|
|
|
ИДЕИ/МНЕНИЯ
|
Ползата от употребата на свободен софтуер в образованието
|
|
|
|
|
|
от Данаил Манолов(22-11-2008)
рейтинг (30)
[ добре ]
[ зле ]
Вариант за отпечатване Ползата от употребата на свободен софтуер в българското
образование
Оригинала на статията: http://cd.svoboden.net/bg/free-software-in-schools.html
Можете да ползвате текста според условията на договора Криейтив комънс
Признание
Резюме
Кратко представяне на това какво е свободен софтуер, защо
вида на договора за ползване на софтуера има важно значение и защо
свободният софтуер е удачен избор за приложение в образованието. Обяснява
се защо достъпът до програмния код който програмите със свободен договор за
ползване предоставят е толкова съществен, както и за всички предимства,
които произтичат от това. Накрая се изброяват някои митове и погрешни
схващания, свързани със свободния софтуер, възможните недостатъци от
използването му в образованието, както и начините те да бъдат избегнати.
Дава се пример със съществуващи свободни проекти и се изреждат предимствата
които те биха дали на училищата, учителите и учениците които изберат да ги
ползват.
Въведение
Факт е че компютрите навлизат във все повече сфери от нашето ежедневие.
С всеки изминал ден се появяват все повече причини за тяхната употреба, все
повече професии които изискват компютърна грамотност. Очевидна е
необходимостта образованието да отговори на тези тенденции и потребности -
чрез въвеждане на засилено обучение по информационни технологии, чрез
използването на електронни медии и материали, чрез работа с приложни
програми по всички предмети. Употребата на компютри в образованието е не
само необходимост - тя предлага и много предимства. Интернет довежда света
в класната стая, скъсява се дистанцията между нации и култури. Съвременните
програми дават богати възможности за онагледяване на учебния процес, за
тестване и експерименти, спомагат за засилване на интереса към материята у
учениците и за по-пълно разбиране на преподавания материал.
По тази причина е важно да се отдели внимание на софтуера, който се
подбира за използване в образованието. Правилният му избор в тази сфера е
особено важен, тъй като оказва голям и дълготраен ефект както върху
образованието, и върху обществото като цяло. Та нали този софтуер ще бъде
цитиран и обясняван в отпечатаните учебници, нали за работа с него ще бъдат
обучени много учители, нали за него и с него ще бъдат създадени много
учебни и помощни материали. Този софтуер и неговите характеристики ще
формират и ще влияят директно на уменията на учениците да ползват компютър,
както и на изграждането на тяхната компютърна и технологична култура.
Несъмнено вида на софтуера който се ползва оказва влияние и за начина по
който подрастващите гледат на света, както и на тяхната позиция и поведение
в обществото.
Важен елемент в избора на софтуера, наред с неговите чисто функционални
качества, е договора му за ползване (или така наречения "лиценз"). Защо
договорът е важен? Ами защото определя условията, при които софтуера може
да бъде използван и разпространяван, и така дава или отнема възможности на
потребителите. Освен това програмите създадени и разпространявани под
различните типове договори като цяло имат доста различни характеристики,
сходни и специфични за всеки отделен тип договори. Тъй като тук нито
времето, нито предоставеното ми място е достатъчно да разгледам
предимствата и недостатъците на всеки отделен тип договор за ползване, ще
се спра на този, който според мен предлага най-много предимства, както и
най-лесни за преодоляване недостатъци - свободният софтуер.
Какво е свободен софтуер
Свободният софтуер е софтуер с договор за ползване, който вместо да ви
налага ограничения при употребата на продукта, ви дава следните четири
свободи1:
- Свободата да ползвате софтуера свободно и без ограничения
- Свободата да го споделяте с всеки и разпространявате копия, без при
това да нарушавате закона
- Свободата да изучавате как работи програмата
- Свободата да я променяте така че да приляга на вашите специфични
нужди, и да разпространявате променената версия
Основното, което отличава този вид договор за ползване от всички
предходни, е че автора ви предоставя както самия софтуер, така и програмния
код от който е бил създаден, както и правото да променяте кода и да
разпространявате променените версии. На пръв поглед това изглежда не
толкова важно - в края на краищата не всеки е програмист, не всеки има
познанията по програмни езици или времето да се занимава с това, така че да
го интересува достъпа до кода на програмата. Но истината е, че точно тази
особеност е уникалното предимство, което този вид договор предоставя, и от
него произтичат всички останали ползи от използването на свободния
софтуер.
Защо достъпа до програмния код е важен
За да стане ясно какво толкова му е специалното и ценното на достъпа до
програмния код, ще дам прост пример. Да си представим една най-елементарна
програма за сумиране на две числа. Нейният примерен програмен код, преведен
на български за по-голяма яснота, изглежда така:
Програма Сумиране;
променливи
А, В, С: цели числа;
начало
Въведи(А);
Въведи(В);
С:= А + В;
Отпечатай(С);
край.
Това е което получавате ако тази програма е свободен софтуер. За да може
да се изпълни програмата от компютъра, ви е необходима специална програма,
която преобразува програмния код в инструкции на процесора. Тази специална
програма се нарича интерпретатор или компилатор. Ето как изглежда
преобразуваната (компилирана) програма:
4d5a90000300000004000000ffff0000b800000000000000400000000000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000000800000000e1fba0e00b409cd21b8014ccd21
546869732070726f6772616d2063616e6e6f742062652072756e20696e20444f53206d6f64652e
0d0d0a2400000000000000504500004c010600000000008ccc02001e020000e00007010b010214
607a000018050000f0220000208a00000010000000900000000040000010000000020000040000
000100000004000000000000000030030000040000000000000300000000000400001000000000
1000001000000000000010000000000000000000000000d0000028060000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
..............................................................................
Това е само началото на машинния код. Целият текст на тази програма е
разположен на 77 машинописни страници! Файл, съдържащ този машинен код е
единственото което получавате при
софтуер, разпространяван със всеки от останалите изброени договори за
ползване. Сами преценете дали е възможно от машинният код на програмата да
се прецени доколко качествено е изработена тя, и доколко лесно е да
модифицирате тази машинна програма, ако ви се наложи да направите дори и
минимално подобрение или да коригирате грешка. От друга страна, ако
разполагате с програмния код, който ви се предоставя при свободен договор
за ползване, винаги можете да създадете машинна програма която да
изпълнявате на компютъра. Но освен това имате възможността да проверите
доколко добре и с перспектива е създадена програмата която ползвате, както
и да я промените и настроите към вашите собствени нужди. Това е нещо, което
не ви позволява никой друг договор за ползване. Microsoft например,
предоставят при определени условия достъп до програмния код, но той е без
правото да се модифицира, нито без правото да се провери дали наистина
продукта който получавате е резултат от този програмен код който ви е
предоставен2. Какво да говорим за правото да
разпространявате модифицирана версия.
Предимства от използването на свободен софтуер в образованието
Да видим какви специфични предимства произтичат от четирите свободи,
които получавате когато ползвате свободен софтуер:
- свободен за инсталиране и ползване - това идва
директно от първата свобода. Можете напълно законно да инсталирате
свободен софтуер на всички компютри в училище. Преподавателите могат да
го занесат у дома за да подготвят уроците си. Учениците могат да го
инсталират вкъщи, за да тренират наученото в училище. Те могат да
продължат го ползват дори след като завършат училище, ако решат.
- подходящ за разпространение - позволява ви го
втората свобода. Ако вашето училище или вие като преподаватели ползвате
свободен софтуер, можете да качите всички програми на един диск и да го
копирате на всички ваши ученици, без да се притеснявате че ще престъпите
закона. Или да го разположите на училищния уеб сървър, от където
учениците да си го изтеглят при нужда. Учебниците могат да се
разпространяват заедно със диск, съдържащ програмата която се използва от
тях (ако е свободна). Министерството може да създаде подбор от одобрени,
променени (ако е нужно) и настроени за оптимална работа програми, и да ги
разпрати на всички училища. Това е удобно за учители, за ученици, за
всички.
- безплатен - всички знаем колко ограничени са
училищните бюджети, в частност, и бюджета на образованието като цяло. За
преподавателите, а и за повечето български домакинства можем да кажем
същото. Парите никога не достигат, така че не е ли разумно да бъдат
разпределяни по-добре? Забележете, това не означава непременно да се
ползва само и единствено свободен софтуер навсякъде, и на всяка цена. Но
може например в случаите когато има добра и качествена свободна програма
за дадена дейност да бъде използвана тя, а парите спестени от
закупуването и да бъдат използвани за да се закупи специализиран или
специфичен софтуер, за който няма подходящ свободен аналог.
