUB този ред можете да се консултирате допълнително или с Google или с помощната информационна база данни man чрез простата команда "man grub".
Петия ред се използва за да се опише кое ядро съответства на ОС-а, чието име е зададено чрез трети ред, както и да се подадат различни опции към това ядро. Може да проверите точното име на файла, който започва с kernel-.............. в директория /boot чрез командата
"ls /boot" и след това да го опишете в този пети ред. Ако сте компилирали и инсталирали ядрото с gekernel (т.2.10), то и опциите след името на ядрото би трябвало да са такива с промяна единствено на "....real_root=/dev/......" ако инсталацията при вас е на различен дял.
Шести ред се използва за описването на един файл, който се генерира от genkernel и който съдържа някои модули,които са важни за стартирането на Gentoo, както и осигурява една минимална линукс среда в случай на проблем и неспособност на зареждане на основната Gentoo система. За да опишете точното име на initramfs-........ файла е необходимо както при kernel-......... файла да "погледнете" в директория /boot.

Важно!
Ако нямате отделен boot дял ще трябва в пети и шести ред да укажете и папка /boot.Тогава тези редове ще изглеждат така:

kernel /boot/kernel-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9 root=/dev/ram0 init=/linuxrc ramdisk=8192 real_root=/dev/hda3
initrd /boot/initramfs-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9


След като приключите с редактирането на grub.conf е време да инсталирате GRUB в MBR (MASTER BOOT RECORD) на твърдия диск. Това е boot сектора на твърдия диск, в който се инсталира boot мениджъра на ОС, която ползвате.
Ще ви предложа да го направите по по-трудния начин, защото не се знае кога това може да ви свърши работа ;)

sergo@host100:~/lan$ grub
Probing devices to guess BIOS drives. This may take a long time.

GNU GRUB version 0.97 (640K lower / 3072K upper memory)

[ Minimal BASH-like line editing is supported. For
the first word, TAB lists possible command
completions. Anywhere else TAB lists the possible
completions of a device/filename. ]

grub> root (hd0,0)
Filesystem type is ext2fs, partition type 0x83

grub> setup (hd0)
Checking if "/boot/grub/stage1" exists... yes
Checking if "/boot/grub/stage2" exists... yes
Checking if "/boot/grub/e2fs_stage1_5" exists... yes
Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal)
Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal)
Running "install /boot/grub/stage1 (hd0,2) /boot/grub/stage2 p /boot/grub/menu
.lst "... succeeded
Done.

grub> quit

Както виждате примера горе инсталирането на GRUB не е нещо сложно стига човек да знае и разбира какво точно прави.
Първата команда е както може би вече се досетихте grub.С нейна помощ влизате в нещо като собствена grub конзола, в която можете да указвате на GRUB разни неща.В нашия случай това, което искате да кажете на GRUB е кой дял е boot-ващ или ако нямате такъв на кой дял се намира директория /boot и в кой boot сектор да се инсталира - в MBR или в boot сектора на някой дял. Това става с втората и третата команда в нашия пример. След като ви обясних докато редактирахте файла grub.conf как точно GRUB възприема цифрите не вярвам да имате проблеми тук. Все пак ще спомена, че в примера зададох на GRUB информация,че boot дял или директория /boot може да се открие в първия дял на първия твърд диск - "root (hd0,0)" и че трябва да се инсталира в MBR - "setup (hd0)". Последната команда от примера ще оставя сами да разберете за какво служи :)

3.6.2 Конфигуриране и инсталация на GRUB с инсталиран Уиндоус

Ако вашия случай е такъв ще трябва да избирате между два варианта - стартиране на Уиндоус с помощта на GRUB или стартиране на Gentoo с помощта на NTLDR (уиндоуския boot мениджър). И в двата случая ще трябва да се инсталира GRUB в Gentoo, така че изпълняваме командата "emerge grub".

