В пощенските списъци на GNOME се появи съобщение, по-скоро предложение за дискусия относно бъдещето на файловия мениджър Nautilus. Разгледани са две парадигми за интрефейс в конкретиката на файловите мениджъри - традиционна навигационна и обектно-ориентираната.
Обектно-ориентирана парадигма
Всеки файл и всяка директория са обекти и представянето на обекта е прозорец на файловия мениджър. От потребителска гледна точка прозорец и директория са едно и също. Всеки обект директория си има отделен прозорец и всички свойства на прозореца са свойства на обекта директория. В този модел идеята за файлов мениджър като приложение са потулени.
Навигационна парадигма
В навигационния модел нещата са различни. Файловият мениджър е повече приложение, обвивка, която съдържа различни местоположения на файловата система. Навигацията между директориите се осъществява при промяна на "текущото местоположение" показано в обвивката. Всяка инстанция на обвивката файлов мениджър е уникална и свойствата на прозореца са различни от местоположението, което показва. Множество прозорци могат да показват една директория, ползвайки същия или различен изглед. В този модел директорията не е директно представена като графичен елемент на потребителския интерфейс, а е по-скоро абстрактен термин за местоположение. По-нататък се казва, че към момента Nautilus е директна имплементация на навигационния модел. Ако се премине към "чист обектно-ориентиран Nautilus" ще се наложат доста промени. Навигацията в прозорец няма да е разрешена. Бутоните "Назад" и "Напред" се премахват. Бутоните "Домашен"(Home) и "Горе"(Up) също трябва да отварят нов прозорец. Лентата за адрес (location bar)отпада. Всяка следа от "Отваряне в същия прозорец" трябва да си замине. Страничните панели за дървовиден изглед и история също не отговарят на модела и се премахват. Други жертви на обектно-ориентирания свят са вградените вюъри за файлове в прозореца на Nautilus. Различни изгледи на директории като списъчен и иконен има смисъл, но отварянето на файл има далеч повече смисъл да означава отваряне на приложението за него, отколкото безполезен фрейм на файловия мениджър, с който единствено можете да натиснете "нагоре" и да попълните предишния прозорец.
Накрая автора отбелязва някои притеснения относно преминаването към обектно-ориентиран модел.
Отговорите също са доста интересни. Почти всички са концентрирани около идеята "Има много хубави функции, които могат да се добавят към Nautilus, но не правете революционни промени, премахвайки всичко, с което потребителят е свикнал и което върши работа с нещо почти никъде невиждано досега, само защото е модерно и различно".