- на български език - поради това, че свободните
програми са лесно достъпни за ползване и модификация, около тях винаги
има голяма, многонационална общност от потребители. Така че свободните
програми като правило са преведени на много повече езици, отколкото техни
комерсиални аналози например, или имат превод на рядко срещани езици, за
които една платена програма е неизгодно да се превежда. Но дори и дадена
свободна програма да не е преведена на български, ако разполагате с
желание и свободно време, можете сами или в сътрудничество с други хора
да преведете програмата. Или да подобрите превода направен от друг, ако
намерите някаква неточност. Това например направи Светослав Стефанов от
"Учи Свободен с Убунту". Преводът веднага става част от програмата и бива
разпространяван официално със следващата и версия. За сравнение: преди
време съществуваше превод на български на Windows 98. Той беше обаче
незаконен според условията за ползване на операционната система, защото
те не позволяват модификации на продукта. Така че българските потребители
трябваше да чакат за Microsoft да стане изгодно да се направи такъв
превод, което се случи чак при Microsoft Windows™ и Office XP™. След
публикуването му мнозина бяха недоволни от превода на отделни диалози и
менюта. Отново нямаше какво да се направи, защото договора на ползване не
позволява модификации, нито дава достъп до програмния код. Друг пример -
нито Adobe PhotoShop™, нито CorelDraw™ са достъпни на български, а и кой
знае дали някога ще са. Техните свободни аналози обаче отдавна са
преведени.
- сигурен и прозрачен - тъй като програмният код на
един свободен проект е публично достъпен, няма начин в програмата да
бъдат заложени шпионски или зловредни компоненти. Тъй като кода се
проверява от много очи, и програмите тестват от много потребители, то
слабостите и проблемите за сигурността се откриват рано и фиксират бързо.
Това показват и статистиките - свободните програми обикновено са много
по-сигурни от техни несвободни аналози.
- лесно настройваем - Свободния софтуер е създаден с
идеята да бъде лесно настройваем и разширяем. Можете да добавяте или
махате отделни програми или техни компоненти, да ограничавате
функционалността им, да подменяте текстове, картинки и цветове.
Обикновено има подробна документация как да направите това. Освен това
имате достъп и до кода на програмата - можете да добавяте нови
възможности според специфичните ви нужди, или някой да го направи вместо
вас.
- директен достъп до разработчиците - винаги можете да
се свържете директно с тях - техните имена, както и начина да се свържете
с тях са описани на страницата на всеки свободен проект. Това не са хора
които работят формално за пари. Напротив, те са дотолкова убедени в
ценността на това което правят, че са склонни да жертват свободното си
време и лични средства за развитието на проекта. Така че те в повечето
случаи са силно мотивирани, отзивчиви и винаги готови да помогнат. Това
означава бърза реакция при проблем, улеснено обсъждането и фиксиране на
проблеми, както и добавянето на нови възможности.
- силна и активна потребителска общност - същото което
казахме за разработчиците, се отнася и до общността около по-големите
проекти. Това са потребители, които са получили безплатно правото да
ползват един качествен продукт с много възможности. Това оформя една
голяма и жива общност от потребители, добронамерени и склонни да помагат
- в отговор на ресурсите, възможностите и подкрепата които са получили
самите те.
- стандартни файлови формати, протоколи, общоприети
технологии - същността на един свободен проект е общуването,
сътрудничество, обмяната. Повечето свободни проекти използват отворени,
стандартни файлови формати, протоколи, библиотеки и технологии. Това
улеснява съвместното използване на продукти от различни производители,
както и облекчава прехода от един продукт към друг. Дори софтуерът да не
поддържа даден формат или протокол, следващият разработчик който се
включи в екипа лесно може да го добави, защото архитектурата на
свободните проекти обикновено е отворена и модулна, а програмния код е
достъпен. При много комерсиални програми - напротив - файловите формати
обикновено са тайни, за да ви принудят да ползвате само продукти от същия
производител. Използват се собствени патентовани технологии и
нестандартни комуникационни протоколи, така че да бъде затруднена
максимално конкуренцията и да бъдат извлечени ползи от господстващото
положение на пазара на дадена компания3.
- сигурност за бъдещето на продукта - Когато
използвате една несвободна програма, заради мащаба и продължителността на
процеса на внедряването и в образованието, вие на практика се обвързвате
със съответния производител на софтуер. Какво става обаче ако доставчикът
фалира, или ако повиши многократно цените? Или ако дадения продукт му
стане неизгоден за продажба и поддръжка и ви принуди да закупите
следващата версия, която има много по-различни системни изисквания или
коренно променен интерфейс? Какво правим със всички учебници, помощни
материали, разработени уроци и методични планове, примери, с
преподавателите свикнали да ползват този продукт, със всички компютри,
подходящи за текущата версия, но не и за следващите? И дали може
образователното министерство да контролира и планира процеса на преход и
обновяване на софтуера, или е оставено на милостта на производителя на
софтуер? При свободния софтуер нямате този проблем - тъй като разполага с
широка потребителска база, винаги се намира кой да поддържа старите
версии на продукта. Но дори това да не се случи и проектът престане да
бъде развиван (което е малко вероятно за големите проекти), може да се
наеме фирма която да го продължи докато е нужно - нали разполагате с
програмния код.
Освен тези директни ползи от използването на свободен софтуер, има и
други, индиректни, произтичащи от тях:
- равен старт на учениците - тъй като софтуера е
безплатен, той дава еднакъв шанс на ученици с различно материално
положение. Фактът че много свободни програми са преведени на български,
позволява учениците с по-слаби езикови познания да ги ползват пълноценно
и без проблеми. Голямото внимание на достъпността до програмите от хора с
недъзи, което се отделя в много свободни проекти е друг начин да се даде
на учениците от тези групи равен старт.
- развива творческото мислене и креативността - тъй
като кода е достъпен, всеки който се интересува може да види как точно е
направена програмата която ползва. Лесно е да се добавят нови
възможности, или да се създадат помощни ресурси за нея. Това допада на
учениците, защото участват в живия живот - изследват реален, работещ
софтуер, и виждат смисъла от прилагането на своите знания и усилия -
техният принос става част от реален, а не учебен проект.
- възпитава учениците да бъдат не пасивни консуматори, а творци
и активни участници в живота на общността - В един свободен
проект всеки е ценен - разработчикът, дизайнерът, преводачът, отделният
потребител, защото софтуерът е резултат от съвместната работа на всички
тях. Учениците могат да преведат някоя програма, да докладват за грешка
или да добавят ресурси към нея - техните промени ще влязат в следващата
официална версия на програмата. Дори само да отговарят по форумите, те ще
бъдат добре приети. Това ги мотивира да бъдат активни, показва им
нагледно че всяко тяхно действие може да оставя следа.
- най-близък до човешката природа - Съгласете се, че
напълно в реда на нещата е ако нещо ти хареса, да поискаш да го споделиш
с приятелите си. Правото да можеш да го ползваш навсякъде, любопитството
да разбереш как работи, желанието да промениш нещо което не ти харесва
или да го подобриш - това са все естествени и човешки желания и
потребности. Единствено свободният софтуер удовлетворява и поощрява
всички тях.
- възпитателен ефект - идеи като равенство, свобода,
прозрачност, достъпност на знанията и информацията, уважаване на
различията и инакомислието са ценности, залегнали в основата на всяка
демокрация. Критическото мислене, иновативността, желанието за
сътрудничество, умението за работа в екип и активното участие в живота на
общността са все качества, които ни правят добри граждани на едно модерно
и отворено общество. Свободният софтуер възпитава учениците във всички
тези принципи и на практика показва приложимостта и ползата от тези идеи.
Той допринася и директно за образоването на обществото като цяло. Вашите
ученици могат да споделят програмите, които изучават в училище, със
своите приятели, родители, роднини, и да ги научат на това което вие сте
им предали. Така училището помага за издигането и образоването на широк
кръг от хора, влиянието му може да се разпростре далеч отвъд неговите
стени.
Виждате, че всички тези предимства са пряк или косвен резултат от
достъпа до програмния код и четирите свободи, които получавате със един
свободен договор за ползване. Да видим как стои въпросът с недостатъците от
употребата му.
Някои митове за свободния софтуер, както и възможни
недостатъци от избора му за образованието
Като всичко в този свят, един свободен проект освен предимствата които
предлага може да има и слаби страни. Но нека преди да споменем възможните
недостатъци от използването на свободен софтуер в образованието, да изброим
някои схващания и мнения, които са частично или напълно неверни:
- "Щом е безплатно, значи не струва". Първо: не е
вярно като идея. Въздухът, който е жизнено необходим за нас, за момента е
безплатен. Същото важи за слънцето, дъжда, една разходка сред природата,
песента на птиците, както и много други неща. Българският фолклор, който
толкова много ни е прославил пред света, също е безплатен и свободен за
ползване и de facto се
разпространява под единият от видовете свободни договори за ползване. Има
много качествени свободни програми - Линукс операционна система задвиждва
по-голямата част4 от класираните в топ 500
суперкомпютри, Интернет все още разчита основно на свободен софтуер за
предоставяне на своите продукти и услуги. Повечето от операционните
системи които задвижват или ще задвижват мобилните телефони са или под
свободен договор за ползване, или са в процес на предоставяне на
такъв.
- "Няма безплатен обяд. Сигурно има някаква уловка".
