 |
| SuSE 8.0 - Review
|
 |
|
|
 |
 |
от Велко Лазаров на 1-05-2002@22:46 GMT(+2)
SuSE 8.0 - Review
Миналата седмица станах щастлив собственик на една лъскава кутия, две книжки, три компакт диска, и 60 дневен съпорт (който едва ли ще ползвам) - SuSE Linux 8.0 Personal (само срещу 32.99 паунда). Основните характеристики на тази дистрибуция са: Kernel 2.4.18, glibc 2.2.5, XFree 4.2, KDE 3.0, GNOME 1.4.1 RC1, SuSE Firewall 2, Star Office и още над 1000 приложения. Това е първата дистрибуция която идва със KDE3.
Първият компютър, на който инсталирах, беше Dell Dimension XPS T500 - Pentium III Katmai 500MHZ, 64MB RAM, 10GB HDD. На него имаше работещ Windows 98SE и един FAT32 дял на твърдия диск. Сложих първият инсталационен диск и рестартирах. От първото меню избрах Installation. Другите опции бяха Installation - Safe Settings, Installation - APIC Enabled, Manual Installation, Rescue System и Memory Test. В следващото меню трябваше да избера езика на инсталация (нямаше български). Избрах английски и продължих. Следващото меню беше най-важното. Първата опция беше - дали инсталацията е нова или това е ъпгрейд на съществуваща Linux система. Питаше се и за клавиатурната подредба, типа на мишката, часовата зона, езика на който да бъде инсталирана системата и това къде да се сложи LILO. Най-важните неща бяха - къде да се инсталира Linux, и какво точно да се инсталира. Всички тези опции се намираха в един прозорец. Хардуерът беше детектиран правилно. Инсталацията предлагаше инсталиране на KDE и Office. Аз избрах да се инсталира всичко без изходния код. Инсталатора предложи съществуващия дял на диска да се намали до 6GB и Linux да се инсталира на оставащите 4GB. Съгласих се и продължих. Да, ама възникна проблем. Появи се съобщение, което казваше, че размерът на съществуващия дял не може да бъде променен и предлагаше да заредя Windows, да намаля размера на дела, и пак да пусна инсталационната програма. Предположих, че причината за това е, че не бях дефрагментирал диска. Сигурно блокове от диска, принадлежащи на FAT32 дела и съдържащи някаква информация, щяха да останат извън него -> да има загуба на информация. Заредих Windows и дефрагментирах диска. Стартирах пак инсталационната програма като мислех, че този път няма да има проблем с променянето на размера. Уви, не стана. На същото място се появи същото съобщение. Реших да направя каквото ме съветва инсталаторът. Заредих Windows и си свалих една програмка която съм ползвал без проблем доста пъти - Ranish Partition Manager. Намалих размера на съществуващия дял до 6GB. Оставих останалото място на диска unallocated за да видя какви дялове ще създаде инсталиращата програма. Пуснах за трети път инсталиращата програма и вече проблем нямаше. SuSE 8.0 ползва reiserfs за файлова система на root дела. Обаче можете да изберете ext2, ext3 и още няколко журнални файлови системи. Използването на журнална файлова система е голямо предимство пред нежурналните в случай, че системата забие или тока спре неочаквано. Инсталацията избра вторият дял да е swap с размер 192MB (доста голям според мен), и останалото пространство на /dev/hda да е за root дела. Както сигурно повечето от вас знаят, SuSE е дистрибуция известна с това, че идва с огромно количество софтуер. Копирането на софтуера върху твърдия диск отне повече от час (все пак не се копират лесно 2.5GB). Системата поиска втория диск. След това последваха въпроси относно root паролата и създаването на допълнителни потребителски акаунти. Инсталаторът пробва видео картата и след малко показа правилно вида на монитора и графичната карта. X тръгна както трябва. Искаше се и потвърждение на това дали останалата част от хардуера е детектирана правилно - мрежова карта, принтер, модем, ISDN, звукова карта и TV карта. Принтирах и една тестова страница без проблем (на принтер HPDeskjet 610C). След малко имах логин прозореца...
Влязох в KDE3. Ами... Супер е. Тук може да видите как изглежда (1 2 3 4). Определено по-добро от KDE2. Разгледах основните неща. Голяма част от него вече е преведена на български. Не че това топли много хората, които знаят английски, но... има и доста хора които не знаят английски и ползват компютри - та за тях това е доста полезно. Много е стабилно. Така, на майтап - отворих 40 различни програми... и не краш-на. Стана бавно, но през цялото време системата се държа отилчно.
Gnome 1.4 също изглежда супер. Ето няколко скрийншот-а (1 2 3 4). Също е много стабилно. Преди време харесвах много повече KDE, но нещата много се промениха. Сега и двете основни графични среди изглеждат идеално, но лично на мен Gnome повече ми харесва.
Имаше един проблем обаче. Голям проблем. Кабелният модем не работеше. Въх, ко ша праим сига. Модемът е Terayon TJ210. SuSE го разпознава като Turbonet Cable Modem обаче. Явно това е едно от много устройства, които се произвеждат, имат същия чипсет, но се продават с различни търговски марки. Тъй като преди не съм подкарвал кабелен модем под Linux, трябваше да прочета доста неща в Интернет. За съжаление нито Terayon, нито Turbonet са модеми, които официално се поддържат от SuSE -> не мога да ползам 60 дневния инсталационен съпорт, който идва със закупуването на SuSE.
Най-добрият пакет за графична обработка, който идва със системата, е The GIMP 1.2.3. Не съм разглеждал всичките му функции, но изглежда вече този пакет е достойна конкуренция на PhotoShop. Относно офис пакетите - включен е Star Office 5.2. На тази система обаче Star Office стартираше много бавно. Без проблем отваря документи създадени с Micro$oft Office. Не съм сигурен обаче дали поддържа абсолютно всичко в .doc файловете. Също така SuSE идва и с KOffice 1.1.1. (в момента ползвам KWord за да напиша ревюто). AbiWord е текстовият редактор, който лично на мен ми харесва най-много. Зарежда се доста бързо и има много изчистен интерфейс.
