Като ще е гарга да е рошава - четете:
Цената на сближението със Запада - опитът на България за пост-съветските страни.Източник:
http://topwar.ru/26120-cena-sblizheniya-s-zapadom-opyt-bolgarii-dlya-postsovetskih-stran.htmlПрез втората половина на февруари и началото на март в България протече вълна от протести, които доведоха до оставката на министър-председателя Бойко Борисов и на ред общински администрации. Непосредствената причина е увеличението на цените на електроенергията (официално 14%) и отоплението (7%). В действителност по сметките увеличението е с много по-висок размер. Въпреки това, действителната причина е по-дълбока - България демонстрира типичните симптоми на пост-съветски републики превърнали сближението със Запада в самоцел. Страната реализира мечтата на болшенство от пост-съветското население и се присъедини към ЕС, но резултатите бяха малко ... двусмислени. Очевидно е, че последните протести са само начален етап на политическата криза.
Нека започнем с енергетиката. От 1970 г. България е нетен износител на електроенергия от атомна електроцентрала, построена от Съветския съюз - "Козлодуй". Въпреки това, когато през 2003 г. и 2006 г. тя е кандидат-член на ЕС, е принудена да затвори четири блока от шест (според американски експерти това струва на слабата българската икономика $ 1.7 млрд.). Паралелно премина частичната приватизация на енергетиката, в които оператори на разпределителните мрежи стават европейски фирми. След това, през 2011 г., американските компании AES (която в същото време доста безуспешно контролира електрическите мрежи в Грузия) и Contour Global получават две ТЕЦ - "Марица изток 1" и "Марица-изток 3".
По този начин икономическите връзки с ЕС и САЩ е стабилно укрепени. Проблемът е, че печалбите на енергийните компании в ЕС постоянно намаляват, и за спадащите цени в Централна Европа някой трябва да плаща. "Енергичното" приятелството със САЩ е доста скъпо - правителството на Борисов подписа договор за изкупуване на електрическата енергия от "американизираните" електроцентрали на цена пет пъти по-голяма от тази на атомните електроцентрали. В ЕС е още по-скъпо: в съответствие с директивата на ЕС 16% от производствените мощности да бъдат превърнати в "зелен" режим - трябва да се заменят традиционните турбини със такива за вятърна енергия и слънчева енергия. Тъй като на "ерзаците" са далеч по-скъпи от ядрените мощности, необичани на Европейската Комисия, държавната Националната енергийна компания (НЕК) на България до 1 юли 2013 плаща на производителите на "зелена" енергия 250 евро на мегават час, в сравнение с 21 евро за енергията произведена от АЕЦ. След това разликата ще бъде намалена до 120 евро срещу 21, но е лесно да се види, че разликата остава почти шест пъти. Накрая, през февруари тази година Европейската комисия започна атака срещу НЕК, подписала "обременителни" договори, в които са предвидени преференциални доставки на електроенергия в България. Междувременно свободния пазар автоматически предполага довеждане на цената на електроенергията на до средноевропейската.
Алтернативата беше да се изгради АЕЦ "Белене", започната през съветския период. През 2011 г. "Атоменергострой", експортното подразделение на "Росатом", предложи на България хиперкомфортни условия - напълно изплатено от Русия строителство на АЕЦ "Белене", като същевременно 51% от собствеността се запазва от българската държава. Сделката е печеливша и за двете страни - 49% руско участие предвиждат нетривиална печалба за руската страна.
Но по-нататъшната верига от събития, изглеждаше така - Съединените щати, на които не им трябваха конкуренти на българския енергиен пазар (макар в мащаба на икономиката на САЩ, това са десети от процента), оказват давление на българското правителство - и в крайна сметка оператор на ядрения проект, в многократно по-ограничен обхват, става Westinghouse Electric. Русия е готова да опрости и дълг за монтирания и изплатен почти наполовина реактор в замяна на споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис, но правителството и българския парламент и отказват да подпишат и този договор.