Да, така е - няма безплатен обяд. В един свободен проект има участие на
много хора, и всеки от тях е дал своят принос за да се развие проекта
(един с програмиране, друг с писане на документация, трети с превод,
четвърти с дарение - всеки според своите възможности и желание). Така че
продуктът не е възникнал "от нищото", и струва много пари и часове труд.
И да, наистина има уловка. Само че "уловката", всъщност тайната на
свободния софтуер е, че всеки от участниците в един свободен проект е
избрал вместо да задържи своят принос за себе си, да го върне обратно към
общността, подкрепяйки по този начин развитието на проекта. Така тези
малки, поносими за всеки участник приноси, но много на брой (заради
многото хора които допринасят към продукта), оформят един качествен, и в
същото време напълно безплатен продукт - както за участвалите в
създаването му, така и за всички други.
- "Свободният софтуер се разработва само от любители"
- не е вярно. В Linux Fondation например влизат много от най-крупните
фирми в компютърният свят5. Зад големите,
ключови свободни проекти винаги има една или няколко фирми, които ги
подкрепят по един или друг начин - например чрез назначаване на
разработчици на пълен работен ден, които да допринасят за развитието на
продукта, или чрез предоставяне на собствен програмен код под свободен
лиценз.
- "Свободен и безплатен е едно и също" - Невярно.
Някои хора наричат свободни freeware и shareware програмите, защото могат
да ги инсталират безплатно на компютъра си. Други пък се притесняват че
свободният софтуер е еквивалентен на пиратски софтуер, защото също като
него може да бъде свободно изтеглен от Интернет. Но има една съществена
разлика. Безплатния достъп до изпълнимия програмен файл е само една от
възможностите които един свободен софтуер ви предоставя, и дори не е
задължителна за да бъде разпространяван той под такъв договор за
ползване6. Основната разлика е свободния
достъп до програмния код и правото да го модифицирате и разпространявате,
и то е, от което произтичат всички останали предимства.
- "Щом е свободен, значи ще се развива бавно" - не е
задължително. Всъщност зависи от това доколко голям е проекта. Някои
проекти (например Линукс ядрото) се развиват с шеметна скорост - в
момента (април 2008 год.) съдържа около 9 милиона реда код и всеки ден се
добавят средно 3621 реда, премахват се 1550 реда и се променят 1425 реда,
и това всеки ден за последните 2 и половина години. Този темп на промяна
е по-голям от този на който и да е друг софтуерен проект въобще в
историята досега7. Друг такъв феномен е
Уикипедия, свободната енциклопедия - от създаването си преди по-малко от
10 години до сега тя се разрастна до една от 50-те най-популярни страници
в мрежата, списвана на повече от 200 езика. Английският вариант съдържа
повече статии отколкото Енциклопедия Британика, започната преди повече от
век, а немският е по-точен и акуратен от традиционните
енциклопедии8.
- "Грешките няма да се фиксират
навреме, защото разработчиците нямат интерес от това" - Точно
обратното. Разработчиците на свободен проект харесват това което правят,
така че са благодарни за всяко съобщение за грешка. И дори те самите да
нямат времето да я фиксират, много често съобщението за грешка идва с
прикачена поправка - заради достъпността на програмния код. Повечето
свободни проекти следват принципа на ранно и често публикуване на нови
версии на продуктите си. По този начин потребителите имат възможно
най-скоро достъп до новите възможности и фиксираните грешки от предната
версия, от една страна, и могат своевременно да бъдат локализирани
грешките и неудачните решения в проектирането и изработката на софтуера,
от друга.
- "Нови версии ще се
публикуват по-рядко отколкото при комерсиални
програми" - отново зависи от проекта. Много
проекти имат фиксиран план за издаване на новите версии и го следват
стриктно. Убунту (една от популярните днес Линукс дистрибуции) например
издава нова версия на всеки 6 месеца - през април и през октомври всяка
година. Междувременно имате автоматично обновление на операционната
система и на хилядите свободни програми, които са включени в официалните
и хранилища. Има и така наречените "версии с дълъг период на поддръжка",
които се предлагат с поддъръжка и актуализации за период от 3 и 5 години
съответно за настолната и сървърната версия на продукта. Мисля че с
такава поддръжка и актуалност не може да се похвалят много от
комерсиалните операционни системи.
- "Свободният софтуер е само за домашно ползване" -
Google не мисли така - много от нейните сървъри са задвижвани от свободен
софтуер9. Европейската комисия също не
мисли така - в едно изследване през 2006 год. тя препоръчва употребата на
свободен софтуер в държавните организации и в бизнеса10.
- "Свободния софтуер няма поддръжка" - напротив -
предлага много повече възможности. Има фирми които предлагат платена
поддръжка на свободен софтуер. Популярните свободни проекти имат голяма
общност от потребители, готови да помогнат безплатно. Може да бъде наета
и специална фирма за поддръжка, и нейната работа ще бъде много улеснена
поради голямото количество достъпна информация, възможността за връзка с
разработчиците и достъпа до програмния код.
- "Сега е свободен, но после ще стане платен" - Вярно,
точно така е. Само че е в сила за безплатните за изтегляне
shareware програми, които спират да работят след месец или два, точно
когато сте свикнали да работите с тях. Така е и с олекотените, създадени
специално за образованието версии на комерсиални програми - беплатни
сега, но с идеята да се приучат учениците да ползват продукта и утре,
когато напуснат училище, да си го платят. Компания, която се управлява
от законите на бизнеса, просто не може да си позволи да дава напълно
безплатен обяд. Не е така при свободния софтуер обаче. В клаузите на
договора му за употреба може да има такива, които задължават всеки, който
разпространява променена версия на програмата, да направи програмният код
на промените достъпен обратно за общността. Но дори и да няма такава
клауза, компаниите са склонни да сътрудничат, защото те имат интерес от
развитието на проекта - срещу своят малък принос получават голям и
завършен продукт.
Особеностите на разработка и разпространение на свободния софтуер
обуславят все пак и някои възможни проблеми при използването му:
- некачествен продукт - възможно е. Много студенти
разпространяват свои курсови работи като свободен софтуер, или започват
свободен проект докато изучават даден програмен език или технология. Така
че нормално е сред свободните програми да има и некачествени такива. Но,
за разлика от техните shareware или freeware аналози, за една свободна
програма е много по-лесно да се прецени дали е добре проектирана и
структурирана, тъй като програмният код е достъпен.
- нестабилен продукт - да, възможно е да имате
публични версии на свободни програми, които съдържат грешки и се държат
нестабилно при работа. Това е нормално, и както казахме, е част от
политиката на много свободни проекти да бъдат пускани нови версии рано и
често. Но освен експерименталните, пълни с нови възможности (но и с
неизбежно породените от тях грешки и нестабилност) нови версии на своите
програми, повечето свободни проекти поддържат и така наречените
"стабилни" (stable) версии, в които не се добавя нова функционалост, а
само се фиксират открити грешки. Тъй като софтуерът е достъпен свободно и
преминаването към нова версия е напълно доброволно, то всеки потребител
може да прецени дали има нужда от новите възможности, или предпочита не
толкова актуален, но за сметка на това значително по-стабилен
продукт.
- слаба поддръжка, липса на документация - да, някои
малки проекти страдат от този проблем. Но, тъй като софтуера е свободно
достъпен за тестване и експертна оценка, тези проекти могат да бъдат
отсети още на стадият на избор на софтуер. А и дори да се окаже че
слабата поддръжка и липсата на документация са станали видими в
последствие, винаги имате една застраховка, една пълноценна възможност за
поддръжка, един достоверен, актуален и изчерпателен източник на
документация, непредоставяни с никой от останалите договори за ползване -
достъпът до програмният код.
- непредвидими периоди на издаване на новите версии -
важи за някои малки проекти. Едно спонсориране на проекта, обвързано с
договор за периодично издаване и поддръжка може многократно да подобри
ситуацията. Още повече че ще бъдете сигурни че това което сте платили ще
бъде използвано по предназначение - за развитието на продукта от хора
които знаят как да го направят, а не за поддръжка на офиси, рекламни
кампании, лобиране и други разходи които има една комерсиална
компания.
- несигурност до кога ще бъде поддържан - в сила е
само ако проекта е от малка група разработчици и не добие популярност. Но
точно широката употреба на такъв проект (ако е переспективен) в
образованието и достъпа до програмния код могат да променят ситуацията -
нови хора да се включат в екипа, подкрепата на потребителите да мотивира
и активира разработката. И в крайна сметка - дори един свободен проект да
замре, това не е фатален проблем - тъй като програмния код е на
разположение, винаги може да се премине към някои от другите модели на
изработка на софтуер - например на поддръжка от външна фирма срещу
заплащане. И отново свобоният характер на договора гарантира че няма да
се обвържете прекалено с тази фирма - тъй като програмният код винаги ще
бъде достъпен.
Така че макар че продуктите със свободен договор за използване
притежават някои от недостатъците на другите типове договори, наличието на
програмния код прави сравнително лесно преодолими повечето от тях.