За да няма объркване и за да се разбира по-лесно ще разделя тази подточка на две под-подточки :)

3.6.2.1 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помощта на GRUB

Първо прочитате т.3.6.1. Всичко в онзи случай важи и в този с една разлика в частта на направата на grub.conf. В този файл трябва да се добавят следните редове:

title=Windows XP
root (hd0,0)
makeactive
chainloader +1


Тези редове ще добавят в менюто на GRUB по време на стартиране опция за стартиране на Уиндоус.
Всичко останало е като в т.3.6.1, включително и внимателното означение на дялове както във grub.conf, така и по време на инсталацията на GRUB в MBR :)
Всъщност инсталация на Gentoo върху твърд диск с инсталиран Уиндоус предполага, че първия дял ще бъде зает от Уиндоус, така че действително внимавайте с означенията на дяловете по време на инсталацията на GRUB в MBR.

3.6.2.2 Стартиране на Gentoo и Уиндоус с помощта NTLDR

Отново прочитате първо т.3.6.1.Разликата с онзи случай е по време на инсталацията на GRUB в boot сектора.В сегашния случай е необходимо да запазим уиндоуския boot мениджър NTLDR,който вече е инсталиран в MBR и за това е необходимо да инсталираме GRUB в boot сектора на някой от дяловете. Ако сте направили boot дял можете да използвате неговия boot сектор, а ако нямате такъв ви остава възможността да ползвате boot сектора на дяла, в който сте инсталирали Gentoo. Предполага се, че Уиндоус е инсталиран в първия дял на твърдия диск (hda1), следователно втория (hda2) ще бъде първия възможен дял за boot дял или за инсталационен такъв. Инсталацията на GRUB в boot сектора на този дял би изглеждала така:

sergo@host100:~/lan$ grub
Probing devices to guess BIOS drives. This may take a long time.

GNU GRUB version 0.97 (640K lower / 3072K upper memory)

[ Minimal BASH-like line editing is supported. For
the first word, TAB lists possible command
completions. Anywhere else TAB lists the possible
completions of a device/filename. ]

grub> root (hd0,1)
Filesystem type is ext2fs, partition type 0x83

grub> setup (hd0,1)
Checking if "/boot/grub/stage1" exists... yes
Checking if "/boot/grub/stage2" exists... yes
Checking if "/boot/grub/e2fs_stage1_5" exists... yes
Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal)
Running "embed /boot/grub/e2fs_stage1_5 (hd0,2)"... failed (this is not fatal)
Running "install /boot/grub/stage1 (hd0,2) /boot/grub/stage2 p /boot/grub/menu
.lst "... succeeded
Done.

grub> quit


Ако сте прочели внимателно т.3.6.1 не би трябвало да имате проблем с указването на дяловете.
Вече мина първата половина на инсталацията :)
Преминавате на втория етап - извличане на boot сектора от дяла, в който сте инсталирали GRUB,копиране на получения файл в дял от Уиндоус (за предпочитане C:) и редактиране на файла boot.ini,който се намира в C: на Уиндоус.
Самото извличане на boot сектора става с командите:

cd /
dd if=/dev/hda2 of=grub.mbr bs=512 count=1


Като краен резултат при преглеждане с командата "ls" трябва да забележите файла grub.mbr. Трябва да отбележа, че когато пишете командата е необходимо да замените hda2 с дяла, в чийто boot сектор сте инсталирали GRUB.
Следва задачата да копирате файла grub.mbr в C:.Най-лесния вариант,който мога да ви предложа е консултация с чичко Google на тема "windows+ext3+driver" ако сте форматирали дяла, в който протича инсталацията с ext3 файлова система. Друг вариант е да ползвате уиндоуската програма Total Commander, на чийто сайт ще намерите плъгини, с които програмата ще може да разчете ext2,ext3 и resiserfs файлови системи. Трети вариант е да ползвате някое флопи, но оставям този вариант последен защото в момента масово хората си "пенсионират" тези устройства или като купуват нов компютър подобно устройство изобщо не присъства в него. По един или друг начин вярвам,че ще се справите с тази задача :)
Последната стъпка обаче (която се състои в това да редактирате boot.ini) ще се наложи да направите след приключване на инсталацията на Gentoo, рестартирате компютъра си и заредите Уиндоус. Редакцията на въпросния файл се прави по следния начин - променяте с помощта на уиндоуската конзола атрибутите на файла по такъв начин, че да можете да промените файла и след това да запазите промените. Това става с помощта на следната команда:

attrib -s -h -r c:boot.ini

След това добавяте във файла подчертаните редове с помощта на някой текстов редактор да изглежда по подобен начин:

