Системата е Kubuntu 8.04.1 LTS

В Kcontrol указвам, че папката с десктопа е /home/paucku/desktop и че папката с документите е /home/paucku/docs. Системата привидно приема това и дори пита дали да копира нещата от старите папки в новите. След излизане и влизане в системата обаче, KDE си е направило нови папки казващи се съответно:
/hpme/paucku/Плот
и
/hpme/paucku/Документи
което на мен въобще не ми харесва.

Колкото и да се опитвам да укажа правилните директории, системата въобще не приема промените.

По принцип ми допада българския интерфейс, но не ми харесва да имам файлове на кирилица, защото ако ми се наложи да работя в конзолата, ако ми е счупена системата, ще имам много проблеми с това.

Кажете, моля ви, какво мога да направя. Къде се намира файлът, в който се записва това което указвам в секцията Paths във Kcontrol?

Преди бях с Дебиан и нямах подобен проблем.

П.П. Смених интерфейса да бъде на английски и промених пак въпросните пътища, но без никакъв ефект '>

П.П. Сигурно е важно, че инсталацията протече на български език. Не ми се иска обаче да преинсталирам отново '>  

[Цитат]

От известно време имам проблем с настойката на X сървъра. Едно време настройките бяха много лесни — пишех ето това:

Цитат

sudo dpkg-reconfigure -plow xserver-xorg

То ми задаваше няколко въпроса. Питаше ме колко съм умен и според това ме питаше повече или по-малко информация и накрая ми генерира xorg.conf.

Сега същата поцедура не работи нормално(според мен). Сега като напиша

Цитат

sudo dpkg-reconfigure -plow xserver-xorg

Почти не ми задави никакви въпроси и накрая ми изплюва един xorg.conf дето няма нищо в него. Ето го:

Цитат

Section "InputDevice"         Identifier      "Generic Keyboard"         Driver          "kbd"         Option          "XkbRules"      "xorg"         Option          "XkbModel"      "pc104"         Option          "XkbLayout"     "us,bg,bg"         Option          "XkbVariant"    ",bds,phonetic"         Option          "XkbOptions"    "grp_led:scroll,grp:alt_shift_toggle" EndSection Section "InputDevice"         Identifier      "Configured Mouse"         Driver          "mouse" EndSection Section "Device"         Identifier      "Configured Video Device" EndSection Section "Monitor"         Identifier      "Configured Monitor" EndSection Section "Screen"         Identifier      "Default Screen"         Monitor         "Configured Monitor" EndSection

Системата е Debian.

Какъв е начина за настройка на X сървъра — изглежда нещо да се е променило(веднъж във форума бях прочел, че xorg.conf бил демоде)? Има ли начин автоматично да си генерирам xorg.conf или да напрява конигурацията?

Дали проблемът не ми е във видеокартата Intell X3000 или в монитора Dell UltraScan P780? Пробвах с една Nvidia, намерих си генератор на xorg.conf и стана супер. С вградената обаче след известно време започва да товари процесора прекалено и да изчертава екрана много бавно — даже сега докато пиша, буквите излизат с една две думи закъснение.

[Цитат]

Имам проблем с кирилизацията на KDE. Мога да пиша на кирилица без проблем, обаче, когато си пиша по ICQ (с Kopete) с някого, винаги трябва да настройвам ръчно енкодинга. Много често нито UTF-8 нито cp1251 става и така не мога да си пиша на кирилица с хората. Търсих в настройките на Kopete и не намерих да има опция за енкодинг по подразбиране. Иначе за всеки контакт се ползва енкодинга на KDE по подразбиране. Обаче така и не намерих мястото където да му укажа на KDE-то, какъв енкодинг да ползва. Едно време KDE имаше такава опция и тя се намираше в Region and Settings -> Country and Language -> Locale. Сега няма такава там. Има настройка в Region and Settings -> Country and Language -> Spell Check, обаче ми се струва, че е за друго.

