Този текст постнах малко по-надолу във връзка с една друга
 тема, но ми се струва, че може да бъде предмет на отделен
размисъл.
 Ако ограничиш компютърната си грамотност само до ползуването
 на Windows, ти се развиваш до едно прилично ниво и по-нагоре
 и да искаш не можеш да мръднеш, освен ако не си програмист.
 Линукс те провокира бързо да се самообразоваш и да навлизаш
 в света на UNIX, чиито граници, за щастие, не са толкова
близо, както при Windows. Ето и един пример.
Наистина, Linux е превъзходен за съръвър и все още не 
толоква удобен за домашна мултимедийна станция, колкото е 
Windows. Аз обаче реших да се възползувам от сървърните му 
способности и превъзходните инструменти за защита (при 
dial-up опасността от пробиви е направо нулева). 
Електронната си поща разпращам не със SMTP сървъра на 
доставчика, а със собствен (пуснах си един Postfix). 
Трансферът се ускорява неимоверно дори и при dial-up. 
Когато съм на работа, а ми притрябва нещо от домашната 
машина, не се псувам, че съм го забравил, а просто се 
обаждам на жена си и й казвам да влезе в Internet за 15 
мин. След което proftp и или дори apache си свършват 
своята работа. Ако питате как си намирам машината в 
Мрежата, без да знам IP-то, използувам dns2go, който при 
всяко логване ми присвоява постоянен домейн независимо от 
динамичното IP. Удобно, но и рисковано. Е за цялата работа 
се грижат iptables или ipchains и въпреки достъпността 
отвън компютърът ми остава невидим дори и за ping или 
traceroute. 
Това е една идейка, която прилагам и на практика и ми 
върши чудесна работа. Кой е казал, че тези благини са само 
за корпоративните потребители, собственици на големи мрежи?

 az iskam da popitam kak si go napravil 'nevidim', t.e. da
ne
moje da se pingva ili trace-a..?
i kak po-to4no raboti tazi programka dns2go, zashtoto:
bash: dns2go: command not found :) i ot kade moga da si q
izteglq eventualno..

Това с невидимостта в Mandrake 8.1 става с пускането на 
bastille-netfilter, който се конфигурира в Mandrake 
Control Center. Използува iptables, а правилата могат де 
дефинират ръчно в /etc/Bastille/еди_какво_си_там.cfg. 
Понеже Mandrake 8.1 нещо се бъгясва и не ще да го пусне 
като услуга от Mandrake Control Center, въведох в 
/etc/rc.d/rc.local командата /sbin/bastille-netfilter 
start. Има по-професионален начин, но аз не съм 
професионалист. А и спецовете по мрежова сигурност сигурно 
отдавна са му намерили цаката. Но, да му мислят 
online-компаниите.
Сега, за dns2go. Можеш да я намериш на 
http://www.deerfield.com (става дума за 40K). Малка 
програмка, която върви като rpm или на сорс. Регистрираш 
се на този сайт (трябва има само валиден имейл, за да ти 
изпратят едно номерче) и си избираш поддомейн (изборът е 
доста богат и не е непременно свързан с името на 
компанията, примерно: еди_какво_си.linux-site.net), пускаш 
я като root, за да си запише cfg файл в /etc с 
настройките, за които ще те попита. След това вече си я 
пускаш като обикновен потребител с команадата 
/usr/local/bin/dns2go. В конфигурационния файл можеш да му 
зададеш, когато не си в мрежата, сървърът на dns2go да 
редиректва автоматично посетителя на избран от теб адрес. 
При следващото свързване с него програмата ще го информира 
за тази промяна в настройките.
Аз например направих следното. В kppp нали има една 
функция да ти изпълнява определена команда при логване и 
при изключване (Execute command или script, не се сещам 
точно как беше). При логване му казах 
/usr/local/bin/dns2go, а при изключване съответно 
/usr/local/bin/dns2go -k (т. е. да го килва, когато 
излизам от мрежата). 
Сега например, когато съм онлайн, компютърът ми е достъпен 
на http://nikola.dns2go.com (през HTTP ще попаднеш на 
apache, а през FTP ще влезеш в празна директория), а 
когато съм offline, ще те редиректне на 
http://www.pcradio.netbg.com. Ако опиташ и ме хванеш 
online (т. е. не отидеш на http://www.pcradio.netbg.com), 
опитай да ме сканираш или дори само да ме пингнеш. Така ще 
се увериш в това, което ти написах по-нагоре. Освен ако не 
си печен хакер и не ми намериш цаката, разбира се -:)
Какво става, когато се логнеш? Програмата се свързва с DNS 
сървъра на компанията и го известява за твоя IP. И когато 
някои поиска от него твоя_поддомейн.dns2go.com, той 
препраща посетителя към тебе. Безплатна е, няма спамове. 
За Windows има и доста други удобни екстри (безплатни и не 
толкова безплатни програмки). Ще видиш за какво става, 
като отидеш там. Има полезни работи. Като чета във форума 
на прорамата, не виждам някой да се оплаква от дупки в 
сигурността.