Пример за използването на свободен софтуер за образованието
За да не бъда голословен и за да излезем от областта на теоретичните
разсъждения, ще ви дам два примера за български проекти, предлагащи подбор
от свободни програми за целите на образованието:
- Учи Свободен (http://cd.svoboden.net/bg/) е
инсталационен диск с образователен софтуер за Microsoft Windows
(2000/XP/Vista). Съдържа комплект програми, покриващ всички предмети в
българските училища, по които се ползва компютър. Повечето програми са на
български език. Дискът съдържа описание на всяка една програма, така че
да изберете само тези които са ви необходими. Разполагате с автоматичен
инсталатор на избраните програми заедно със стандартни за България
настройки за тях, така че всичко да е готово за работа веднага след
инсталацията. На диска ще намерите и някои полезни ръководства, четива и
помощни материали. Проектът е спечелил първа награда в категория
"Електронно Образование" на конкурса IT Иновации 2006 на списание IT
Forum.
- Учи Свободен с Убунту (http://learnfree.eu/) е "жив" / инсталационен
диск със свободна операционна система и богата колекция от свободен
софтуер за Линукс (много образователни програми и всичко друго необходимо
за всекидневна работа), както и подробна документация. Базиран е на
Убунту. Предимствата му са богатият набор от качествени програми,
възможността да бъдат стартирани без инсталация, пълната му независимост
от операционната система инсталирана на компютъра (може да се тества и
ползва без да променя инсталираното и настройките на компютъра, или да
служи за възстановявяане на системата), подробните, с картинки и на ясен
и достъпен български език ръководства за начинаещи, както и много
други11.
Вместо заключение
Накрая, вместо заключение, искам да уточня - това, че свободният софтуер
е лесно достъпен и безплатен, не отменя всички стъпки на избора на софтуер
които биха били направени ако се избира продукт предлаган по някои от
другите възможни договори. Тоест нужен е екип от специалисти които
внимателно да разгледат и да проверят качествата на продукта, да преценят
възможностите и предимствата от употребата му в дългосрочен план,
приложимостта му за целите на образованието, вариантите за поддръжка и т.н.
Предимството е, че при свободният софтуер всичко това е многократно
улеснено защото продукта вече е наличен, достъпен (както и програмния му
код), и е възможен контакт с неговите разработчици. А това, заедно с
предимствата, които предлага свободните договори, улеснява много избора и
последващото внедряване. Ако все пак за дадено приложение министерството не
открие подходящ свободен продукт и реши да създаде собствен продукт по
поръчка, то отново препоръчително е той да е с отворен програмен код, така
че да се ползват всички предимства на този тип лицензиране. Никъде, нито в
ДОИ, нито в който и да е нормативен документ е указано изрично какъв точно
трябва да е софтуерът който се използва в образованието, нито някъде се
забранява избора и използването на такъв от преподавателите. Така че във
вашите ръце е да откриете предимствата и възможностите които свободният
софтуер ви предоставя.
Забележка: Статията е създадена заради доклад,
представен на Шестата конференция по начална педагогика, София, 21 ноември
2008 год. Съкратен (поради изискванията за размер на докладите) вариант на
тази статия е публикуван в сборника с доклади към конференцията.
Библиография (към 21 ноември 2008 год.):
- Кратко обяснение на договора GNU-GPL:
http://creativecommons.org/licenses/GPL/2.0/deed.bg
- Радослав Радев - "Софтуерът и
софтуерната индустрия":
http://bgoffice.sourceforge.net/linux/linux.html#id2820745
- technews.bg: Европейската комисия ще
разследва отново Microsoft:
http://technews.bg/info.php?id=6680
- Статистика на топ 500-те суперкомпютъра
според фамилия на използваната операционна система:
http://www.top500.org/stats/list/31/osfam
- Членовете на Linux Foundation: http://www.linuxfoundation.org/en/Members
- Free Software Foundation: Selling Free
Software:
http://www.gnu.org/philosophy/selling.html
- Разработката на ядрото на Линукс (Април
2008 год.):
https://www.linux-foundation.org/publications/linuxkerneldevelopment.php
- Actualno.com: Германската Уикипедия е
по-добра от класическите енциклопедии:
http://curious.actualno.com/news_137520.html
- Netcraft: OS, Web Server and Hosting
History for www.google.com:
http://uptime.netcraft.com/up/graph/?mode_u=on&mode_w=on&site=www.google.com
- TechNews.bg: ЕС призна предимствата на
софтуера с отворен код:
http://www.technews.bg/info.php?id=2090
Самият доклад:
http://ec.europa.eu/enterprise/ict/policy/ict/2006-11-20-flossimpact.pdf
- bglog.net: Диск със свободен софтуер
за българското образование:
http://bglog.net/blog/svoboden/site/posts/?bid=20447
- Отворена книга за свободния софтуер: http://www.arcfund.net/openbook.pdf
<< Предимствата на бизнес модела със свободен софтуер | >>
|
|
|
|
|
Статията От: Благовест Петров <blagovest (a) petrovs__dot__info> На: 22-11-2008@21:02 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтатията е много добра. Нещата са описани доста подробно.
[Отговори на този коментар]
Към: Статията От: dk На: 23-11-2008@6:27 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален В момнта който пиша това тече някакво телевизионно предаване, в което се говори за ИТ и за нуждата всеки да се научи в млади години да инсталира Виндоус. Лошо няма, учат се да го инсталират, да го хакват и т.н. Издразни ме това, че начинът по който се казва това не дава и помен от подозрение за съществуването на нещо различно от Виндоус и Майкрософт. Нищо чудно и дамата която говори така да си мисли, но тъй като все пак представлява някаква държавна институция, ме смущава. Според мен, трябва да почнем да търсим някаква отговорност и от такива като нея, и от медиите които насаждат идеята "Майкрософт над всичко!" В края на краишата, тази личност е представител на държавата, а не на Редмондската компания! Апропо, мярна се и вездесъщия спец по всичко Ники Василев! Не е зле освен да пишем и четем статиите от този вид само ние, посещаващите този и подобните сайтове, да ги пращаме и препращаме до МДААР, МОН, медиите и т.н. Може би има смисъл да се атакуват някои медии с предавания за ИТ даже и в съда! Ако един събеседник в някоя телевизия се изтърве и каже с какво се бръсне и ли какво сирене яде, ще го смъмрят за реклама, но държавен служител да се държи като рекламен агент на чужда компания е недопустимо!
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Статията От: Стоян На: 23-11-2008@14:30 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтатията наистина е много добра, написана на разбираем език, така че всеки да е проумее.
Сега аз съм абсолютно съгласен с колегата преди мен, че в никакъв случай не бива Microsoft, в частност в Windows да се пропагандира и счита за едва ли не единственото по рода си нещо, на което всички сме длъжни да работим, т.к. друго няма. А заемането на такава позиция от един държавен служител е абсолютно неприемлива за мен. В крайна сметка заплатата му идва от нашите данъци и той/тя следва да защитават интереса на обществото и данъкоплатеца, а не някакви частни корпоративни интереси.
Апропро, защо не се направи най-накрая някакво предаване за компютри, софтуер с акцент върху свободните такива по някоя от националните ТВ, за да може хората да се запознаят с алтернативите на масово пропагандирания и платен софтуер и в частност запознаването им с Линукските ОС.
Мисля, че такъв тип предаване би било интересно и полезно за хората, а не само по ТВ да гледаме всякакви ТВ игри и шоу изгъзици, които вече станаха банални. На фона на тях някакво компютърно предаване би било доста интересно и образователно. Още повече, че целта на Канал 1 е точно такава, общетвено насочена и образователна. Ако Лунукс БГ, заедно с общността стояща зад Линукс и свободния софтуер се хванат да направят нещо такова, това ще бъде изключително полезно за всичко това, за което постоянно си говорим в този сайт и кой ли ни чува.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Статията От: stanyo На: 8-01-2009@20:38 GMT+2 Оценка: 1/Неутраленбаце понеже имаш линукс (предполага се) има една програмка MIRO TV - та с нея може да се наслаждаваш на едно интернет предаване TEKZILLA
та пичовете там обсъждат единствено MAC OS X и MS Windows. За тях линукс: 1.може би дори не съществува; 2.смятат че щом имаш линукс не се нуждаеш от такова предаване и 3. (това е от един форум който бях чел преди години. Потребител беше казал:) Абе вие като сте с линукси да не сте с космически кораби?!
Аз ще помогна, ще изпратя статията на някого и кво?! По училищата няма квалифицирани кадри. Пример: "аз съм завършила преди 15 години (1990), трябва ми само малко, една седмица да почета и всичко ще си припомня" - това бъдещ учител по информатика. Остава да ги натискаме да слагат линукс в новите компютри че да не плащаме за уиндоус, и като си ги приберем веднага да ги преинсталираме и да цъкаме игри.