Цитат

Цитат от Debian-book-bg Kontrol panel -- Personalization -- Country & language -- Charset се установява на windows-1251. В Kontrol panel -- Look & feel -- Fonts кодирането на всички шрифтове се прави windows-1251.

(Разбира се, аз ще си настроя UTF-8)

Как да настроя, какъв енкодинг да ползва KDE-то? Искам да го настроя централно и всички програми да го ползват, вместо да настройвам всяка поотделно.

ПП Какъв е енкодинга по подразбиране за българския език и от какво зависи — инсталирани локали, или нещо друго.

ПП2 Този проблем го имам както с Debian Unstable, така и с Kubuntu 7.10

ПП3 Когато ползвам SIM имам малко по-малко проблеми — там има опция за енкодинг по подразбиране. Обаче пак трябва да настройвам ръчно за всеки контакт, който не е този енкодинг (ICQ за Windows примерно — те са с cp1251)

ПП4 Колегата е с Ubuntu (GNOME) + Pidgin и каза, че никога не е имал проблеми да пише на кирилица по ICQ. Само е си е настроил езика в GNOME-ския контролен център.

ПП5 Последното предизвиква голяма ревност и завист у мен, че любимото ми KDE не може (или че аз не мога'>) да се справи с една проста задача. '>    '>

При мен така ми се случваше, когато
1) "/home" или "/" дяла ми беше пълен до дупка. Съответно освобождавам място
2) по неизвестна за мен причина в директорията на потребителя ми имаше конфигурационни файлове (започват с точка и са скрити по принцип), които бяха собственост на root, и поради това не можеше да се отворят с моя потребител. Като смених собственика и групата им се оправиха нещата.

Имам две звукови карти и те си работят добре. Имам звук и на двете. В програмите за музика, като Kaffeine и XMMS има опции за настройка, коя звукова карта да ползват. Как става това във флаш? Ползвам Flash 9.

[На кой от примерите прилича повече цифровото подписване?]

Как работи цифровото подписване, когато се използва смарт карта със смарт четец(наричам ги донгъл по-долу)?

Примерни сценарии:
1. Ще подписвам файла "alabala.doc". В програмата са управление на донгъла пиша пин кода си "1234" и донгъла ми изпраща сертификата със който подписвам документа, а програмата подписва с него.

2. Програмата за управление праща пин кода и файла "alabala.doc" на донгъла и той после връща подписания документ "alabala.doc.signed".

На кой от примерите прилича повече цифровото подписване? Ако е на първия, значи има теоретична възможност подписа да бъде откраднат, особено ако го правиш от работата или интернет клуб. Във втория има възможност само да се открадне пин кода, който без донгъла няма да върши никаква работа, така че е по-добре от първия.

[Цитат]

Попаднах на статията Абсурдите на интелектуалната собственост и много се забавлявах докато четях. Извадки:

Цитат

Срещу гупата the Planets е заведено дело заради включването на 60 секунди тишина в техен албум. Наследниците на John Cage твърдят, че те са взаимствали от неговото произведение, което е представлявало пълна тишина в продължение на 4 минути и 43 секунди. The Planets възразили, че в исковата молба не е уточнено точно кои 60 секунди тишина са плагиатствани.

Цитат

Френски режисьор е бил осъден да плати 1 300 долара, след като негов герой е свирукал мелодията на интернационала без разрешение.

[Форум]

Каква е разликата между форум и блог според вас? Не е ли едно и също нещо, но използвано с различно предназначение?

Доколкото знам аз:
Форум е система за дискусии а
Блог е система за себеизразяване.

Обаче това, което виждам в интернет е, че хора използват блогове, за да правят дискусии, а други ползват форуми, за да правят блогове. Което ме навежда на мисълта, че двете са едно и също нещо от техническа гледна точка и само се използват по различен начин.

От гледна точка на имплементацията има ли нещо в едната система, което да го няма в другата?