Свалих всички пачове излезли до момента и които ми трябваха (под Win де - защото модема още не работеше) (около 12 с общ размер към 20MB) и upgrade-нах системата. Видео картата на този компютър е Vanta с 16MB RAM. 3D не работеше с драйверите, които идват със SuSE. Отидох на сайта на nVidia и си свалих двата файла необходими за да тръгне видео картата както трябва - единият е кърнъл модул, а другия - GL графична библиотека. Промених /etc/inittab, за да не се пуска X при стартирането на ситемата, инсталирах rpm файловете, пак промених /etc/inittab и рестартирах. Стана. nVidia даже те награждават за успешната инсталация с две секундно появяване на логото им на целия екран по време на стартирането на X. Това може лесно да се изключи. Вече имах системата ъпгрейдната с всички пачове, и всичко работещо както трябва (без модема). Работеше звуковата карта, 3D, принтерът, скролът на мишката (това последното не се случва често след първоначалната инсталация - поне на дестината дистрибуции, които съм пробвал досега). Инсталаторът беше създал директории където да се монтират флопито (/media/floppy), компакт диска (/media/cdrom), и уиндоуския дял (/windows/C). Логично ако имаше други Унидоуски дялове те щяха да са /windows/D, /windows/E и т.н. В /windows имаше и символична връзка, която сочи към C. Това не ми е много ясно защо е направено (просто не смятам, че е много важно и не съм си направил труда да разбера). На десктопа на KDE3 имаше по една иконка за монтиране на гореспоменатите устройства. Под Gnome външните устройства се монтират като се кликне с десен бутон някъде по десктопа и от падащото меню се избере Disks и съответният диск. Тогава на десктопа се появява иконка на монтираното устройство. След демонтирането иконката изчезва (в стил MacOS).
YaST2 основната програма за конфигуриране на системата. Според мен е много прилично направена - нещата са разпределени интуитивно из менютата, всичко работи както трябва (което не мога да кажа за всички конфигуратори от подобен род на различни дистибуции, които съм виждал), оформено е красиво и т.н. Хубава опция е, че с едно кликване SuSE може да проверява в Интернет за нови ъпдейти и да ги инсталира. Конфигурирах кои неща да се пускат и кои не при boot-а на системата. Почти всички дистрибуции идват с прекалено много програми, които се стартират при първоначалното зареждане и които на много хора не са необходими. Та, спрях неща от които този компютър няма нужда (като ssh daemon например) за да се стартира системата по-бързо и да няма излишни процеси. Единственият малък проблем е, че когато промениш нещо малко в настойките чрез YaST2, програмата чете и записва доста дълго време.
На кутията пише, че минималните изисквания при графична инсталация са 64MB RAM. Е, наистина са минимални. Когато системата зареди KDE3 без да е отворен нито един допълнителен прозорец - вече има swap-нати на твърдия диск около 20MB. Това доста забавя компютъра в някой случаи. Мисля, че е желателно да имате поне 128MB ако искате да инсталирате тази дистрибуция и да се наслаждавате на красивите графики и анимации без да умрете от скука, когато нещо се зарежда.
Менюто на LILO даже също е оформено доста красиво. Опциите в този случай бяха - Linux, Linux Safe Settings, Windows и Memory Test.
След това реших да пробвам да инсталирам на стария си лаптоп - NEC LaVie NX LV20C - Pentium MMX 200Mhz, 32MB RAM, 20GB HDD. Не се чудете че диска е толкова голям (за бързината на компютъра де). Оргиналният диск беше 2GB но той вече не е сред нас (лека му пръст), и затова се наложи да купя нов. Лошо. Kernel panic още по време на зареждането. Нито тръгва графичната инсталация, нито текстовата. Явно този компютър ще си остане със SlackWare и FreeBSD до края на дните си, защото с толкова малко памет не работи както трябва нищо след KDE1 (имам предвид със задоволителна скорост дори и да тръгне).
Последва инсталация на лаптоп компютър Fujitsu-Siemens Amilo M-4100 - Celeron 650Mhz, 64MB RAM, 5GB HDD. Промених настройките на BIOS, за да може системата да зареди от компакт диск, сложих диска, рестартирах и... всичко протече абсолютно безпроблемно по гореописания начин. Инсталирах Linux на целия диск. Тръгнаха X, звука, power management-а и всичко останало без тъпия WinModem. Той е на Lucent обаче и има шанс някой ден да бъде подкаран. Обаче човекът, чиито е компютърът, по принцип не ползва модем за връзка с мрежата, така че това не е голяма загуба. Само един малък бъг се появи - инсталационната програма беше съдала директория /media/floppy, но не беше я добавила към /etc/fstab. Наложи се да го направя ръчно, но това също не е болка за умиране.
Последната (засега) инсталация беше на NS Geode 300MHz PCM-5820 със 128 RAM. Видео картата, звуковата карта и мрежовата карта при този модел са вградени в дъното, което има много малък размер (и в този случай си стои върху две книги, а на две съседни книги залепени с тиксо са твърдият диск и CD-то - това не е майтап). Та, преди инсталацията на компютъра имаше два Windows-ки дяла. Един primary и един extended, като във втория се намира логически дял. Този път инсталаторът успя да намали размера на един от съществуващите дялове (чуха се викове и бурни ръкопляскания). Предложението му беше да се намали логическия дял, който се намира в extended дела, и в същия този extended дял да се създадат root и swap дяловете за Linux. В този случай обаче звуковата карта не беше разпозната, а видео картата тръгна, но създаваше доста проблеми, които не успях да реша до ранните часове на другия ден... (не съм се отказал още де). Интересното беше, че по време на инсталацията, точно преди да се пробва графичната карта, системата рестарира и след това всичко продължи по начина описан в началото. Предполагам това се дължи на факта, че не използвахме подразбиращите се избрани пакети, а избирахме поотделно различните програми, които да се инсталират (но не съм сигурен).
Книжките, които идват с дистрибуцията, са от по стотина страници едната и са много прилично написани. Няма нищо ново (за мен) в тях, но ми хареса начина, по който е структурирана информацията в тях, и начина, по който нещата са написани и обяснени. Тук там се появява и по някоя дума на немски... I wonder why? :) Едната книжка е относно инсталацията и основни неща относно UNIX системите, а другата - как да се ползват основните приложения, които идват със SuSE 8.0.
Като цяло SuSE 8.0 много ми хареса. Едната причина е, че има най-безпроблемната и лесна инсталация, която съм виждал. Лично аз нямам проблем когато инсталирам да се наложи да прочета 50 страници документация само за да подкарам някакво по-специфично устройство. Но много хора обаче имат. Повечето хора, които ползват компютри, искат всичко да стане лесно и бързо. Без четене на много допълнителни неща. Също така ми хареса и че системата създава допълнителни директории за дисковите устройства и слага иконки на десктопа. Има и още доста такива дребни неща, които така или иначе ще трябва да направиш, но в този случай инсталаторът ги прави вместо теб. Другото хубаво нещо е, че SuSE е от тези дистрибуции, които имат много голямо количество прекомпилирани rpm-и и инсталирането на нови неща е лесно. Поради тези причини, мисля, SuSE е идеална система за начинаещи. Не се налага да си от хората, които като се събудят през ноща говорят на C или на Perl, за да я инсталираш. Всеки човек, който е ползвал компютър и знае къде са клавиатурата и мишката, може да има напълно функционираща Linux система доста бързо - настроена и готова за работа.
Знам, че много по-добро ревю на тази дистрибуция щеше да се получи ако имах поне още един Линукс от този клас (например Mandrake 8.2) и да мога да сравня основните неща в тях. За съжаление обаче в момента нямам, а ако това ревю бъде написано няколко месеца след официалното излизане на SuSe 8.0, ползата сигурно не би била много голяма (ако въобще някой си е направил труда да го чете :)). Обаче имам SuSE 7.3 и Mandrake 8.1 и от това което съм видял при тях - смятам че SuSE е по-добрата дистрибуция по принцип.
