Бобовите култури винаги са си били по тия земи. Също и зърнените (с изключение на царевицата). Всякакви зеленолистни тоже. Последното са това дето му казваме разговорно треви: коприва, лапад, маруля, спанак, щавляк, хрян. Кореноплодните (моркови, ряпа, целина, цвекло) също винаги са били представени. Доматите, слънчогледа и царевицата наистина идват с Великите географски открития, но почти всичко друго е било налично. Е кенгурско месо и щраусови яйца не са били познати на трапезата. От Китай пристигат ориза, спагетите и джинджифила, но още през средновековието. Освен това подобно на джинджифил коренче е имало и преди това (нарича се земна ябълка). А спагетите италианците ги прекрояват и вместо да ги пържат, както правят в Китай, ги запарват или варят.
Странно е, но Европа реално е най-богатия на храни континент. Затова например на нас не ни се налага да ядем хлебарки, мишки и скакалци.
Първата техника на готвене е представлявала нещо като варене. Край гейзери или вулкани са правени ограждения от дялани камъни, където се е сипвала вода, жените са хвърляли корените и горски плодове, които са намирали, а мъжете са пъхали мръвката, която са убивали. Това е първообраза на супата. Времената са неандерталски, предисторически. Да не се бъркам, но май нейде по пещерите (може би дори в Магурата) има рисунки на първите чевермета. Предполага се, че са чакали светкавици за тая работа.
В неолита, хората вече са можели да палят огън (явно Прометей вече е наминал
)и са открили как да си правят землени грънци. Така готвенето на супа е станало значително по-лесно. Следват бронзова и желязна епоха, където се сдобиваме и с нещо средно между чинии и салатиери. Може би на тях са печени парчета дивеч и риба. Техниката да сложиш две тухли, парче ламарина върху тях и да нахвърляш риба, миди и раци отгоре, си се ползва и до днес. Някои психопати (като мен) твърдят, че няма по-вкусен начин за приготвяне на морски дарове.
Хората са започнали да усядат и да правят първи опити за опитомяване и садене.
И горе-долу с това се изчерпват всички техники познати докато франките не си правят империя и не решават, че трябва да почнат да си угаждат. Сега има го и момента, че Гърция и Рим са били средиземноморски държави. Там климата е далеч по-мек, почти целогодишно има нещо за рупане, а моретата са били пълни с риба. Знаете ли например, че маслините узряват през декември? Почти не им се е налагало да консервират. А когато са го правили е било просто да засипят нещото с голямо количество морска сол. Т'ва за мръвите. Плодове и зеленчуци просто са сушели на слънце. Това се практикува и до днес.
Има хора които твърдят, че изсушен на слънце или слаба фурна домат, сложен в буркан, залят с олио и мерудия и вързано с канапче капаче е най-невероятния зимен деликатес. Аз не обичам домати и не мога да го потвърдя. За мен те са нещо, което слагам в манджата си. Не е ябълка, която да хрупам.
Това са чистите исторически факти и повечето от тях могат да се намерят в учебниците за прогимназиалното образование, макар там да няма точка „кухня“, но се говори доста за бита, а те нещата са свързани.
Спорно е оцета като консервант, къде е измислен. Варира от близкия изток, през балканите до Франция. Ясно е французите какво мислят, ясно е Спароток, какво би (и е) написал. Ама тук не съм съгласен с него. Народ, който има бог посветен на виното (Бакхус) и е откривател на това свято питие, никога не би го оставил неизпито да се вкисели и по случайност да открие, че плъх, който се е удавил в него, не се е разложил. Никога не би пуснал плъх да се настани в мазето му до бурето му (първите бурета са гигантски каменни зидове, на които се е слагал запечатан капак отгоре). Ще варди с вилата пред вратата, но няма да допусне нещо да прелети или пропълзи и да му пие богатството.
А, ако случайно вземе, че се случи, така ще се разфучи, че ще иде да набива канчетата на гърците. После те ще кръстят това троянска война и ще разправят, че подобно на библията се било случило, заради ябълки. Ама той Омир е бил сляп и не видял, че всъщност нещото се случва заради троянска сливова (доста по-късно питие
) и ябълково вино.
Сега за подправките и сосовете. Подправките не случайно са кръстени така. Те правят храната по-вкусна (в умерени количества). Лесно е да се разбере. Взимате една краставица и я режете на две по дължината ѝ. Преди това сте я измили де. Едната част изяждате така, другата поръсвате със сол. От първата ще разберете, че ядете вода, от втората, че това е най-якото нещо за едно малко. Наздраве!
Колко и какви подправки, къде да сложите е една огромна част от изкуството на готвене. Има цели, дебели тухли посветени на това. И се учи също толкова лесно, колкото и Асемблер или мрежовите слоеве в ядрото.
Същото важи и за сосовете. Без сос, една храна рискува да е суха и трудна за преглъщане. Откъдето няма и да е особено питателна.
Има го момента, че се правят злоупотреби с това. Наистина кебапчетата, кюфтетата, карначетата и другите скари ги убиват в черен пипер, за да не разбереш, какви рога, копита, гарнясала сланина, соя и пет грама 30-годишно телешко във фризер са ти сложили.
Или с твоят по-културен пример да скрият някакъв вкус. Наистина се правят такива неща, но тук си опираме вече до човека, а не теорията. С цепене на атоми седим на топло и пак с тях ще изтрепем всичко без буболечките. Аха-аха вече няколко пъти.
С ракети ходим до Марс и пак с тях се зъбим на другарчето си.
Със самолети летим до Нови Йорк, но и чат пат ги забиваме в някоя по-ниска или висока къща. Лошото е, че е нарочно.
Това, че може и се злоупотребява с неща, не значи, че са произлезли от това, а от съвсем конкретни нужди. После някой мошеник се е усетил, че може да лъже хората.
=*=
Сега не знам, точно колко (или не изобщо) се интересуваш от окултизъм, но има интересна теория, защо точно във Франция се ражда съвременната кухня. Човек не трябва да е експерт, че да знае, че Франция и Германия са сърцето на Европа, а всички останали сме навлеци. От Европа произтича съвременната цивилизация, макар след световните воини, главен представител да стана САЩ.
Та според Щайнер (австрийски литературовед, професор по философия и окултист отцепил се от Блаватска) явно се е знаело, какъв материализъм ще последва. Бил е планиран да се случи. Е да де, ама душата също си иска храна, признаваме или не съществуването ѝ. Тогава силите на светлината са решили да дадат вдъхновение на французите, та поне през коремите им да им влиза малко култура. Знам, че звучи налудничаво, но това далеч не е най-очарователната шашавия, която Рудолф Шайнер произнася. Много по-удивляващи неща е казвал.
п.п. Забравих, че подправките могат и да са жизнено важни в буквален смисъл. Как мислите са се лекували преди Луй Пастьор да изобрети антибиотиците? Един от най-популярните методи се ползва и сега. Това е подлютено, греяно вино. Изобщо повечето начини са били на основата на загряване и лютиви манджи. Не са знаели за неща като витамини и минерали, но опитно са открили, че като сложат липа, шипки, лайка във вряща вода и дадат на болния, на него почва да му просветва.