[Примерен код]

Ето файла /etc/X11/xorg.conf

Примерен код

Section "InputDevice"         Identifier      "Generic Keyboard"         Driver          "kbd"         Option          "CoreKeyboard"         Option          "XkbRules"      "xorg"         Option          "XkbModel"      "pc104"         Option          "XkbLayout"     "us,bg"         Option          "XkbVariant"    ",bds"         Option          "XkbOptions"    "grp_led:scroll,grp:alt_shift_toggle" EndSection

Доколкото знам, след написването на горното( според тази тема), кирилицата би трябвало да работи, но тя не бачка.
Ползвам kkbswitch за индикатор.
Къде може да е проблема?
За съжаление не мога да се сетя, какво съм правил преди да се появи този проблем - най-вероятно съм ъпдейтнал нещо, което не е трябвало.
Системата е Debian GNU/Linux lenny/sid.

П.П. Шорткъта(Alt+Shift) работи и индикатора се променя, но продължава да си пише на латиница, а индикаторът показва "2" вместо знамето на Българиа.

От известно време насам получавам от приятели покани да подкрепя едно или друго начинание, чрез подписка в интернет. Чудих се, обаче, за какво може да служат тези подписки, след като те реално не са подписани. Ако можеше да ги подпишеш с цифровият си подпис, нещата щяха да седят по друг начин.

Могат ли подписките, в този си вид, да се ползват за решаване на юридически казуси или служат, само за вдигане на врява(което е по-добре от нищо де)?

Part 1
http://www.youtube.com/watch?v=yo_24_qTNac
Part 2
http://www.youtube.com/watch?v=6bL3GR4iAW0
Part 3
http://www.youtube.com/watch?v=3O6OluBxGtM

[Цитат]

Не бихте ли искали образованието в България да стане свободно?
Въпрос за анкетата: Какъв вид образование искате да има в България?

Ситуацията в момента не е никак розова. Учителите искат високи заплати и са в правото си — с 300лв никак не е лесно човек да издържа семейство. Обаче като цяло системата не е наред и дори с повишаването на заплатите образованието няма да се подобри. Не ме разбирайте погрешно — аз съм ЗА това хората да получават справедливо възнаграждение за своят труд ("работникът заслужава своята заплата"). Въпросът е как да стане това.

В момента образованието в България е "безплатно" и задължително. Не е свободно. Поради това стимулът на учениците да учат не е особено голям, поради което доста от учениците/студентите го минават само формално.

Истината е, че българоското образование не е безплатно, но лумпенизацията, до която то ни води, ни кара да мислим така.

Цитат

От Преподаване на Тривиума > Какво е Тривиум?: Образователните бюрократи са ограничили образованието до синхронизирано запаметяване на цяла енциклопедия от знания, идваща по образователния конвейер. От всяко дете на монтажната линия се очаква да бъде съвършено синхронизирано с конвейера. Но ние знаем, че никои две деца не се развиват с еднаква скорост в еднакви области. Някои ще бъдат напред, а други ще изостават – но и в двата случая ще пропуснат това, което е на конвейера. Като следствие ще има деца, които винаги пропускат някои страници, други някои глави, и такива, които пропускат цели книги. Учителите често се опитват да премахнат този проблем като забавят конвейера – премахвайки част от съдържанието на енциклопедията. Като следствие, напредналите деца се отегчават, изостаналите пропускат още повече. (Томас Едисън е бил считан от такива учители за неподлежащ на образоване.) Проблемът не е толкова енциклопедията, колкото конвейера.

Цитат

1. Учениците са обучавани по повече предмети, но знаят по-малко за всичко.    2. Не могат да разграничават фактите от мнението или правдоподобността от доказателството.    3. Неспособни са пряко да разглеждат въпрос или да се съсредоточават върху въпроса без да внасят несвързан с темата материал.    4. Не дефинират понятията и не могат да разберат различните значения, в които може да се използва едно понятие.    5. Говорят езика с неправилен синтаксис.    6. Не могат да изучават сами нов предмет.    7. Не правят връзката между различните предмети. С други думи, чудото на съвременното образование е направило нашето общество интелектуално слабо. Загубили сме средствата, с които можем сами да мислим и да изучаваме.

Чета тези мисли, които не са казани в контекста на българското образование, но важат в пълна сила за него.