 Никола, вие сте много напред с материала в сравнение с мен и
 този трик ми направи силно впечатление. Може да опитам, като
стигна до тая "точка в програмата" :-))
 Колкото до Linux като сървър, или като медийна станция, или
 като чисто настолна система с офис приложения, хората
 оценяват нещата доста различно. Завчера например четох
 мнението на един постер, който беше недоволен от запазения
 UNIX корен на Linux. Според него, това било като запазването
 на опция за извеждане на прозорец с ДОС промпта на
 едновремешните графични среди на Win 3/95 и било излишна
 работа. Потребителят се затруднявал да учи командите и
 изобщо целия ред на работа с shell, а това отблъсквало
хората и т. н.
 Онзи, който го пишеше, е голям разбирач, а пък аз съм си
 просто един левак и може би пълен ламер, но мисля, че тук
 бъркаше. Много важно е като потребители да можем да излезем
 в текстови режим и да знаем поне основните неща - ако не и
 много повече, дори ако ползваме Linux като десктоп система
 (за Linux сървър то си се знае по подразбиране). Може и да
 съм сбъркан, но някои неща ми се струват по-лесни, като си
 отвориш терминален прозорец и си ги пишеш. Освен това обичам
 да знам какво прави тази операционна система там без мене. И
 как изобщо стават нещата. Наблюденията ми досега показват,
 че - както и вие пишете - иначе човек спира в развитието си
 донякъде и не мърда оттам. Прекалено е лесно да си щракаш с
 мишката и нещо да става. Като не стане - просто
 преинсталираш (е, чубиш 1 час, но какво от това). Човек се
 изкушава, нали така, да върви по линията на най-малкото
 съпротивление. Обаче най-лесните пътища водят твърде често
 надолу. Накрая почваш да вярваш, че да работиш с Net и
 изобщо с компютри е най-простото нещо на света, четеш какво
 ти пишат в диалоговия прозорец и караш нататък. Докато
 накрая разбереш, че нищичко всъщност не знаеш. И трябва да
 почваш винаги отначало. Работил съм с други операционни
 системи като потребител, купувал съм маса дебели книги и
 мога да гарантирам, че приемствеността от версия към версия
 почти винаги е последното нещо, за което се мисли.  Обаче
 при Linux знанието не се прекъсва от дистрибуция към
 дистрибуция и от версия към версия, и можеш да намериш
 цялата необходима документация, да четеш изходния код и
 всичко, от каквото имаш нужда. С повечето от другите
операционни системи ПРОСТО Е НЕВЪЗМОЖНО.
 Освен това да имаш написани 7 - 8 хиляди файла, да си
 събирал търпеливо информация байт по байт в продължение на 7
 и повече години, да си платил немалко на една компания и
 накрая да разбереш, че трябва да застанеш едва ли не в челна
 стойка, да си скъсаш нервите, за да прочетеш резюме, което
 си направил преди много време на кирилица, и дори просто да
 го отвориш в текстови редактор на същата компания, но от
 най-нова версия... Това просто не го разбирам. Но сигурно е
 ясно какво си казваме (наум) в такива минути (какво говоря,
то са часове понякога).
 Затова има ли прекрасни сървърни възможности "Линукс" или
 няма, става ли за домашна сървърна станция или не - докато
 тя е открита, добре документирана, вътрешно логична в
 развитието си и хиляди хора се грижат да я развиват, аз ще я
 предпочитам у дома. Е, не възразявам, ако може мнооого
повече неща! 
Успех ;-))