[Отговори на този коментар]
Към: Статията От: Станка Стоянова <stanka_stoqnova __@__ abv __точка__ bg> На: 25-11-2008@20:26 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЗапознат ли е министър Вълчев с подробния вариант на статията? Смятам, че има какво да се направи в положителна посока, макар и частично, като начало. Убедена съм, че по училищата ще проявят интерес, особено в малките, където винаги липсват пари. Аз например ще разпратя статията по имейлите на някои училища. Дано да се намерят доброволци и ако не отгоре, то отдолу да предизвикаме ползотворна дискусия. Благодаря на автора!
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Статията От: Borislav На: 26-11-2008@10:11 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСъжалявам, нямам време да прочета статията, но искам да отбележа, че уча в Математическа Гимназия "Баба Тонка" Русе и компютрите ни са с нелегален софтуер. Бозата, photoshop, corel draw, visual studio и всякакви други такива. Аз се чудя как не ги е срам да ни обучават върху краден софтуер. Ако не да преминат към линукс, то поне да вземат да лицензират софтуера. Обаче те нито едното, нито другото.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Статията От: Данаил На: 26-11-2008@21:44 GMT+2 Оценка: 2/Информиращ
Ами занеси им един диск - може да ги улесниш да преминат към легален свободен софтуер :-)
И Inkscape и GIMP предлагат много предимства - свободни са, на български са, има ги във версия и за Windows, и за Линукс. В Inkscape има дори уроци на български, в менюто Помощ, а на диска "Учи Свободен" има и справочник за GIMP. Ето тук пише с какво смятам че програмите в диска са по-удачни от тези които се ползват в момента в училищата:
http://cd.svoboden.net/bg/by_subject.ht...
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Към: Статията От: Пламен На: 28-11-2008@16:19 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКанал 1 и БНТ са толкова далеч от обществена телевизия, колкото каруцата от последния модел мерцедес. По този канал никога няма да има предавания от рода на тия, дето ги дават по Дискавъри, образователни, единствено защото в тъпата ни действителност те не носят печалби на тия дето ги правят. има да си гледаме тъпите комарджийски предавания и смотани риалита от сорта на биг брадър и пр. а до използването на свободен софтуер, и това няма да го бъде, щото някой чиновник няма да си получи комисионната, няма пари за софтуера, няма и комисионна... да не забравяме какви управляват тази страна, за жалост...
иначе статията е много добра, привъжреник съм на свободния софтуер, но за жалост няма да го видим никога в образованието... колкото по-тъп е един човек, толкова по-лесно се мачка и управлява, другата максима на днешните управници, за съжаление
[Отговори на този коментар] Pascal От: Angel <angel< at >mindmist< dot >com> На: 30-11-2008@0:14 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСпоред мен примера е писан на Pascal :)Други теории ?
[Отговори на този коментар] Още един мит От: Logo <logo __@__ abv__dot__bg> На: 1-12-2008@7:13 GMT+2 Оценка: 1/Въпрос
Браво за фантазиите ви:
"А и дори да се окаже че слабата поддръжка и липсата на документация са станали видими в последствие, винаги имате една застраховка, една пълноценна възможност за поддръжка, един достоверен, актуален и изчерпателен източник на документация, непредоставяни с никой от останалите договори за ползване - достъпът до програмният код."
Ехо :) Колко от вас са гледали точно "недокументиран, бъгав и зле написан код"? Това е най-големия мит, който си създавате. Направо виждам как лекар си отваря Vim, редактира си програмата за връзка с НОИ и щастливо компилира.
[Отговори на този коментар]
Към: Още един мит От: Живко Желязков <j5__at__mail[ точка ]bg> На: 3-12-2008@7:24 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленАз бих отворил VIM, за да редактирам програмата за личен лекар на баща ми,
само че тя е със затворен код, а досега не съм срещал такава с отворен
[Отговори на този коментар] Към: Още един мит От: Не е мит На: 3-12-2008@10:02 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален@logo: Не си прав. Идеята е, че дори "недокументиран, бъгав и зле написан код" е по-добре от "машинен код", което получаваш с другите договори за ползване. И още нещо - свободните лицензи ти дават правото да модифицираш този "недокументиран, бъгав и зле написан код", така че можеш да коригираш грешка или да го подобриш, или поне да разбереш как работи. При другите договори - дори да имаш начин да получиш от машинния код програмен код, то той 1) е още по-недокументиран и нечетлив, и 2) нямаш правото да го модифицираш.
И не е задължително ти да седнеш да го правиш - за това си има програмисти, на които това им е работата, това разбират и за това им плащат. Но ако те нямат програмния код, дори и "недокументиран, бъгав и зле написан" такъв, единственото което им остава е да ти пренапишат програмата от нулата. Което вече струва много повече, и коства много повече време от простата корекция на грешки.
Редактиран на: 3-12-2008@10:04
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Още един мит От: инж. Димитров На: 3-12-2008@10:45 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"Но ако те нямат програмния код, дори и "недокументиран, бъгав и зле написан" такъв, единственото което им остава е да ти пренапишат програмата от нулата."
Точно така и трябва да направят, да пренапишат програмата от нула. Понятие "струва" в науката не съществува. Не да надграждат дървена колиба до небостъргач (пример от строителството, леко пресилен).
Why software is so bad???
By Charles C. Mann
TECHNOLOGY REVIEW 2002
http://www.cybertester.com/data/whysoba...
Ето цитат:
Programmers write code in languages such as Java, C and C++, which can be read by human beings. Specialized programs known as "compilers" transform this code into the strings of ones and zeroes used by computers. Importantly, compilers refuse to compile code with obvious problems - they spit out error messages instead. Until the 1970s, compilers sat on large mainframes that were often booked days or weeks in advance. Not wanting errors to cause delay, coders - who in the early days tended to be trained as mathematicians or physicists - stayed late in their offices exhaustively checking their work. Writing software was much like writing scientific papers. Rigor, documentation and peer-review vetting were the custom.
На времето писането на програми е било (беше :) ) като писане на научни статии - строго, документирано и напълно проверено.
А не по днешните концепции:
"Напиши го да тръгне пък после ще му мислим проблемите."
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Още един мит От: Мирчо Мирев <mircho< at >linux-bg[ точка ]org> На: 3-12-2008@11:24 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленГ-н Димитров - качеството на софтуера съвсем не зависи от това под какъв лиценз се публикува той, а от това дали екипът, който го създава е ръководен правилно и работил добре (разбирайте спазвайки принципи за правилно производство на софтуер).
Вие създавате излишни разклонения в дискусията, като атакувате качеството на БЕЗПЛАТНИЯ софтуер с отворен код, за който по подразбиране не би трябвало да има каквито и да е очаквания за качеството на изпълнение. Има провесионално управлявани проекти, които публикуват безплатен софтуер с отворен код, има и любителски такива.
Вашият герой, лекарят, би трябвало сам да си е направил сметката, след като е започнал да ползва безплатен (незаплатен) софтуер без яснота на произхода му и без яснота, кой ще му го поддръжа.
Вие самият бихте ли си взели взели безплатен автомобил, от абсолютно неизвестна никому марка, за да си изкарвате хляба с него? Без дори да проверите кой би могъл да го отремонтира, евентуално?
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Още един мит От: инж. Димитров На: 3-12-2008@12:15 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленМирчо Мирев
Къде съм написал подобно нещо?
Цитирайте точено.
"Logo" написа:
Ехо :) Колко от вас са... и т.н.
"Не е мит" написа:
...Идеята е, че дори "недокументиран, бъгав и зле написан код" е по-добре от "машинен код", което получаваш с другите договори за ползване...
...Но ако те нямат програмния код, дори и "недокументиран, бъгав и зле написан" такъв, единственото което им остава е да ти пренапишат програмата от нулата...
---
Аз твърдя че "предимството" споменато от "Не е мит" не съществува. Дали имаш дефектна по дизайн програма в изходен код или в изпълним код е все едно.
Ако кодът е лош по идея, то пренаписваме. Методът "Напиши го да тръгне пък после ще му мислим проблемите.", не е добър и съм дал цитат, както е прието.
Тук никъде не споменавам свободни/несвободни лицензи, отворен затворен/затворен код и подобна демагогия. Това важи за какъв да е код.
Другото, на което не обръщате внимание е, че и перфектния изходен код не дава по необходимост перфектен изпълним код. Имаме междинно звено наречено компилатор, което също е част от системата. И взаимодействието код-компилатор далеч не е тривиално.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Още един мит От: Мирчо Мирев <mircho__at__linux-bg __точка__ org> На: 3-12-2008@13:09 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленГ-н Димитров,
Цитирам:
"Ехо :) Колко от вас са гледали точно "недокументиран, бъгав и зле написан код"? Това е най-големия мит, който си създавате. Направо виждам как лекар си отваря Vim, редактира си програмата за връзка с НОИ и щастливо компилира." и "Дали имаш дефектна по дизайн програма в изходен код или в изпълним код е все едно."
Едното твърдение - че дефектен софтуерен продукт, независимо дали разполагаме с изходният му код или не, е еднакво безполезен.