[boot loader]
timeout=30
default=multi(0)disk(0)rdisk(0)partition(1)WINDOWS
[operating systems]
multi(0)disk(0)rdisk(0)partition(1)WINDOWS="Microsoft Windows XP Professional" /fastdetect
C:grub.mbr="Gentoo Linux"

Накрая връщате атрибутите на файла такива каквито са били:

attrib +s +h +r c:boot.ini

Ако сте направили всичко както трябва би трябвало при след края на инсталацията на Gentoo и последващото рестартиране да можете да заредите Gentoo :)

3.6.3 Стартиране на Gentoo и вече инсталирана линукс дистрибуция с помощта на вече инсталиран boot мениджър

Това също е един безболезнен метод,при който даже не е необходимо да се инсталира boot мениджър под Gentoo,защото вече имате такъв. В случая е необходимо единствено да опишете във конфигурационния файл на вече инсталирания boot мениджър присъствието на новоинсталираната Gentoo система.
Ако вашия вече инсталиран boot мениджър е GRUB това става по аналогичен начин на този от т.3.6.1. Разликата се състои в това, че трябва само да добавите последните четири реда от примера от т.3.6.1:

title=Gentoo Linux 2.6.23-r9
root (hd0,0)
kernel /kernel-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9 root=/dev/ram0 init=/linuxrc ramdisk=8192 real_root=/dev/hda3
initrd /initramfs-genkernel-x86-2.6.23-gentoo-r9

Внимавайте, за да опишете правилно устройствата в реда "root (hd0,0)"(къде се намира папка /boot или boot дял ако сте правили такъв) и последната опция от трети ред ".........real_root=/dev/....."(на кой дял сте инсталирали Gentoo). Възможно е при друга линукс дистрибуция конфигурационния файл да не е grub.conf, a menu.lst.

3.7 Избиране на администраторска парола и рестартиране

Преминаваме на към последната стъпка, с която завършваме конфигурирането на вече инсталираното Gentoo.

Избирането и въвеждането на администраторска парола става с въвеждането на командата "passwd". След като я изпълните трябва да въведете два пъти паролата, която сте избрали за администраторска. Докато въвеждате паролата няма да виждате нищо като символи, така че внимавайте. Желателно е паролата на администратора да е достатъчно дълга и с различни букви, цифри и символи.

След като сте избрали и въвели администраторската парола, трябва да излезете от Gentoo средата, в която сте "логнати виртуално" и трябва да от-монтирате дяловете, които сте монтирали за да осъществите инсталацията. Всичко това става с въвеждането на следните команди в следния ред:

exit
cd /
umount /mnt/gentoo/dev
umount /mnt/gentoo/proc
umount /mnt/gentoo/boot
umount /mnt/gentoo

Това е :)

При последващ рестарт ако сте извършили всички стъпки правилно би трябвало да можете да заредите тази толкова "трудноинсталируема" линукс дистрибуция Gentoo :)
Ако сте от хората, които искат да зареждат Уиндоус и Gentoo с NTLDR е необходимо да довършите нещата от т.3.6.2.1 и тогава ще можете да влезете в царството на Gentoo :)

При положителен резултат (успешно зареждане на Gentoo) на всички успели да стигнат до тук се позволяват не една, а цели ТРИ бири :)
Като привършите бирите можете да се заемете с изучаването, донастройването и инсталирането на различни програми върху своята нова Gentoo система. Примери за това какво, кое и как да инсталирате и настройвате може да откриете в една от последните точки на официалния наръчник за инсталация и конфигуриране, към който съм дал линк в началото на статията.

Обещавам, че ако има интерес от ваша страна ще напиша втора статия с цел безпроблемна инсталация и конфигуриране на различни програми и услуги, а до тогава използвайте "помагалата" към които съм дал връзка в началото на статията.

2.03.2008

Статията е актуализирана, като основно са обновени препратките към нови версии на необходимите файлове за инсталация и са премахнати някой неща, които вече не с актуални.


<< Настройка на broadband връзка | Управление на зони в динамичен режим чрез nsupdate >>