Велко Лазаров
01/05/2002
[Коментари: 5] |
|
 |
|
 |
|
| Sun Cobalt Raq550 или "ябълката на раздора"?
|
|
|
|
|
|
от ILF на 4-05-2002@17:18 GMT(+2)
Sun планира пускането на нов сървър от серията Cobalt.
Тези, които не следят Sun от близо може би не знаят, че Sun придоби Cobalt преди около 2 години. Тогава шеф на Cobalt e бил не кой да е, а именно Стефан ДеВит, който става вицепрезидент на Cobalt идвайки именно от Sun. Малко след идването му във фирмата, Ед Зандер (който подададе оставка преди няколко дни, след 15 годишния му пресотой в Sun Microsystems), тогава президент на Sun, прави всичко възможно и Sun придобива Cobalt и така ДеВит отново се връща при Sun, този път като главен стратег на компанията за дейността и с Linux операционната система.
Сега, след като и двамата вече са част от историята на Sun, компанията обяви излизането на нов двупроцесорен сървър базиран на Linux и излизащ със марката Cobalt, а именно Sun Cobalt Raq550. Не е ясно дали излизането на този сървър има нещо общо с напускането на един баскетболен отбор хора, но е очевидно, че нещо става в компанията.
Интересно съвпадение е излизането на Cobalt Raq550, който като че ли е отговор на IBM, които пуснаха Linux сървъри оперирани от уеб интерфейса на израелската компания Sphera /ако имате малко повече време разгледайте сайта/, които според някои ще са доста по-лесно менажируеми от Cobalt, които пък разчитат на Cobalt Control Station, който според източници от Sun би могъл да управлява стотици Raq машини. Вероятно дистрото, което ще се доставя с Cobalt Raq550 ще бъде поддържаното от сън RedHat.
В същото време пушилката, която се вдига покрай компанията води до драстично понижаване на цените на акциите, като за четвъртък са паднали до нива 6.45$ за акция или 7% понижаване, след 15% от сряда.
Още информация по темата можете да намерите от публикациите в Linux-bg, Zdnet, News.com, It-Director. [Коментари: 0] |
|
|
|
|
|
| Излезе Red Hat 7.3
|
|
|
|
|
|
от RED на 6-05-2002@17:29 GMT(+2)
 Като основни предимства в новата версия на популярната дистрибуция са посочени нови средства за видео конференции - GNOME Meeting, Evolution, MrProject - софтуер за управляване и контролиране на проекти, уеб браузърът Mozilla, Apache 1.3 уеб сървър, програми за конфигуриране на Firewall, продукти за управление на PostgreSQL, KDE 3.0, GNOME1.4 и много други.
Red Hat Linux 7.3 Personal за идивидуални потребители струва $59.95, което включва 30 дневно използване на основните услуги на Red Hat Network и помощ/поддръжка по интернет.
Red Hat Linux 7.3 Professional за фирми струва $199.95, което идва със CD за администратора, 90 дневно използване на основните услуги на Red Hat Network, както и 60 дневна помощ/подръжка по интернет и по телефон.
Повече подробности може да получите от [Red Hat] или [LinuxToday].
Red Hat 7.3 може да свалите от [тук].
[Коментари: 2] |
|
|
|
|
|
| Властите в Перу са твърдо ЗА open source!
|
|
|
|
|
|
от venin на 10-05-2002@20:35 GMT(+2)
от www.portal.bg
В Перу е изработен законопроект, отнасящ се за въвеждането на софтуер с отворен код за нуждите на държавната администрация. Текстът на проектозакона вече е внесен за обсъждане в местния Конгрес.
Появата му обаче предизвика поредица от протестни изказвания от страна на корпорация Microsoft и серия от разменени писма между Хуан Алберто Гонзалес, генерален мениджър на Microsoft за Перу и представители на държавата в лицето на Едгар Дейвид Вилануева Нунес, конгресмен на република Перу и основен поддръжник на законопроекта.
Предлагаме пълния текст на писмото (с незначителни съкращения) от д-р Нунес, изпратено на 8-ми април т.г., в отговор на коментар на Гонзалес по отделни точки от законопроекта. Това писмо представлява изключителен интерес тъй като:
- ясно обяснява всички основни аргументи на местните власти в полза на отворения код;
- илюстрира представите на отговорните органи в Перу за демократичност и прозрачност в отношенията държава-общество, с акцент към информационните технология;
- глобалната ориентация на страна като Перу към растеж в IT-сектора, развитието на софтуерната индустрия и бъдещата конкурентност на местните високотехнологични специалисти.
Перуанският конгресмен показва завидна компетенция за модела на отворения код - преимуществата му, механизмите на използване, сигурността и ефективността.
Писмото на Вилануева прави цялостен анализ на законопроекта като отчита обществения интерес и икономическите ползи от преминаването към софтуер с отворен код.
Писмото на Нунес е интересно и заради необичайно “дръзкия” тон в обръщението към местното представителство на Microsoft. Нещо, което при нашите условия изглежда почти еретично.
Лима, 8-ми април 2002г.
Уважаеми господине!
Преди всичко, Ви благодаря за писмото ви от 25 март 2002г., в което Вие обяснявате официалната позиция на Microsoft, относно “Законопроект, номер 1609, Свободен софтуер в публичната администрация”. То несъмнено е инспирирано от решението на Перу да намери подходящо място в глобален технологичен аспект.
В този дух и уверявайки Ви, че ние ще намерим най-добрите решения чрез обмена на ясни и отворени идеи, ще използвам възможността, за да отговоря на коментарите, включени във Вашето писмо.
В желанието си за осъщесттвяване на дебат, ще приемем, че това което Вие наричате "open source software" е това, което в законопроекта е определено като "free software". Това, което Вие наричате “търговски софтуер” е това, което в законопроекта е определено като “частен” или “несвободен”.
Необходимо е също да се изясни, че законопроектът, който дискутираме, не е изцяло съсредоточен върху размера на спестяванията, които държавата ще направи от използването на свободен софтуер в публичните институции. Това е само аспект от общите допълнителни ползи, но не е основен фокус на текста. Основните принципи, които прокарва законопроектът са свързани с основни гаранции на законодателството в страната като:
- Осигуряване свободен достъп до публична информация за гражданите;
- Постоянност на публичната информация;
- Сигурност за държавата и гражданите.
За да гарантираме свободния достъп на гражданите до публична информация се предполага, че защитата (кодирането) на датите няма да бъде ограничено само до компетенциите на една организация.
Използването на стандарт и отворени формати дава гаранции за този свободен достъп, ако е необходимо и чрез създаване на съвместим свободен софтуер.
За гарантиране постоянността на публичната информация е необходимо да се направи така, че поддръжката и използването на софтуера да не зависи от добрата воля на доставчиците му или на някакви монополни условия, прокарани от тях. По тази причина държавата има нужда от системи, чието създаване може да гарантира съответен достъп до програмния код.