И второто, следващо от него, е че усилията на общността да разпространява софтуер с отворен код, и да го защитава с аргумента, че притежателя има право да го промени, са също безполезни.
Със тези твърдения съм категорично несъгласен, като допускам, че вашата гледна точка е далеч отвъд проблемите на лекаря и неговата програма.
Ежедневната употреба на софтуер включва критични приложения, като пейсмейкъри и управление на самолети, но също и сайтове за валс и J2EE и софтуер за изчисляване на количество боя необходима за боядисване на яйца.
Както и не всеки човек автомобил, който виждате е "мерцедес".
Иначе ако сведем твърдението Ви до това, че нещо, което не работи не може да се ползва - съм напълно съгласен, и Ви благодаря за тази мисъл.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Към: Още един мит От: инж. Димитров На: 3-12-2008@14:39 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЦитирате, но кой?
Това което цитирате не е писано от мен.
Цитирате "Logo <logo__at__abv __точка__ bg>"
Казвам "дефектна по дизайн програма", което предполага наличие на принципиални проблеми.
Не просто някави проблеми.
Отвореният код е отворен:
за да го четеш;
за да го пуснеш и да виш как това работи в изпълним код;
да компилираш с друг компилатор и да видиш как той участва в системата;
И в крайна сметка да проумееш кое какво и да пишеш добър код. Това е и това пиша.
Отворения код НЕ е отворен за да крепиш с кръпки крив дизайн.
За програмата на доктора имаме две възможности:
1. Лесно поправим проблем (другото мнение)
2. Принципиален проблем (моето мнение, прото е по-вероятно да е така, като знам що за програмисти пишат подобни програми.)
Това което цитирам е мнение на много хора - принципните проблеми преживяват дълго, защото те са проблеми на дизайна и не се чистят с бъгфиксове.
Понататък не знам докъде знаете критичните приложения. Там като правило се ползват решения с 10-20 летна давност. Т.е. от добрите времена за които пиша. И съответния хардуер и схемотехника е по същия начин.
И второ може да си измисляте каквито искате следствия, и да си ги коментирате както искате. Коментирайте писаното, не собствените си фантазии.
Нютон, който е считан за велик учен е казал:
"Това изведох от явленията, аз хипотези не измислям."
Така че съветът ми е коментирайте явленията, т.е. това което е написано черно на бяло, и не си измисляйте хипотези. Човек е написал, само това, което е написал. Какво може да следва - много неща, но щом не са написани, значи не следват.
Това се опитвам да кажа, но струва ми се вие не държите на научния метод, а на сляп фанатизъм.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Още един мит От: Не е мит На: 3-12-2008@15:02 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленТук не разглеждаме качеството на софтуера който е създаден, а предимствата които свободния договор за ползване дава. Качествен или некачествен софтуер може да се създава независимо дали авторите предоставят достъп до програмния код, нали? Така че да вземем еднакво начално състояние: да кажем "некачествен" продукт. Тогава ако имате несвободен софтуер, вие няма как да разберете че продукта е некачествен (и по вашата теория да пренапишете софтуера) преди той да ви сътвори един куп проблеми. Можете само да гадаете за причините на проблема, и доколко е единична грешка или проблем на цялостния дизайн. Това което ви остава е да гледате на софтуера като на "черна кутия" и някак си да регистрирате проблемите, когато (по случайност) попаднете на тях. От друга страна, когато имате свободен софтуер, можете да надникнете в логиката на програмата и сам да се убедите какво и защо се случва, и доколко добре е проектирана системата. И не само - можете да се допитате до разработчиците, можете да предложите подобрение, да съобщите за грешка която няма да фиксирате вие и т.н.
Да предположим сега че имаме качествен продукт, с дребни грешки. Отново при свободния софтуер имате предимство, защото 1) можете да се убедите че продукта е качествен, и 2) можете да фиксирате сами дребните грешки, а не да чакате милостта на оригиналния разработчик на несвободен софтуер. Да предположим че той е решил да не поддържа повече тази версия (която така или иначе вече сте закупили от него), а да направи нова, с по-големи изисквания, несъвместима със старите файлови формати и програми, и с нови (ненужни на вас) функции и съответно естествено идващите от новата функционалност грешки. Какво можете да направите вие, имате ли някакъв избор освен да приемете решението му, колкото и да не ви устройва?
Започнете от равни начални условия, един свободен и един несвободен проект, и ще видите предимствата...
[Отговори на този коментар] Към: Към: Още един мит От: Logo <logo__at__abv[ точка ]bg> На: 6-12-2008@17:55 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленИнтересно:
И не е задължително ти да седнеш да го правиш - за това си има програмисти, на които това им е работата, това разбират и за това им плащат. Но ако те нямат програмния код, дори и "недокументиран, бъгав и зле написан" такъв, единственото което им остава е да ти пренапишат програмата от нулата. Което вече струва много повече, и коства много повече време от простата корекция на грешки.
Ти не си програмист, нали? Аз съм и мога да ти дам куп примери, когато е по-рентабилно (като средства и поддръжка в дълъг период от време) да се напише програмата от нулата.
И другото, което куца в тезата - свободния софтуер не е безплатен (поне не би трябвало да е задължително за всички програми). Ако приемем, че съм лекар, че си закупя (на минимална цена) програмата и след това си платя на програмист да я "дооправи" - въобще няма да ме вълнува дали програмата е с отворен код. Във всички случаи си плащам.
[Отговори на този коментар]
Не е мит, но вие погледнете митовете От: Не е мит На: 3-12-2008@15:20 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЦитирам точно вашето мнение:
"2. Принципиален проблем (моето мнение, прото е по-вероятно да е така, като знам що за програмисти пишат подобни програми.)"
Мисля че тук не сте прав. Погледнете секцията за митове свързани със свободния софтуер в статията, и препратките там, и ще видите че има много критични и важни приложения които са свободен софтуер. И уверявам ви не ги пишат студенти първокурсници. Вярно е че има много свободни проекти които започват като студентски разработки, но далеч не всички са такива, така че е некоректно да се обобщава, както правите Вие. Има и много затворени програми, некачествени, правени от студенти, нали? Кой говори въобще за тях? Дори и тук свободния софтуер дава предимство - защото дава достъп до знание. Вие можете да се учите от кода на другите, дори от грешките им, или да вземете едно единствено полезно парче код от иначе погрешно проектирана свободна програма. Моля, направете същото със несвободна такава, и покажете как тя ви помага да се учите да пишете добър код.
[Отговори на този коментар]
Към: Не е мит, но вие погледнете митовете От: инж. Димитров На: 3-12-2008@16:30 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален"Не е мит"
Вие сега пак се отнесохте. Всичко тръгва от ваш коментар.
В него се коментира точно определен вид програма. Приложна програма в бг, с проблеми. Запознат съм със ситуацията, не пиша наизуст. 90% от случаите проблемът е принципен. Не правете обобщения, писал съм съвсем конкретно за случая. Никъде и за нищо не съм правил обощения.
Хайде и на вас да напиша:
...може да си измисляте каквито искате следствия, и да си ги коментирате както искате. Коментирайте писаното, не собствените си фантазии. Човек е написал, само това, което е написал. Какво може да следва - много неща, но щом не са написани, значи не следват.
Най-критичния софтуер не е с отворен код и няма да бъде никога, по очевадни причини.
Но това по никакъв начин не пречи, просто защото за прокрамиста който го пише, кодът винаги е отворен. Ако не ви е ясно защо - питайте някой военен.
Критичните _сървърни_ приложения с отворен код се пишат не благодарение на индивидуални личности, а благодарение на финансиращите ги фирми и т.н. Никой индивидуално ей така без идея да печели не е направил безплатна хостинг компания и подобни, нали?
Така че стига - отворен код / затворен код това са все бизнес модели от които се печели. Има ли пари нито едното е света работа нито другото. Няма ли пари, пак същото. :)
Цитат:
"Така че да вземем еднакво начално състояние: да кажем "некачествен" продукт. Тогава ако имате несвободен софтуер, вие няма как да разберете че продукта е некачествен (и по вашата теория да пренапишете софтуера) преди той да ви сътвори един куп проблеми. Можете само да гадаете за причините на проблема, и доколко е единична грешка или проблем на цялостния дизайн. Това което ви остава е да гледате на софтуера като на "черна кутия" и някак си да регистрирате проблемите, когато (по случайност) попаднете на тях."
Ама вие сериозно подценявате учените. :D
Вие кавко мислите, че природата се представя на учените в открит код? Формулите в математиката и физиката да не са написани на някое дърво в гората?
Нали цялата наука са методи за изследване на "черни кутии".
Както може да се изследва изходния код, така може да се изследва и изпълнимия код.