Резултатът беше предвидим. Протестите сметоха правителството на Борисов (бивш пожарникар и охрана последния генерален секретар на социалистическа България и един от предишните министър-председатели, фигура повече от сменяема), но на негово място дойде команда, възнамеряваща да работи точно по същия начин. Най-малко една от трите електроразпределителните дружества, австрийската компания EVN, възнамерява да настоява за по-нататъшно увеличение на цените и за тази цел е завела дело в Международния арбитражен съд. "Обиден" Атоменергострой възнамерява да предяви на НЕК милиарден иск. Междувременно, НЕК вече е на ръба на фалита и спешно се нуждае от половин милиард заем. Последно предстои присъединяване към третия енергиен пакет на ЕС, както призовава сегашния президент на България Росен Плевнелиев. Пакетът предвижда либерализацията на пазара на електроенергия, което навсякъде и винаги води до по-високи цени.
С други думи, българите могат да свалят правителства, но бизнеса върви както обикновено, и те трябва по някакъв начин да преживеят увеличението на цените на електроенергията. В този случай, енергийната криза е частен случай на оригиналните странични ефекти на желанието да се движат "европейски начин" на всяка цена.
До началото на 1990 г. България е индустриална страна - промишлеността произвежда 59% от БВП. Съществуваше автомобилна индустрия, страната бе износител на стомана. България преживя достатъчно трудно "пост-съветската" криза, но първите признаци на икономическо възстановяване се появиха достатъчно рано - през 1993-94. През 1996-97 г., страната премина през още една криза, но след това икономиката нараства постоянно. Паралелно започна интеграция в "световната" общност. През 1994 г. бе подписано споразумение за асоцииране с ЕС, което предвижда създаването на зона за свободна търговия през 2004. През 1996 г. България се присъедини към СТО. През 2005 г. бе подписано споразумението за присъединяването на България и Румъния към ЕС, и през 2007 г., в атмосфера на еуфория и най-розови очаквания, страната стана член на "клуба на избраните". За оптимизъм има и фундаментални основания - средният темп на икономическия растеж в 2000-2007 е 5,7%.
Въпреки това обаче този просперитет има и обратна страна. Производството на свои автомобили умря в годината на присъединяването към СТО, и няма да се съживи, защото страната се обзаведе с най-голямата колекция автомобили втора употреба в Европа. В стоманодобивната промишленост, която предлага до 20% от българския износ, протичат не много ярки процеси. Продаден на Global Steel Holdings (контролиран от братята на основния акционер на ArcelorMittal Лакшми Митала) и преструктуриран под стриктното ръководство на Европейската комисия най-големия стоманодобивен завод на страната "Кремиковци" някак си "се чувства" не по най-добрия начин. Гледайки напред, ще отбележа, че по несъстоятелност преструктурирането приключи през 2008 г. с банкрут и милиарди долари дълг и превръщането в пост-апокалиптични руини през 2013.
Преките чуждестранни инвестиции след влизането в ЕС по някаква причина не демонстрираха фееричен ръст - и то доста активни притоци бяха насочени до 2007 предимно към пазара на недвижими имоти и създадоха на него съвсем ясно видим "балон".
Въпреки това, най-тревожният фактор е външнотърговският дисбаланс. Още в началото на 2000-те България имаше бързо растящо салдо на външната търговия и отрицателен баланс на плащанията. След "пълноценно" влизане в зоната за свободна търговия през 2004 г., процесът става неудържим - между 2004 и 2008 г., търговският дефицит в доларово изражение се удвоява.
Страната в действителност живее на заем, внасяйки почти една четвърт повече от износа.
В същото време е добре известно, че икономики с голямо отрицателно салдо на търговията и платежния баланс са най-уязвими по време на криза. 2008 е блестящо потвърждение на това - през 2009 г. индустриалното производство в България е намалява с 14%.В крайна сметка в момента резултатите на европейската интеграция изглеждат така. Средната работна заплата в страната е половината от руската. Безработицата е 12,4%, според официални данни. (Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара посочва цифрата 18%). Смъртността надвишава раждаемостта 1.5 пъти (руската раждаемост леко, но е по-висока смъртността). Емиграцията носи масов характер при това пътищата на българските гастарбайтери са причудливи - докато латвийците отиват да работят във Великобритания, българите отиват да работят в Латвия, тъй като Лондон не жъдува да приема българи и румънци. Премахване на ограниченията е обещано през 2014-та, но и сега западно-европейската преса в хор рисува апокалиптичната картина на нашествие от Балканите, така че вероятно ограниченията ще бъдат продължени. Пропускът на България към Шенгенското пространство е забранен, позовавайки се на високите нива на престъпност и корупция.