За да се гарантира националната сигурност и сигурността на държавата е необходимо да се разчита на системи, без елементи, които допускат контрол от разстояние или нежелан пренос на информация към трети страни.
Системите с отворен код допускат възможността за контролиране, както от страната и гражданите, така и от широк кръг независими експерти от цял свят. Нашето предложение гарантира сигурността, доколкото достъпността на програмния код ще елиминира възможност за прокрадването на програми с “шпиониращ код”.
В същото време, ние предлагаме засилване на сигурността за гражданите в качеството им на законови собственици на информация, управлявана от държавата и като обикновени потребители.
От прочитането на законопроекта се изяснява, че:
- бъдещият закон не ограничава създаването на софтуер, върху който има собственост;
- законът не забранява продажбите на софтуер, върху който има някаква собственост;
- законът не фиксира, какъв точно софтуер трябва да се използва;
- законът не диктува на доставчиците, какъв софтуер ще могат да купуват и предлагат на пазара;
- законът не ограничава времето, за което софтуерният продукт може да бъде лицензиран.
Ние сме уверени, г-н Гонзалес, че информационните и комуникационни технологии са от важно значение за качеството на живот на гражданите (доколко то ще е позитивно или негативно). И сме убедени, че основните преимущества, които аз отбелязах по-горе, са основни за демократична страна като Перу. Така че ни сме много заинтересовани да проучим и всякакви други начини за гарантирането на тези принципи, не само чрез използването на свободен софтуер, но в рамките, дефинирани от законопроекта.
На първо място Вие посочвате , че : "1. Законопроектът задължава всички публични лица да използват само свободен софтуер , т.е. - open source софтуер, което е в нарушение на принципите на равенството пред закона, липсата на дискриминация и правото на свободна частна инициатива, свободата на индустрията и бизнес договореностите, защитени от конституцията “ .
Това разбиране е погрешно. Законопроектът не нарушава изброеното; той се ограничава изцяло до използването на свободен софтуер за административни нужди, без да засяга частния сектор. В този смисъл, защитата на публичния интерес е с приоритет при законотворчеството в тази област.
Законопроектът е изцяло съобразен със законността като изключва правото на нелигитимни лица да участват в предлагането на такива стоки, в зависимост от условията, дефинирани от законопроекта и без повече ограничения от тези, установени вече от съществуващия Закон за доворите и покупките (Law of State Contracts and Purchasing (T.U.O. por Decreto Supremo No. 012-2001-PCM).
Законът не прокарва дискриминативни мерки. Чрез него единствено се посочва “как” да бъдат предлагани стоките (което си е във власта на държавата) , а не “кой” да ги предлага (което действително щеше да бъде дистриминационен акт, ако се основаваше на регионален признак, произход, идеология или сексуални предпочитания).
Точно обратното, законопроектът е антидискриминативен. Това е така, защото предпазва гражданите на страната от използването на софтуер, съпътстван с дискриминиращи лизцензионни условия.
Очевидно е от предишните два параграфа, че проектозаконът не уврежда интересите на частното предприемачество, доколкото то може винаги да избира въз основата на тези условия дали да продължи произвежда или предлага софтуер. Някои от тези фирми ще бъдат приемливи за държавата, а други не, доколкото те противоречат на основните принципи, описани по-горе .
Тази свободна инициатива разбира се е съвместима със свободата на промишленост и свободата на договоряне ( в ограничената форма, в която държавата може да упражнява последното). Какъвто и да е частен обект може да предоставя софтуер при условията, които държавата изисква. Може и да се въздържи да го прави.
Никой не е принуден да възприема модел на производство, но ако те искат да предоставят софтуер на държавата, ще трябва да го направят със съответстващите механизми, които гарантират основните принципи, описани в законопроекта.
Например, нищо в текста на законопроекта не възпрепятства вашата компания да предложи на държавата свой пакет, съобразен с условията, дефинирани от проектозакона и да поиска цената, която смята за задоволителна.
Ако вие не го направите, това няма да бъде поради законови ограничения, а поради бизнес решение, отнасящо се до метода на разпространение на вашите продукти. Решение, към което държавата няма отношение.
Ви пишете, че: " 2. Законопроектът чрез задължаването за използване на отворен код, ще установи дискриминативни и антиконкурентни практики в договореностите и продажбите с публични лица...."
Това изявление е просто преповтяране на предишното и отговора можете да откриете по-горе.
Така или иначе, нека се концентрираме за момент над вашия коментар, разглеждащ " неконкурентни ... практики”. Разбира се , в определянето на какъвто и да било вид покупка, купувачът поставя условия, които се отнасят към предложената полза от стоката или услугата.
От самото начало това изключва сигурни производители от възможността за състезаване, но не ги изключва "a priori" , а често на основание на серия от принципи, определени от автономното желание на купувача. По този начин процесът се поставя в съответствие със закона.
И в законопроекта е установено, че “никой “ не може да бъде изключен от конкурентната битка , доколкото може да гарантира спазването на основните принципи.
Освен това , законопроектът “стимулира” конкуренция , доколкото се стреми да генерира запас от софтуер с по-добри възможности от гледна точка на използваемост и за да подобрява съществуващите проекти в модела на последващите подобрения в ход. От друга страна, основният акцент на идеята за конкурентност е да предоставя на клиента повече възможности за добър избор.
Невъзможно е да се игнорира и факта, че маркетингът играе роля, когато продуктът е предложен на пазара ( доколкото обратното щеше да означава, че маргетинговите стратегии на фирмите и разходите за тях нямат никакво значение) и това, че значителният разход за налагането на определена марка може да въздейства на избора на купувача.
Това влияние на маркетинга е в голяма степен намалено в проекта, който ние поддържаме, доколкото изборът на платформа е базиран на “техническите достойнства” на продукта и на усилието, вложено в комерсиализация му. В този смисъл конкурентността е още по-изострена, тъй като и най-малкият производител на софтуер може да се състезава на равна нога с мощните корпорации. Необходимо е да се наблегне, че тази позиция е много по-антитръстово насочена от тази на големите софтуерни производители, които често злоупотребяват с водещата си пазарна позиция. В много случаи те предлагат като решение на проблема схемата : " обновявайте вашия софтуер до новата версия ". Своеволно спират техническа помощ за продукти, които по преценка на самите компании, вече са “остарели". Така че за да получават, каквото и да е техническо съдействие, потребителите са принудени да се пренасочат към нови версии.
И след като цялата инфраструктура е основана на утвърдени формати на данните, потребителят остава " притиснат " от нуждата да продължава да използува продукти от същия доставчик , или да прави огромно усилие да преминава към друга среда ( вероятно също собственическа ) .