Образованието не е индивидуално. То е неефективно, непрактично. Когато излязат от училище/университет, хората не са достатъчно квалифицирани да работят и трябва да се обучават допълнително. Последното веднага поставя въпроса какъв е смисъла от образованието всъщност. А има ли такъв въобще?

Как би изглеждало едно свободно образование?

1. Не е задължително
Всеки трябва сам да избере дали да учи децата си. Държавата няма право да ги лумпенизира "за всенародното благо".
2. Не е безплатно
Когато човек получава нещо безплатно, той не го оценява. Няма смисъл да се опитваш да учиш някой, който не иска това ("Не хвърляйте бисерите си на свинете...").

Който иска да учи децата си, ще направи усилията за това и това ще бъде стимулът му за успех в образоването. Ако някой няма пари, може да кандидатства по сума ти програми за стипендии.
3. Изцяло е под контрола на родителите
Всеки трябва сам да избере за начина, по който да учи децата си. Децата са отговорност на родителите, а не на някой друг.
4. Премахване на данъците, които служат за поддръжка на бюрократичното образование
Тъй като образованието е вече в ръцете на хората, те трябва да са свободни от данък върху него. Така те ще разполагат с парите си, както намерят за добре. Ако искат ще учат, ако не искат — ще ходят по дискотеки, но не за сметка на данъкоплатците, както е сега, ами за своя сметка.
5. Децентрализация
Премахване на регулиращият орган от страна на МОН, който да определя хода на образователния процес. Появяват се сертификационни програми, които срещу заплащане издават сертификати — който иска се сертифицира, който не иска — не го прави.

Та въпроса беше: Искате ли образованието в България да стане свободно?
Въпрос за анкетата: Какъв вид образование искате да има в България?

Как мислите, че е по-добре човек да си направи блог — да си го направи сам със някоя CMS система(Wordpress, Drupal) или да ползва безплатните услуги на Blogger,Live Journal, Bglog, Blogbg...?

Ако ползвам услуга, ще бъде по-евтино/без пари защото няма да плащам за хостинг, но пък губя гъвкавостта, която бих получил, ако си го направя сам.

Каква DVD записвачка с добра поддръжка под Линукс да си купя — Serial ATA или Paralel ATA?

Какви са предимствата на Serial ATA, освен че в бъдеще може да има дъна без паралелна поддръжка? А какви са недостатъците? Поддържа ли се добре от Линукс? Ще мога ли да зареждам от диск?

П.П. Какво мислите за технологии, като LightScribe или LabelFlash? Някой изпробвал ли ги е под Линукс?
 
На този сайт
http://www.lightscribe.com/downloadSection/index.aspx
има програмка за LightScribe, която работи със K3B под Линукс.

[Цитат]

Какво мислите за MPEG 4 стандарта, като алтернатива на Flash?

Според това, което прочетох, в MPEG 4 може да се комбинират аудио, видео, снимки, текст, 3D графика, интерактивност и даже MIDI. Изглежда ми много подходящо като заместител на Флаша.

MPEG 4 parts

Цитат

Part 11 (ISO/IEC 14496-11): Scene description and Application engine, also called BIFS; can be used for rich, interactive content with multiple profiles, including 2D and 3D versions.

x264 — свободен MPEG 4 видео кодек (H.264).

Цитат

От тук It is therefore very likely that AVC/H.264 will be THE upcoming video format, which will be widely used and supported, like it is the case with MPEG-2 (used in DVD) today

FAAC и FAAD2 — свободен MPEG 4 аудио кодек (AAC).

Цитат

От тук It is the natural successor of MPEG Layer III / MP3 in the new multimedia standard MPEG-4 that uses MP4 as the container format for all kinds of content.

MP4 контейнерът се поддържа от доста свободен софтуер.

Интересни неща излизат като напиша "mpeg 4" interactive в Гугъл. Като това BBC and Envivio Create Interactive MPEG-4 News Programming.

Или пък това Interactive 3D-environments based on MPEG-4.