Това е реалността. Какви са перспективите? През 2012 г. темпът на растеж на българската икономика е 0.8%, промишленото производство намалява с 4.2% (трети резултат в ЕС). Тази година МВФ прогнозира растеж в България е 1,5%, но това изглежда почти невероятно. Страната балансира на ръба на пълноценна криза по държавния дълг, въпреки че той е своеобразно "оформен". Държавния дълг на България е много нисък - по-малко от 15% от БВП, злато-валутните резерви са сериозни, правителството на Борисов "спестяваше". Кавичките са необходими защото държавните и общински структури намаляваха разходите, просто като не плащаха по бизнес договорите. В резултат на това страната почти нищо формално не дължи, но под този гланц е скрит чудовищен корпоративен дълг възлизащ на 227% от БВП, просрочен на 80%, и половината от него е създаден от правителството. Резултатът е предвидим - през 2011 г., България е в поведе с огромен марж в ЕС по отношение на темповете на растеж на фалитите (114%, повече от два пъти), за технически фалит например съобщиха Българските Държавни Железници. Броят на "лошите" дългове към банки достига 26%.
Шанс за страната за измъкване от дълговата яма не съществува. Отрицателното салдо по търговския баланс, намаляло благодарение на кризата и спада в търсенето на потребителите отново нараства, ако износът се е увеличил с 2,3%, то вносът с 10.8%. Размер на разликата достигна 7,8% от БВП - почти същото като преди началото на Азиатската криза в най-засегнатия от нея Тайланд. Очевидно е, че в дългосрочен план България успешно импортира разгръщащата се криза в Европа. С притока на пари всичко е много по-зле - например, по-голямата част от присъстващите в страната на германските инвеститори не планират нови инвестиции. Сред оптимистите все още остават китайците, възраждащи местната автомобилна индустрия - но като се има предвид кризисните тенденции в еврозоната и слабото вътрешно търсене съдбата на проекта не изглежда блестяща. Отхвърлянето на проекта "Белене" и "Бургас-Александруполис" в тази ситуация изглежда почти фатална грешка, но София избра тихо да изпълни инструкциите от Брюксел и Вашингтон.
С други думи, в България могат да свалят правителството седмично, но от спада на жизнения стандарт това няма да спаси страната (не е изключено, че осъзнаването на този факт от правителството доведе Борисов до "демократично" подаване на оставка - сега за последиците от управлението на бодигарда може да се наложи да отговарят социалистите). Също така е ясно, че икономическата криза ще доведе до нов кръг от политическо радикализиране.
Това е крайната точка на "европейския път" в изпълнение от относително просперираща страна. Като за България той дори постлан с 8 милиарда евро. На една голяма и няколко други по-малки страни от бившия Съветски съюз е предложено да изминат този път безплатно.
Автор Евгений Пожидаев
Коментари от читетелиЧитател: "За да може Запад да живее добре , някой трябва да живее зле!
Читател: "Нима това не е урок за другите страни?"
Читател: "Това е урок за народите на тези страни, но сътбите на народите се управляват от шепа хора, преследващи собствените си интереси"
Читател: " И най-главното тази шепа постоянно дезинформира населението чрез всички достъпни СМИ. А тези, които пробиват на страниците навестниците и ТВ с правдива информация са капка в морето. Тях също "строго дозират" така, че просто да не бъдат чути. На това са и направени дебилизиращото образование, Ток-шоу и прочие средства.
Читател: "Тихите българи бяха доведени от транснационалните енергийни компании до таква цени за газ и електричество, че те излязоха на улицата и буквално изметоха министерския кабинет. В България имаше мощна промишлена и селскостопанска база, евтина електроенергия, сега всички тези конкурентни предимства съзнателно са нивелирани от евроинтеграторите в угода на глобалните транснационални компании. А на България е отведена ролята на евтина туристическа база и продоволствена ферма. И то само по определена номенклатура на стоки.
Така че не дай боже да не се притеснят интересите на главните в Евросъюза. А за това има отличен инструмент в вида на СТО. Същата картина се вижда и в другите страни, стремящи се в задния двор на Европа. Бяха спрени АЕЦ "Богунице" в Словакия и Игналинската електростанция в Литва. Беше унищожено мощното селскостопанско производство на Прибалтика: готвейки се за встъпване в ЕС държавната поддръжка на развитието на селото беше отменена – разбира се, мястото на националния производител веднага започна да заема импортното продоволствие...
Анкета
0 (0%)