А когато има принципен проблем той си личи и от космоса. (За икономистите, които се занимават с лицензи може и да не е невидим и от 1 мм. :D )
[Отговори на този коментар]
Към: Към: Не е мит, но вие погледнете митовете От: Мирчо Мирев <mircho< at >linux-bg__dot__org> На: 3-12-2008@16:48 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЕ, моля ви господине,
тъй като сме пунктуални в тазни ни дискусия посочете. коя точно програма сте упоменали в предишните си коментари? Наричате я "Приложна програма в бг, с проблеми"
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Не е мит, но вие погледнете митовете От: инж. Димитров На: 3-12-2008@17:33 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленLogo написа:
"Направо виждам как лекар си отваря Vim, редактира си програмата за връзка с НОИ и щастливо компилира."
Коя е точно, е очевидно, сега, нали да не се споменава, че да не излезне реклама. :D
И то не е една а почти всичко свързно таз оганизация.
Ако искате подробности една от програмите прави такъв проблем:
Нека в директорията dir имате друга директория, наречена file примерно, или каквито други имена си харесате. Ако съхраните файл на програмата (какъвто е там) в dir с име file, то той презаписва и поврежда директорията file. Файла презаписва директория - груб принципен проблем при работата с файловата система. Не е шега, виждал съм го няколко пъти.
Възстановяването е близко до невъзможно... Това е за краткост.
Проверете попитайте, надявам се да са "фиксирали" и да продължат развитието на дефектния код. :D
В тази насока не знам дали знаете, че и твърдите дискове имат свои ОС. И те никак не са с отворен код. Това по никакъв начин не пречи на съответните специалисти да поправят дискове и да възстановяват информация.
С мониторите и телевизорите е подобно нещо, макар че там е доста по просто.
Та аз казвам програмистите да си пишат програми, икономистите да си се занимават с бизнес модели и лицензи.
И вече се отказвам да споря, предпочитам спор за реална работа, както и пиша, пред някакви икономически демагогии за лицензи и прочее, които все вмъквате.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Не е мит, но вие погледнете митовете От: Мирчо Мирев <mircho__at__linux-bg< dot >org> На: 3-12-2008@17:54 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленЕ драги ми господин Димитров,
Вие съвсем се оплетохте в твърденията си. Малко по-нагоре твърдите, че Logo е някой друг, сега твръдите, че вие сте Logo. Знам ли какво да мисля за Вас.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: Към: Към: Не е мит, но вие погледнете митовете От: инж. Димитров На: 3-12-2008@19:43 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленКъде твърдя, че съм аз?
"Logo написа:" значи точно това което е написано и нищо друго "Logo написа:". Да пише аз написах някъде?
Той е казал програмата. Трябва ли всеки след него да я повтаря? Да си правим цитат, на цитата, на цитата... ли искате?
*nix "хакери" ли живеят тука?
Вие като пишете програма тя какво прави, каквото и хрумне или точно каквото е написано?
Програмистът по натура е човек точен - като програмния код. А вие тук ми правите литературни анализи - това литераторите са други хора.
Е аз пиша точно, затова за трети път пиша, дано го разберете накрая:
...може да си измисляте каквито искате следствия, и да си ги коментирате както искате. Коментирайте писаното, не собствените си фантазии. Човек е написал, само това, което е написал. Какво може да следва - много неща, но щом не са написани, значи не следват.
А това което е казал Logo има някаква истина, но смисълът е друг - има някави условия там за сигурност, които евентуално не дават възможност определен тип програми да са с отворен код. Това е истина 1. Истина 2 е че реалната програма не е хубава.
А това дали доктора или кой ще пише кода и каквъв може да е този код - не знам, нали ви казвам има условия.
Хайде да не се изявяваме за експерти извън програмирането - лицензите са икономика и право, сигурността е военно дело. Да си кажат думата хората оттам.
По-натам всичко е добре, когато е в разумни граници. Нито единия модел е по-добър нито другия. Идеални неща в природата не съществуват.
Хубаво е да се пропагандира отворения код и аз съм за. Но не по този крайно фанатичен начин. Много хора се отвращават от този начин на пропаганда, забележете. В лицето на всеки, който не споделя вашите виждания вие виждате - враг, лъжец, мошеник и т.н. Това не е добро нещо.
Аз съм неутрален реалист - и единия и другия модел са допринесли много ползи и ги оценявам. Да отричате затворения код и Уи-на е глупост и безумие. Те са дали много неща и ще продължават да дават. Същото е да се отрича отворения код - той е идея, която се е осъществила и е дала резултати.
Да ви напомня отново:
1. Дисковете ви имат свои операционни системи, които са затворен код.
2. Мониторите също.
3. CD/DVD устройствата също.
4. BIOS също е такова нещо.
Затова да се счита нещо за единствено и уникално е най-голямата грешка на света.
[Отговори на този коментар]
Забележки От: Станой На: 4-12-2008@9:50 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСичко хубаво, но тази дискусия, и тази статия, ще си останат заключени в този сайт.
Първо, боли го фара Вълчев за някакъв си линукс, когато от майкрософт ще намаже солиден бонус.
Второ това е сайт за линукс-заинтересовани. Освен ако тази статия не намери публичност в по-четени медии като dir.bg, news.bg и т.н. едва ли някой някога ще чуе за линукс.
Освен това, аргументите трябва да се преформулират, за да са добият общовалидност. В момента 70% от аргументите са неразбираеми за обикновения човек респ. чиновник, а и са валидни единствено ако човек е програмист.
Статията трябва да има три точки:
- Линукс е безплатен;
- Линукс е осигурен срещу вредителски атаки
- Линукс е лесен за ползване и има същите общонужни софтуери като офис пакет, мултимедийни програми (за видео и музика), чат клиенти и програми за записване на дискове - най-нужното за 90% от хората.
Всички други аргументи могат да бъдат изкривени и оборени в достатъчно дълъг спор.
[Отговори на този коментар] Най-големият мит От: tweeg На: 22-12-2008@13:06 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален>> сигурен и прозрачен - тъй като програмният код на един свободен проект е публично достъпен, няма начин в програмата да бъдат заложени шпионски или зловредни компоненти.
Както се казва нещата обикновено се крият най-успешно на най-очевидното място. Другият мит е че ако нещо е с отворен код то хората се скъсват да го четат.
Ето ви пример от програма с отворен код, която всеки е ползвал - xmms
Файла е:
xmms-1.2.11/Input/vorbis/vorbis.c
има го и предните версии проблема.
Та какво според вас прави следния код:
if (!(vi->bitrate_upper == vi->bitrate_lower == vi->bitrate_nominal) &&
.....................................
.....................................
Оставяме настрана, че дори компилатора (gcc) дава warning и на никой не му пука.
[Отговори на този коментар] По-добрия модел... От: Данаил Манолов <neum__at__mail[ точка ]orbitel[ точка ]bg> На: 22-12-2008@16:40 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленДа, напълно съм съгласен с теб. Но в статията говоря за предимствата на свободния софтуер не в абсолютен, а в относителен план, сравнявайки го със собственическите модели за разработка.
Така че, в този смисъл, с какво ситуацията би била по-добра ако xmms е със затворен код? Лично за тебе, като потребител или външен разработчик? Защото е ясно, че ако си търговец, ще предпочиташ да не се показват пред ничии очи дефектите на това което продаваш, както и да се разкриват технологичните и дизайнерски идеи заложени в продукта. От друга страна, ако си от разработчиците на проекта, вероятно също би предпочел някой да ти открива грешките, че и да ти праща наготово пачове за тях. Или ако си от качествения контрол. Нали бъговете така или иначе на твой гръб ще легнат, рано или късно.
Така че затворения модел на разработка е от полза единствено на собствениците на фирми които го създават. Е, и на потребителите, и на разработчиците, ако фирмата успее чрез технологичното си предимство от това че кода е затворен и детайлите по разработката им тайна, да реализира по-добри продажби, оттам по-добри приходи, оттам по-добри заплати за разработчиците и за поддръжката, оттам - по-добър и качествен продукт. Това е очевидно при много комерсиални софтуерни компании. Въпроса е дадената компания да не стане прекалено алчна, опитвайки се да ограничи избора и възможностите на потребителите, обвързвайки ги само със свои продукти. Тогава, от един момент нататък, за потребителя ще е по-удачно да избере свободен софтуер.
Въобще, свободния софтуер е по-добрия избор за потребителите и за разработчиците, безусловно. Дава им повече възможности, осигурява им по-голяма защита и сигурност. Но само когато съответния свободен проект има достатъчно заинтересовани, които да допринасят за развитието му. Ако няма такива, то затворения модел е по-удачен. Защото там интереса на тези които го създават е съвсем ясно определен.
Редактиран на: 22-12-2008@16:45
[Отговори на този коментар]
Към: По-добрия модел... От: tweeg На: 22-12-2008@17:27 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален>> Въобще, свободния софтуер е по-добрия избор за потребителите и за разработчиците, безусловно.
Виж сега аз съм разработчик. С парите, който получавам си храня семейството. Как да го правя ако софтуера е свободен? Откъде фирмата, за която работя ще има приходи? Кой ще я предпази от това първия срещнат да вземе кода и да почне и той да го разпространява?
