Интервю с Майкъл Тийман

Майкъл Тийман понастоящем е CTO в RedHat. Той се занимава много отдавна с отворен код. Написва първият GNU C++ компилатор. През 1989 година създава компанията Cygnus, която предлага на пазара непознатата до тогава услуга за поддръжка на софтуер с отворен код.

ОСМ: Когато говорим за отворени идеи, бихме ли могли да сложим на едно място следните концепции:
- Open Source
- отворени стандарти
- Свободна култура


МТ: Open Source означава различни неща за различните хора, но за мен той означава едно нещо: софтуер, чиийто лиценз е базиран на OSI-сертифицирания OS лиценз. През годините, започнах да ценя специфичните предимства на това да имаш сорс кода( и свободата да го променяш и/или да го разпространяваш).

1. Иновациите се проявяват по различни начини. Отделни иновации, като емейл клиент или клиент - сървър приложение или релационната база данни, зависят от много на брой координирани усилия. Но много иновации са нарастващи. Open Source софтуера ограничава виртуално неограничените иновации, и сумата от тези десетки хиляди малки иновации, далеч надхвърля стойността дори и на най-впечатляващата отделна иновация.

Може би най-хубавия пример е най-ранния етап от разработването на World Wide Web, където виртуално неограничените участия доведоха до разработването на една съвсем нова медия.

2. Разработчиците работят по различен начин когато те очакват (или се надяват) или когато се страхуват, че техния код ще бъде преглеждан от хиляди хора. Добрият Open Source софтуер е измислен и написан така, че да бъде разбран от голям брой хора. Добрият Open Source софтуер също така може да е и комерсиално успешен, но софтуерът, който е написан само за комерсиални цели без мисъл как хората ще го разберат, използват и подобряват, никога не може да бъде един добър опън сорс софтуер.

3. Клиентите възприемат софтуера с отворен код не само от гледна точка на неговата цена, но и като инвестиция. Времето, което е отделено за разбиране и подобряване на опън сорс софтуера е инвестиция, която никой търговец не може да ограничи или пропилее.Защото когато хората инвестират време в разучаването на определена платформа, тази инвестиция става безценна в деня, в който собственика на тази платформа реши че тя вече не е интересна.

Въпросът за Отворените Стандарти става все по важен с всеки изминал ден. През последните 20 и повече години компаниите представяха и обещаваха печалби от Отворените Стандарти, без изобщо да са стриктно дефинирани тези стандарти. Но колкото повече обществото става по-зависимо технология, особено софтуерна технология, толкова маркетинговите понятия трябва да се заменят с точни понятия.

Миналата година Дан Бриклин написа есе, озаглавено "Софтуер, който съществува 200 години", където обосновава тезата, че софтуерната индустрия трябва да се развие от модела на собственическото познание към отворено познание, от модела на тайните към модела на разкритието.

Гражданските инженери дефинират и специфицират стандартите за строителството , които не само се публикуват, но и се подобряват от човешкия опит. Когато една сграда или мост неочаквано се срути, тогава инженерите са хората, които решават защо, и как това да не се повторил. Отворените стандарти са ключа към подсигуряването, където обществената информация остава достъпна за обществото.

От трите теми, мисля че, Свободната култура е най-вълнуващата, защото тя отговаря на въпросите на човешкия потенциал (не само на компютърния или софтуерния). Но само свободната култура зависи от отворения сорс и стандарти, аналогично на свободата на пресата, която зависи от функционирането, надеждността на печатната преса.


ОСМ: Какво мислите за Ричард Столман


МТ: Мисля, че Ричард Столман е много по - важен от Бил Гейтс защото Бил Гейтс само е създал една компания, докато Ричард Столман е създал едно движение, което е освободило програмистите. Неуморните усилия на Столман да разпространява и разширява софтуерната свобода са важни колко това което е направил Мартин Лутър Кинг Джуниър за Гражданските права.


ОСМ: Какво е бъдещето на Опен Сорс лицензите? Дали един лиценз за всякакъв вид софтуер е добра идея?


МТ: ОпънСорс инициативата задава същите въпроси и публикува обширно становище на нейния уеб сайт. Погледни http://opensource.org/docs/policy/licenseproliferation.php.


Моето становище на кратко е просто: като разработчик аз предпочитам винаги GNU General Public License защото той ми дава, на мен като разработчик, най-силната гаранция, че към ще се отнасят честно, а именно аз мога винаги да бъда сигурен, че не мога да бъда отделен от софтуера, който съм написал. При другите софтуерни лицензи съществува възможността да бъда отделен от софтуера, който съм написал и този софтуер да бъде превърнат в собственически.

Преди 10 години, нито една компания не приемаше GPL като начин, по който може да защити собствените си интереси, въпреки че бяха приемани други лицензи като BSD или MIT. Преди 5 години, компаниите започнаха да поглеждат повторно към предимствата, които им носи GPL, и оттогава насам много от тях започнаха да настояват твърдо за различни лицензи, като хората които се привързват към църквата си, дори и другата църква да е много по-съвместима с техните вярвания. Днес дори компании като Oracle видяха как GPL може да работи за тях( те пуснаха кластерирана файлова система под GPL, за да я направят съвместима с Linux kernel).

Мисля, че OSI в пазара, не само комерсиалния но и този на идеите, може да предостави избор. Един отделен лиценз застава срещу избора, но аз съм се убедил, както и много други хора, че с един единствен избор са възможни много други атрактивни избори. Съмнявам се че OSI би могло да бъде лекарството на единствения избор, но бихме могли да подпомогнем дискусия, която да направи обществото по информирано. И ще видим какво ще се случи.

Повече за него и за идеите му, можете да прочетете в новият брой на OpenSource Mag, които излиза вече в България. (http://spisanie.cc)