Вие добавяте: "3. И така желанието на страната да препочете модел за бизнес, базиран изцяло на отворен код, ще обезсърчи местните и международни компании за производство. Те са онези , които наистина предприемат важни инвестиции. Те създават значителен брой работни места за разлика от модела на софтуера с отворен код, който има по-слабо икономическо въздействие, доколкото главно създава работни места в обслужващия сектор.”
Аз не се съгласявам с Вашето изявление . Частично заради това, което Вие самият заявявате в параграф 6 на вашето писмо , разглеждайки сравнителната тежест на поддръжката в контекста на софтуерното използване. Това противоречие е достатъчно за игнориране на Вашата позиция. Моделът за допълнителен съпорт, възприет от голям брой от компании в софтуерната промишленост, е много по-важен в икономически смисъл и с тенденция към увеличение от лицензирането на програми .
От друга страна, частният сектор на икономиката има най-голямата възможност да избира свободно икономическия модел, който най-добре подхожда на неговите интереси, дори ако тази свобода на избор често е подозрително завишена от несъразмерните пазарни позиции на производителите на собственически софтуер .
В допълнение, Вашето мнение води до заключението, че пазарът на държавата е решаващ и основен за частната софтуерна промишленост. Това навежда към становище, че изборът направен от държавата в този законопроект, ще отстраняни изцяло тези фирми от пазара.
Ако онова е истина, то означава, че държавата трябва да субсидира частната софтуерна промишленост. Ако това е така, то държавата щеше да има право да субсидира областта, която има най-висока социална стойност.
Безспорно е, в тази невероятна хипотеза , че ако държавата реши да субсидира софтуер, то щеше да избира свободното пред собственическото, отчитайки неговия социален ефект и ниските разходи на данъкоплатците.
С уважение към фирмите, предлагащи собствен софтуер в страни като нашата, отбелязвам, че те главно засягат решаването на технически задачи. На местно ниво администраторите, които осъществяват поддръжката на платен софтуер, произведен от транснационални компании, нямат възможността да оправят бъгове. И то не поради липса на познания или талант, а защото те нямат достъп до сорс-кода, за да оправят грешките в него.
При безплатния софтуер се създават повече технически квалифицирани кадри и работна среда на безплатна компетентност, където успехът е свързан със способността да се предлага добра техническа поддръжка и качествена услуга, стимулира се пазара и се увеличава общата компетентност на специалистите.
Отварят се алтернативи за създаването на услуги на по-голяма обща стойност и по-високо качествено ниво в полза на всички: производители, организации предоставящи услуги и потребители.
Това е общ феномен в развиването на страни , където местните софтуерни промишлености придобиват лидерство в сферата на съпорта и допълнителните услуги и в създаването на софтуер "за конкретния случай " .
Затова, каквото и да е отрицателно въздействие, което приложенията в законопроекта могат да имат в този сектор, то ще бъде компенсирано при нарастване на заявките за услуги ( дотогава, докато те достигнат до нивото на висококачествените стандарти ).
Ако транснационалните софтуерни компании решат да не се състезават при тези нови правила на играта, то вероятно ще претърпят спад на приходите си от лицензи.
Вземайки под внимание, че тези фирми продължават да твърдят, че голяма част от софтуера, използван в страната е нелегален, очевидно въздействието няма да бъде много сериозно.
Във всеки случай, техният успех ще бъде определен чрез пазарните закони промените, в които не могат да бъда избегнати. Много от фирмите традиционно свързани с платения софтуер, вече започват да предоставят услуги, свързани с безплатния софтуер. Това показва, че различните модели не се самоизключват взаимно.
Вашето писмо продължава : " 4 . Законопроектът налага използването на софтуер с отворен код, без премисляне на опасностите, които това може да носи от гледна точка на сигурността , допълнителните гаранции и възможно нарушаване на правата на интелектуалната собственост на трети страни ).
Абстрактното посочване на "опасностите, които това може да носи", без специфично споменаване на дори и една от тези възможни опасности, показва най-малкото липса на познания по темата. И така, позволете ми да ви изясня някои моменти.
По отношение на сигурността:
Националната сигурност вече беше спомената в общи линии в първоначалната дискусия за основните принципи на законопроекта.
В по-специфичен аспект за сигурността на софтуера е добре известно, че всеки софтуер ( платен или свободен) има грешки или " бъгове " ( в жаргона на програмистите). Но също е известно ,че бъговете при свободния софтуер са доста по-малко и много по-бързо могат да бъдат оправени, отколкото в платения.
Неслучайно доста специалисти, отговорни за технологичната сигурност на държавните системи в развитите страни, предпочитат да използват безплатен софтуер, точно от гледна точка на по-голямата сигурност и ефективност.
Невъзможно е да се докаже, че собственическият софтуер е по-сигурен от свободния, без публичната и отворена проверка на научната общност и потребителите като цяло. Подобна демонстрация е невъзможна защото, моделът на платения софтуер не допуска такъв анализ, така че каквато и да е гаранция за сигурност е основана само на заявяване на добри намерения, дадени от производителя или неговите партньори.
Трябва да си припомним, че в много случаи, лицензните условия включват неразкрити клаузи, които не позволяват на потребителя публично да обяви недостатъци в сигурността, открити в лицензирания продукт.
Гарантираността:
Както Вие добре знаете или можете да разберете, прочитайки "Лицензния договор за крайния потребител" (EULA), при продуктите които вие лицензирате, няма обезщетение за директни или периферни щети, пропуснати ползи и т. н. ... Ако в резултат на грешка в сигурността на ваш продукт, някой е успял да компрометира важни държавни системи, какви гаранции, обещетения или компенсации прави вашата компания, съгласно лицензионните условия?
Интелектуалната собственост:
Въпросите, свързани с интелектуалната собственост попадат извън областта на този законопроект , доколкто те са уредени от специфични закони . Моделът на безплатен софтуер по никакъв начин не игнорира действието на тези закони и всъщност голяма част от свободния софтуер също е обект на авторски права.
В действителност, включването на този въпрос във Вашите наблюдения показва объркването Ви в по отношешение на правната работна среда, в която свободният софтуер е създаден и развит. Използването на чужди интелектуални продукти в разработки, обявени като собственост на една компания, не е практика на общността на безплатния софтуер. За нещастие, това се случва в сферата на платения софтуер.
Само за пример, решението на търговския съд на Нантер (Франция) от 27-ми септември 2001г., с което Microsoft Corp. е задължена да плати 3 млн. франка за нарушаване на интелектални права (“пиратство”, да използваме термина, който Вашата компания използва в своите публични изяви).
Вие продължавате като казвате: " …Законопроектът използва концепцията за софтуер с отворен код неправилно. Това не означава непременно, че софтуерът е свободен или без цена. Така се създават погрешни заключения за държавни спестявания, които не са съпътствани с подробен ценови анализ. "
Това не е вярно. Принципно свобода и липса на цена са различни концепции : има софтуер който е собственически и се продава (MS Office). Софтуер който е собственически и е безплатен (MS Internet Explorer). Софтуер, който е свободен, но за който се заплаща (RedHat, SuSE и т.н. Gnu/Linux дистрибуции). Софтуер, който е свободен, но за който не се заплаща (Apache, OpenOffice, Mozilla) и софтуер който може да бъде лицензиран в различни комбинации (MySQL ).
