« Отговор #31 -: Jun 06, 2009, 16:15 »
Сега ще напиша няколко неща и се надявам да съм правилно разбран. Има начини да се помага на основни отрасли, които са в риск. В случая със земеделието може например, чрез договор на държавата с кредитни институции да се отпуска нисколихвен или безлихвен лизинг, както и обратен лизинг в случайте, когато е приложимо на стопани с цел закупуване на техника и инфраструктура. Също така държавата може да възроди различните опитни станции и селективни центрове, при това с печалба, а не благотворително. Има още множество неща, които да се направят. Това е логистично подпомагане, а не пряко даване на пари или финасови инструменти, с които не се знае, какво ще стане, както се видя до сега многократно не само у нас.
По въпросите на Едмон. Да и в първия случай ние губим, но печелим. Ако оставин да заработи модела, които е действащ в момента, той сам ще се справи с проблемите, по-бързо и на по-ниска цена от подмяната му. Превантивни мерки е имало, не да не е. За тези неща се обсъжда в университетите още преди две хилядната година. Но има неща, които поради мащаба си, са неизбежни и само се отлагат във времето, въпроса е след като настъпят, какво да се прави.
И сега изказване на едно мнение, което граничи със социологията. Икономическия инструментариум е непосилен в случая. Той може да обяски, как нещо се е случило, но не и защо.
Малко предистория. Всички помним СССР. По никаква теория, какъвто и икономически модел да е бил там, тази държава не може да загине, не и без външна намеса, както стана. Причината е много проста. Притежава 1/5 от световната територия и почти половината световни ресурси. Те ще имат ресурси, дори когато в целия останал свят се изчерпят. Няма външна намеса, но СССР изчезна. Сега някакви глупости за звезни войни на бивш актьор и локален конфликт между двете сили разиграл се на територията на Авганистан, ще ги оставя без поглед. По същата логика САЩ трябваше да е изчезнал след Корея или Виатнам.
Налага се мнението сред изследователите, че в крайна сметка ССР се помина от естеството на управленста система, с което дирекно визираме проглематиката на ТСУ. Там нямаме собственост, решенията са се вземали от апаратчици. За тях личния интерес е бил над държавния. Държавен интерес не може да бъде защитен с конюктурни мерки вземани за стремежа на някой номенклатурчик и по-добре изглеждащ доклад.
Според мен същото се разиграва и в момента. В САЩ управляват ТНК. Това не се крие и двете партии публикуват списък на попечителите им, като двата списъка са доста сходни с малки изключения. Самите ТНК обаче отдавна не се управляват от собствениците си. Самия БГ скоро се пенсионира, а Джобс, отдавна не е собственик на угризката. И все пак високите технологии като свръх нов отрасъл са изключение. Старите отрасли вече близо столетие не се управляват от собствениците си (на практика около ПСВ). Тези собсвеници много често не са еднолични, а десетки, дори стотици притежатели на акции. Дори едноличните собственици, които са малко твърде често не разбират нищо от стопанство и понякога са пречка. Типични примери са наследниците на империите Уолмарт и Хилтон. Компаниите се управляват от номенклатурчици. Самите те са с някакво родово начало и преминали през елитни училища. Никога не са били на ниски постове. Нищо не гарантира, че тези хора са къдърни. Но напълно сигурно е, че им е приоритетен интереса на семейството им и собственното его. Те нямат кауза и непрекъснато преминават от една ТНК в друга.
Стига толкова социология, който разбрал, разбрал. Който е преминал направо на последното изречение да обобщя, че двете системи изглеждат напълно чужди една от друга, но страдат от едни и същи грешки, които им носят гибел. какво ще се случи в бъдеще? Ами ако знаех, щях ли да кисна с вас в този форум?
Автор
Тема: Защо да изберем Добри Божилов за евродепутат? (Прочетена 13832 пъти)