Естествено за нещо дето съм написал в събота и неделя в къщи не искам някой да ми плаща и го пускам свободно в нета, ама това, което ме храни няма как да го пусна свободно. Ти като идеш в магазина да си купиш хляб дават ли ти го като "свободен" хляб без пари?
За всички най-добре е софтуерът да е качествен, с възможно най-малко дефекти и добре документиран. Тази работа се получава с ангажирането на доста квалифицирани хора, на който трябва да им се плаща.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: По-добрия модел... От: Данаил Манолов <neum __@__ mail[ точка ]orbitel[ точка ]bg> На: 22-12-2008@21:39 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленА участвал ли си в разработката на свободен проект? Ама не да съобщиш за някой бъг, или да изпратиш пач, а като основен разработчик? Защото аз съм, и мога да ти кажа че усещането да публикуваш вечерта промени по кода, а на сутринта да намериш грешките ти оправени и идеята ти доразвита, ей така, докато ти си спал, е страхотно. Сякаш програмата става жива и започва да расте и да се развива сама, а ти само я подрязваш и дооформяш, като живо растение.
Но това разбира се е в сила за активен проект, с поне двама-трима основни разработчици. Ако си сам, всъщност като разработчик не ползваш никое от предимствата на свободните лицензи, само ги даваш на потребителите си. До момента в който някой от тях се окаже достатъчно неегоист за да ти изпрати своите промени по кода. Тогава достъпността на кода започва да ти носи и ползи, не само вреда. Но дори и това не винаги е достатъчно, защото предложените корекции може да не са качествени, може да променят посоката в която желаеш да развиваш проекта, самото им преглеждане и осмисляне коства време. Но ако намериш съмишленици, усещането е супер. Помисли: създаваш една пета от дадена програма, тя расте пет пъти по-бързо (е, или да кажем 4, заради ориентирането в чуждия код), грешките се откриват и премахват сякаш сами (сравнено с това ако само ти развиваше кода) и в крайна сметка с по-малко усилия имаш по-богата програма за по-кратко време отколкото би се справил сам. И можеш да я ползваш за каквото си поискаш, да я продаваш, да базираш свои услуги на нея и т.н. Пак казвам, това е ако се съберете добър екип. Ако не се, може да е даже по-зле.
Не мисля че този разговор има смисъл да продължава. Това са два различни модела на разработка, всеки от тях си има особености, които ако използваш по правилния начин, са предимства, ако ли не - са недостатъци. Явно че и двата модела си имат своите достойнства, след като имаме доста големи компании, които се придържат към всеки от тях. Щом Нокия ще правят отворен кода на Симбиан, сигурно виждат някакви ползи. Едва ли искат да си изядат хляба, не мислиш ли? И едва ли не знаят какво правят.
Просто избираш модела който тебе лично те устройва, и го ползваш - като разработчик и като потребител. Свят широк, хора разни - всеки си има свои потребности, мнение и вкус.
Аз съм избрал за себе си.
[Отговори на този коментар] Към: Към: Към: По-добрия модел... От: Logo <logo (a) abv__dot__bg> На: 23-02-2009@11:47 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленВиждам ентусиазма ти. Хората говорят, че "свободен" хляб няма, а ти обясняваш какъв кеф е да ти фиксват грешките докато спиш.
Последен довод колко подвеждаща е статията:
за професионалистите непрограмисти (от каквато и да е друга сфера) нещата изглеждат така - аз искам да си платя и да ползвам без проблеми. Не искам да си компилирам кърнъл, да си пачвам системата за да мога да работя. Ако има бъгове искам да имам телефон, на който да се обадя и да поискам помощ. Времето ми е ценно за моята сфера, не да ровя по ОС-а ми.
Гледането на изходен код е много куул, но не е приложимо за адвокати, лекари, бизнесмени. А колкото до образованието - децата трябва да се запознаят и с "другия" модел.
Един въпрос - има ли тук някой, който никога не е работил на Прозорци(тм)?
[Отговори на този коментар]
Дойдохме си на думата От: tweeg На: 23-12-2008@7:33 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален>> Просто избираш модела който тебе лично те устройва, и го ползваш - като разработчик и като потребител.
Ето това според мен е СВОБОДАТА. И нека всеки да се възползва от тази свобода, но и да зачита свободата на другите.
Най ме дразни когато някой пусне безплатна програма и бъде демонизиран за това, че тя не е с отворен код. Ти им даваш програма да си свършат работата те те изкарват жив дявол. И това са най-вече хора дето ако им дадеш кода ще го гледат като индианец пишеща машина.
П.С. Чак пък проект не бих го нарекъл ама след като по форумите постояно хората търсеха програмка, с която от запис с ХДД камера искаха да извадят дата и час седнах и написах една. После още един колега от форума се включи - преправяхме я, нагласявах ме я. Но това ми е занимание в свободното време. Не си храня семейството с това.
[Отговори на този коментар]
Към: Дойдохме си на думата От: Данаил Манолов <neum (a) mail< dot >orbitel< dot >bg> На: 23-12-2008@7:44 GMT+2 Оценка: 1/Неутрален> Ето това според мен е СВОБОДАТА. И нека всеки да се възползва от тази свобода, но и да зачита свободата на другите.
Съгласен. Човек трябва да осведомен, непредубеден и прагматичен, а не фанатик.
> После още един колега от форума се включи - преправяхме я, нагласявахме я.
Ето виждаш ли - ти самия си се възползвал от отворения модел на разработка. Значи знаеш какви са предимствата и недостатъците на това да споделяш.
Мисля че постигнахме съгласие. Нека приключим темата, за да не се изражда в обикновен чат.
[Отговори на този коментар]
ghj От: ghj На: 23-12-2008@14:44 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНякой замислял ли се е от къде ще се намерят учители който да учат децата на Линукс при положение че дори и с Уиндовс не могат да се справят горките. Представям си как малките деца компилират код за да могат да си инсталират licq. И когато липсват няколко либа си ги свалят от интернет. Кога ще разберете Линукс не става да се учат деца на компютърна грамотност. Как ще се преклалифицират всички съществуващи учители така че да могат да ги учат на Линукс. До кога че мислите затворени само в собственото си обозримо пространство и не помислите не като компютърен маниак а като мениджър?
[Отговори на този коментар]
Към: ghj От: Стоян На: 17-01-2009@18:39 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленНе е точно така, както твърдиш. Линукс вече е станал достатъчно достъпен, че да се ползва от нормалните хора - лесните дистрибуции са направени именно с тази цел (Убунту, Сусе, Федора, Мандрива), там код не компилираш, има си мениджър на пакети, който поема цялата грижа за инсталирането и деинсталирането на дадено приложение. Така че не знам за какво компилиране ми говориш.
Инсталирането на програми в Линукс като цяло е по-лесно от това във Виндовс, просто човек трябва малко да има желание да научи или да се обучи в нещо ново, другото не е никакъв проблем.
Аз например инсталирах на майка ми Убунту и за сега оплакване нямам. Имай съшо в предвид, че тя е човек, който през живота си почти не е работел на компютър и не знае даже какво е Виндовс пък хамоли Линукс (даже трябваше първо да я уча как правилно да държи мишката). Обаче аз напук реших, че т.к. не е всеоще заразена с навика да бачка на Виндовс ще възприеме Линукса много по-лесно, даже ме е страх, че ще вземе да свикне на него и после ако и се наложи да премина на Виндовс ще се озори. Ама както и да е аз реших, че ще си направя този експеримент и и инсталирах Убунту. Ще поживеем и ще видим какъв е резултата.
Та в заключение само ще кажа, че щом майка ми може да работи и да ползва Линукс, а тя е човек който не знае какво е това компютър да не говорим, че не е и чувала за Виндовси и Линукси преди, значи всеки може да се научи да работи на Линукс.
[Отговори на този коментар]
Към: Към: ghj От: Ванката На: 18-05-2009@21:24 GMT+2 Оценка: 1/НеутраленСтояне, Стояне, ако беше толкова лесно и ако всичко работеше в Линукс, той щеше да доминира на десктопа. Но всички много добре знаем, че това не е така.
Може и много да обичам Линукс, но НИКОГА не преувеличавам възможностите му.
По-лесно се била инсталирала програма...
Стига бе, ами ако изобщо няма такава програма? По-лесно ли ще е?
Примерно ако си графичен дизайнер или се занимаваш с видео обработка.
Точно така не се правят изводи:
"Щом става за елементарните нужди на човек който за първи път вижда компютър, значи става за всеки."
Вярно е точно обратното:
Ако може да задоволи изискванията и на най-напредналия десктоп потребител, значи може да задоволи и изискванията на най-посредствения. Тука игрите няма изобщо да ги комнтирам, защото са тъпотия, но забележи са важен момент при избора. Щом детето не можело да играйка, значи Линукса не става.
Тъжното е, че има неща на десктопа, за които Линукс откровено не става. Колкото и да ми е тъжно не мисля да заблуждавам хората и да го крия. Това противоричи на идеята за честно споделяне на знания.
[Отговори на този коментар]
|
|
|
|
|
|
|
|