Несъмнено “свободен софтуер” не означава непременно освободен от заплащане. И в текста на законопроекта не се казва, че това трябва да бъде така, както вероятно сте забелязали при четенето му. Определенията, включени в законопроекта ясно обясняват какво трябва да се разбира под безплатен софтуер и в никакъв случай не се се отнасят към свобода от заплащане.
Въпреки, че възможността за спестявания от плащания за софтуерни лицензи са споменати, акцентът в законопроекта е върху стимулирането на местно технологично развитие.
Имайки предвид, че демократична държава трябва да поддържа тези принципи, няма друг избор освен да се използва софтуер с отворен код и да се обменя информация само в стандартни формати.
Ако държавата не използува софтуер с тези характеристики , ще бъдат нарушени основни републикански принципи . За щастие , безплатният софтуер също предполага заплащане, макар и по-ниско. Вече дори бе лансирана хипотезата (лесно опровержима) , че то е по-скъпо и от това за платен софтуер.
Самото съществуване на ефективен свободен софтуерен инструментариум за определени функции ще задължи държавата да го използва и то не само по задължение от този закон, но и поради вече споменатите основни принципи.
Вие продължавате : " 6 . Погрешно е да се смята, че софтуерът с отворен код е безплатен . Проучване от Gartner Group ( важен изследовател на технологичният пазар, признат в цял свят ) показва, че покупката на софтуер ( операционна система и приложения ) е само 8 % от цялата сума, която фирмите и институциите получават от рационалното и изгодно използване на технологията. Останалите 92 % са за : цена на инсталацията, достъп , поддръжка , администрация и download.
Този аргумент повтаря това, което вече бе изложено в параграф 5 и отчасти опровергава параграф 3. Така или иначе Вашето заключение, не е правилно. Ако съгласно Gartner Group цената на софтуера е средно само 8% от общата цена за използване, това не отрича съществуването на безплатен софтуер.
В допълнение, в този параграф Вие правилно показвате, че компонентите за обслужване и загуби на време за сваляне, съставят най-голямата част от общата цена на софтуерно използване, което , както Вие ще забележите, противоречи на Вашето изявление, разглеждащо ниската стойност на услугите и изложено в параграф 3.
Използването на безплатен софтуер значително намалява цените за останалия “жизнен цикъл” на софтуера. Намаление в цените за инсталация, поддръжка и т.н. Това може да бъде забелязано в няколко области. На първо място, конкурентният обслужващ модел за безплатен софтуер и поддръжка, за който можете да се договорите с различен брой доставчици, конкуриращи се на база качество и ниски цени.
На второ място, поради възпроизводителните характеристики на модела, поддръжката на новите приложения е по-лесна, без високи цени и без необходимостта да плащате два пъти за една нещо.
На трето място са разходите, причинени от нефункциониращ софтуер ( "сини екрани ", вируси , червеи, троянски коне, дефекти в защитата и други известни проблеми ). Те са намалени значително, чрез използване по-устойчив софтуер. Известно е, че един от много добродетели на безплатния софтуер е неговата стабилност.
Вие по-нататък излагате следното : " 7 . Един от спорните моменти в законопроекта е предположената ценова свобода за софтуер с отворен код, в сравнение с цените на търговския софтуер. Не се взима под внимание факта, че при него има различни схеми за лицензиране, които могат да бъдат много изгодни за държавата, така както това е в други страни.”
Аз вече показах, че под въпрос е не цената на софтуера, а принципите на свобода на информация , достъпност и сигурност . Тези неща бяха обяснени подборно в предхождащите параграфи.
Вие продължавате : " 8 . Алтернативата, възприета в законопроекта е по-скъпа, поради високите разходи при преминаването на друга софтуерна платформа и поставя на риск съвместимостта на IT платформите в администрацията и в отношенията държава –частен сектор, допускайки на пазара различни дострибуции с отворен код. “ Позволете ми да анализирам Вашето изказване в две части . Вашият първи аргумент, че преминаването на друга платформа ще струва повече всъщтост е и акцент в законопроекта. Колкото повече време губим, толкова по-скъпо ще ни струва след това, а рисковете за сигурността при използването на платен софтуер ще продължат да растат.
От друга страна , преминаването към отворен код не означава по-големи разходи, отколкото преноса от една на друга платена платформа, което игнорира Вашия аргумент напълно.
Вторият аргумент се отнася до проблемите при съвместимостта на различните платформи в администрацията и при технологичното обезпечаване на връзката държава-частен сектор. Той показва липса на познания върху принципа, по който е изграден свободния софтуер. Той не прави потребителя толкова зависим от една платформа, както това става при платения софтуер.
Винаги, когато има много безплатни софтуерни дистриуции и много програми, които можете да използвате за едно и също нещо, съвместимоста е гарантирана от използването на стандартни формати , както се изисква и в законопроекта.
Вие твърде още : "9. Заради неадекватното ниво на поддръжка и липсата на гаранции от единен производител, много публични организации се отказаха от това да използват софтуер с отворен код.”
Вашето наблюдение е неоснователно тъй като е възможно да използваш софтуер с отворен код и без необходимостта от допълнителни съпортни услуги. Но този, който иска да ги ползва, може да го направи допълнително от отделни фирми или от по-големи корпорации, също както и при търговския софтуер.
От друга страна, щеше много да допринесе за нашия анализ, ако ни бяхте уведомили за публични лица, които са се ориентирали съм свободния софтуер, но са били принудени да се откажат от него. Ние знаем много обратни случаи.
Вие продължавате: " 10 . Законопроектът демотивира креативността в перуанската софтуерна промишленост, която отчита 40 милиона щатски долара годишно печалба и е източник на високо квалифицирана работна ръка . С този закон програмистите ще загубят интелектуалните си права и едновременно с това възможността да натрупват печалби за труда си. "
Достатъчно ясно е , че техният код няма да се продава като свободен софтуер. Единственото нещо, което се взима под внимание е, че ако това не е безплатен софтуер , той не може да бъде продаван в публичния сектор. Той не е главният пазар за националната софтуерна промишленост .
Ние вземаме под внимание някои въпроси , отнасящи се към влиянието на закона върху бъдещите ни специалисти, които ще бъдат едновременно високо квалифицирани и поставени при по-конкурентни условия, но това не означава непременно , че наблягаме само на това. Вашето изявление е неправилно . От една страна , автор на безплатен софтуер не губи интелектуална собственост , освен ако той изрично не иска да изнесе проекта си в публичното пространство. Движението за безплатен софтуер винаги се еотнасяло с почит към авторските права и инициира широко разпространеното публично оповестяване на авторството в областта на софтуера.