Напълно вярно е всичко, което сте написали. Действително, 
именно текстовата конзола на UNIX ти дава възможност да 
поправиш доста неработещи неща с една-две команди, вместо 
да преинсталираш и т.н. Е, не всичко е толкова интуитивно, 
но затова пък си има специалисти, има форуми, където всеки 
проблем намира бърз отговор. Преди време Сл. Караджов 
(който е домакин на този сайт) ма каза, че Линукс не се 
отказва от текстовата конзола не поради капризи, а защото 
с нея е по-лесно, без нея не може. Наистина, когато 
софтуерът ти е напълно отворен, трябва да имаш път да 
достигнеш до него. При Win, който ти е напълно затворен, 
за какво ти е такъв шел? Затова и DOS в крайна сметка бе 
окончателно изхвърлен от употреба. Има и друго нещо. 
Графичните среди за Линукс понякога създават доста 
проблеми. Още много неща там не работят както трябва. 
Нерядко ми се случва да минавам в шела, без да съм 
програмист. Доста програми за X са всъщност един фронтенд 
Т. е.  графични прозорци, зад които стои шелът. Кликането 
с мишката се интерпретира като текстова команда и се 
изпълнява от шела. И все пак, донякъде успях да го 
опитомя. Факт е, че жена ми, която няма нищо общо с 
компютрите, се адаптира за нула време към новата среда:-) 
Мисля, че това е доста показателно.

nakratko - Linux rulez :)
az sam na 15god. i do predi 5meseca nqkade bqh na windows,
no si skusah nervite i reshih da mina na Unix..do sega sam
mnogo dovolen i nqmam problemi s Slackware 8.0, compilirah
si bez problemi 2.4.17 i sam mnogo radosten i etc.. :)

Не е само това - Linux is the future.
 В събота и неделя поработих малко по този проблем. Превеждах
 наръчника за графичния пакетен мениджър (популярния вариант
 от дистрибуцията на Red Hat Linux 6.2 с KDE). Ще го
 предоставя на "Линукс общество" когато съм напълно готов. А
засега ще обясня идеята, доколкото мога.
 Linux има едно страхотно преимущество, което навремето
 отбеляза шефът на един от най-големите в света компютърни
 комплекси - в Дейтън, Охайо, САЩ. Те използват UNIX/Linux,
 заради супер-ефективността (плащаш най-ниската възможна цена
 за добро качество и незабавни възможности за развитие, тъй
 като във форумите винаги има някой с невероятни идеи за
 неща, които на никой друг не хрумват). Та този човек казва,
 че Linux всеки потребител може да си я нагласи според
нуждите. Качваш само каквото ти трябва. 
 Ще добавя само, че чрез RPM пакетите можеш да притежаваш
 вкъщи настолна система, която за броени минути става
 сървърна. Просто слагаш CD-то, отваряш KPackege (KDE) или
 друга адекватна програма, инсталираш необходимите приложения
 и си имаш домашен сървър. Свършваш си работата, сваляш
 софтуера и си пак със семпла настолна система, която обаче
 ще е много бърза с обикновените офисни и мултимедийни
програми.
 Или излизаш в Интернет, отиваш на необходимия FTP сървър,
 правиш същата операция - при това с най-новия
софтуер,излизаш, изтриваш и забравяш.
 Мисля, че е невероятно постижение. И в него е бъдещето,
колкото и засега не всичко да е наред.
Успех!