Хора като Ричард Сталман, Линус Торвалдс , Гуидо ван Русим , Лари Уал, Мигел де Иказа, Ендрю Трайдгел , Тео Де Раат, Андреа Аркангели , Брус Перенс, Дарън Реед , Алън Кокс, Ерик Реймънд и много други, са световно признати за приноса им в развитието на софтуер, използван в момента от милиони хора по цял свят.
От друга страна заявленията, че плащания на авторски права изграждат основата на доходите за перуанските програмисти е във всеки случай предположение тъй като все още този ефект не е доказан , нито пък е доказано как свободния софтуер, използван от държавата ще въздейства на тези плащания.
Вие продължавате още: " 11 . Софтуер с отворен код , доколкото не е разпространяван със заплащане, не допуска отделяне на приход за неговите разработчици при износ. По този начин се отслабва ефектът на разпространението му в други страни. Това е против идеята на правителството за стимулиране на местната индустрия. “
Това изявление показва още веднъж невежество по отношение механизмите за търгуване с безплатен софтуер. С него се твърди, че пазарът на продукти, с изключителни права за ползване ( продажба на лиценз) е единствено възможен за софтуерната промишленост, след като Вие самият показахте в няколко по-горни параграфа, че това не винаги е най-важното.
Стимулите, които законопроектът предлага, са растеж на ресурсите от по-добри професионалисти, заедно с увеличаването на опита и пзнанията върху широка гама от безплатен софтуер в страната. Това ще постави перуанските IT експерти във високо конкурентна позиция, за да предлагат услугите си навън . Вие заявявате, че : " 12 . В дискусионен форум, използването на софтуерът с отворен код в образованието бе дискутирано, но без да се споменава провала на инициатива в страна като Мексико, където държавните служители, които инициираха проекта сега заявяват, че софтуерът с отворен код не дава възможност за обучение на учениците в училищата , не отчита способността на национално ниво да се осигурява адекватна поддръжка и не позволява технологичната интеграция, която в момента има в училищата. "
Фактът е , че Мексико се провали със своя Red Escolar (Schools Network проект), защото акцентира твърде много върху лицензните цени, вместо на други фактори, които са много по-важни. Проектът се провали заради тази концептуална грешка и в резултат от липсата на ефективна подкрепа от SEP (Secretary of State for Public Education). Не можеше и да е другояче тъй като училищата използват платен софтуер и нямат достатъчно средства , за преминаване и поддръжка на друг софтуер. Това обяснява защо ние подготвяме законопроекта, в който не се ограничава временното използване на свободен софтуер, но твърдо се залага на необходимостта от създаването на цялостен план за преминаването към такъв тип програми.
Вие завършвате писмото си с красноречив въпрос : " 13 . Ако софтуер с отворен код задоволява всички изисквания на държавната администрация , защо имате нужда от закон, който да го въвежда официално ? Не е ли пазарът този, който да реши кой продукт да се наложи?
Ние сме съгласни, че в частния сектор на икономиката , пазарът решава кои продукти да се използуват и там не е допустима държавна намеса. Но доколкото става дума за публичния сектор, държавата трябва да се погрижи да направи публичната информация на гражданите достъпна и защитена.
Използването на платен софтуер повдига сериозни съмнения, доколко тези изисквания могат да бъдат изпълнение и като цяло той не е подходящ за използване в публичния сектор. Необходимостта от закон е базирана първо от нуждата за опазването на основинте принципи обяснени по-горе и от факта, че държавата не е хомогенно образование, а съвкупност от представителите на различни интереси . Имайки предвид, че е неуместно да се използва търговски софтуер, фактът, че се установяват тези правила, ще гарантира личната преценка на всеки служител по отношение на рисковете по опазването личната информация на гражданите.
Преди всичко законът реализира съвременните представи за управление и комуникативност на информацията, основани на републиканския принцип за отвореност към обществото.
В съответствие с този всеобщо приет принцип , гражданинът има правото да знае цялата информация. В днешно време софтуерът управлява информацията и самият той е информация. Информацията в специфична форма може да бъде интерпретирана от машина, но единствено, защото гражданинът има законното право да знае как неговото гласуване е изчислено или неговите данъци са сметнати . И за това той трябва да има свободен достъп до сорс-кода. Ние пък да бъдем способни да му покажем по какъв начин правим изчисляването на вота и данъците му.
Аз Ви отдавам изключителна почит и бих искал отново да припомня, че моят кабинет винаги ще бъде отворен за вас, за да обясните вашата гледна точка за всяко едно равнище, което вие смятате за подходящо.
Др. Едгар Дейвид Вилануева Нунес, Конгресмен на република Перу
Повече за дебатите около документа :
slashdot.org/article.pl?sid=02/05/06/1739244&mode=thread
www.conectiva.com.pe/
pimientolinux.com/peru2ms/
Личната страница на г-н Вилануева е на адрес www.congreso.gob.pe/congresista/2001/evillanueva.htm
Това е е-mail адресът му : evillanueva@congreso.gob.pe
[Коментари: 13] |
|
|
|
|
|
| Кръгла маса: Българският език и Интернет
|
|
|
|
|
|
от morbid_viper на 15-05-2002@11:03 GMT(+2)
На 17 май, петък, в Информационния център на Европейския съюз ще се проведе Кръгла маса на тема "Българският език и нтернет". Като имаме предвид спецификата на работата ви и използвания във връзка с нея терминологичен език, отправяме специална покана към всички вас - програмисти, компютърни специалисти и потребители на Linux/UNIX - за участие в дискусията за мястото на компютърната лексика в съвременния български език.
Намерението ни е да поставим на сериозно обсъждане този въпрос и за целта бихме желали да съберем широк кръг участници, които да представят възможните гледни точки и да изложат своите мнения, позиции и препоръки. Вие сте хората, които най-често използват тази лексика в своето ежедневие, и смятаме, че вашето разбиране по повдигнатите проблеми ще бъде необходимо и полезно.
Заповядайте на 17 май от 14 ч. в Информационния център на Европейския съюз на ул. "Московска" 9. Очакваме ви с интерес!
От организаторите - Институт за български език, БАН[Коментари: 1] |
|
|
|
|
|
| "Уведомете Калчев"
|
|
|
|
|
|
от BULFONA на 21-05-2002@13:07 GMT(+2)
Здравейте,
както всички вече разбрахме, правителството на милата ни република е решило да направи един отличен и добре обмислен ход и да похарчи една незначителна сума за закупуването на 30.000 лиценза за Windows XP за нуждите на администрацията, която видите ли - не можела да ползува тази операционна система, защото хал хабер си нямала и не разбирала нищо написано на английски език. (Само се чудя досега компютрите на тази администрация под ДОС ли работеха, и по какви критерии се избират служителите - може би по незавършено средно образование?)
/връзка на ЛинуксБГ - http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=340546561/
От друга страна забелязвам, че има голяма опасност да се стигне до поредното обикновено надигане на глас и всички да си мислят, че това си е глас в пустиня. Да той ЩЕ Е глас в пустиня, ако не бъде пратен до този, който трябва да го чуе.
Затова Ви предлагам да съберем всички възможни адреси на правителството и по-специално на подопечното на г-н Калчев ведомство и да пратим нашите писма до там.
Ето и примерно писмо което предлагам да се прати. ( Разбира се можете да изберете сами, какво да е съдържанието му )
"С голямо съжаление отбелязвам че правителството на България си позволява практики, срещу които официално се опитва да се бори! Закупуването на 30.000 (!!!) лиценза за операционната система Windows XP за $13.000.000 БЕЗ никакъв търг е поредното безочливо прахосване на пари на данъкоплатеца. Изказването на г-н Калчев показва абсолютно неразбиране и, което е по-лошо, нежелание за търсене на алтернативи на това решение. С тъга отбелязвам че в момент, в който деца биха живели ако се ползват тези пари за тяхното лечение, корпоративни и лични интереси надделяват над ИЗНАЧАЛНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ на нашите избранници - да представляват нашите интереси и да се грижат за добруването на избралите ги!"
"I'd like to express my geatest regret that the government of Bulgaria makes use of practices, against which it officially claims to be fighting! The purchase of 30 000 licenses for Windows XP operating system for the amount of $13.000.000 WITHOUT any auction is yet another waste of the tax payers' money. Mr. Kalchev's statement shows absolute ignorance, and, what is worse, unwillingness to find alternative solutions to this problem. It is a sorrowful fact that corporate interests predominate in a time when this money could save children's lives, if utilized for medical treatment."
(Благодаря Ася)
Друго писмо ( Vladimir Fuchedjiev ):
http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=340632861&cmtkey=340632861_1021980940#comment_info
Ето и адреси и информация която вече знаем:
Във www.government.bg обаче не можах да намеря сайта на министерството. Но намерих адрес за електронна поща на цялото министерство.
IPRD@government.bg
(благодаря joro)
Списък с много адреси на журналисти:
http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=340632861&cmtkey=340632861_1021979097#comment_info
(благодаря @narchik):
Факсовете които знам са:
на президентството +359-2-981-67-66
на министерски съвет +359-2-980-20-42
Факсове могат да се изпращат безплатно и по интернет, само че трябва всичко да е на латиница. С кирилски букви не се изпращат.
Ето някои адреси от които може да се направи това:
http://be2net.hypermart.net/fax.html
http://www.tpc.int/sendfax.html
http://www.granvillebuilding.co.uk/fax.asp
(благодаря на Сергей Димитров)
Парламентарна група на НДСВ
ndsv@nt14.parliament.bg
Парламентарна група на СДС(ОДС)
SDS1@nt14.parliament.bg
Парламентарна група на БСП(КБ)
bsp1@nt14.parliament.bg
Парламентарна група на ДПС
ONS@nt14.parliament.bg
Министър Калчев
тел(02) 981 33 75
тел(02) 940 27 70
Факс (02) 980 20 56
Факс (02) 987 07 74
Парламентарен информационен център
Факс:986 16 16
Ел. Поща:infocenter@nt52.parliament.bg
(благодаря на duhche duhche@kuku.bg)
Интернет офис
Българска Национална Телевизия
1504 София, ул. "Сан-Стефано" 29
тел.: (+359 2) 9441120, 9444999/2353
e-mail: webmaster@bnt.bg
Връзки с обществеността: press@bnt.bg
Предавания:
Въпроси и отговори: QandA@bnt.bg
Всяка неделя: vn@bnt.bg
Добро утро: dobroutro@bnt.bg
Дневник: dnevnik@bgnet.bg
Минута е много: minuta@bnt.bg
Открито: otkrito@bnt.bg
По света и у нас: news@bnt.bg
Панорама: panorama@bnt.bg
Сутрешен блок: sblok@bnt.bg
Частен случай: chasten@bnt.bg
Дирекция “Новини и актуални предавания”: unitedmedia@bnt.bg
/очаквам този списък с адреси да се разшири и също да публикуваме още примерни писма - в момента се превежда по-горното на английски за да може да бъде пращано до правителството и от чужденци/[Коментари: 52] |
|
|
|
|
|
| Peanut 9.3
|
|
|
|
|
|
от mironcho на 27-05-2002@9:17 GMT(+2)
Излезна Peanut 9.3 . Най очебийната разлика е, че инсталационния файл е вече доста по-голям - около 220 mb, а инсталиран заема около 600 mb . Иначе ето малко факти: KDE 3, koffice 1.2 , ядро 2.4.19, glibc 2.2.5, gimp 1.2.3, mplayer, XMMS и много други полезни приложеня. Прави впечатление че mplayer е изцяло интегриран с KDE/Peanut за свирене/гледане на филми/mp3 -ойки.
Очакваше се тази версия да излезне доста по-рано, но е възникнала непредвидена ситуация тип "пожар/пожарникари/гасене на пожара/наводнение на къщата". Поради тази причина LinuxKid (човека който прави peanut и живее във въпросната къща) липсваше за известно време от форума на Peanut.
Ако някой има желание да му го запиша на диск заедно с GCC devel пакета и доста други приложения за peanut, нека да ми пише на mironcholinux@mail.bg [Коментари: 1] |
|
|
|
|
Общо новини за този период: 49 |
Появи се pre3 версия на популярния MPlayer.
Да се надяваме, че скоро ще се появи и официалната версия.
Повече информация и адрес за сваляне ще намерите от 
Екипът на 
След известно забавяне заради по-продължителен Q&A процес вчера бе обявено излизането на новата 4.2.1 версия, която е по-скоро поправяща бъгове, отколкото версия с много нови възможности. Препоръчително е ISP-тата да преминат към тази версия, ако са пропуснали да се ъпгрейднат от 4.0.6 към 4.1.x. Подобренията са основно в domxml модула, като той вече почти напълно поддържа XML DOM стандарта. Повече информация може да прочетете в 
Вече се появи новата версия на Netscape6 за мен любим браузър а предполагам и за много от вас
всеки който желае може да си я свали от 
13 милиона долара от бюджета ще платим на Майкрософт за 30 000 пакета Windows ХР и Office ХР на български език за държавната ни администрация. Парите на данъкоплатците ще прелеят в сметките на американската компания на три транша - 3 млн. долара през тази и по 5 млн. долара през 2004 и 2005 година.
Димитър ни информира, че е излязла новата 3.1 версия на OpenBSD. Тази дистрибуция се слави като една от най-сигурните. Ще спомена, че за послените 4 години, от своето 7 годишно съществуване, не е открит проблем в дистрибуцията, който да допуска контрол на отдалечен зложелател.
Статия в подкрепа на Отворения код и мексиканския опит беше публикувана вчера и във вестник "Дневник". Пълният текст е тук - 
Излезе новата и бих казал дългоочаквана версия за *NIX на така или иначе най-добрия "четец" за PDF файлове. Можете да си я свалите от тук:
Новата версия на KDE идва с подобрения в превода, изчистени са някои проблеми от предходната версия и е повишена стабилността и бързодействието.