« Отговор #682 -: Mar 19, 2019, 14:38 »
Хах! Не се учим, нали? Или поне не си даваме сметка за дребните неща, дето са ни пред очите. Не можем да сме едно и не бива. Ако сме едно - една нация, един език, една култура, ще изчезнем. Разнообразието е ключов фактор за оцеляването. Биологичното, както и културното такова. И най-приспособимият вид не може да пребъде сам за себе си. Ще се самоизяде. Защо хората пътуват? За да видят нещо различно. Защото всекидневието им не може да им поднесе нищо ново, което да ги накара да се почувстват живи. Знаете ги думите, които толкова хора произнасят - че не са усетили, как са минали годините. Няма и да усетят. Всеки ден едно и също, не се случва почти нищо интересно и ново. И да идат на море или планина, то там е същото, каквото и миналата година. Та, с какво можеш да запомниш един повтарящ се модел освен с най-малката частичка от него? С нищо повече. Същото е и с дните ни. Ей затова идеята за световно правителство и няма да я бъде или поне не за дълго. Китайците не искат да стават като американците, да приемат тяхната култура или начин на живот. Този, който иска това, отива там. А там какво се случва? Събират се на едно място и си правят китайски квартал, който възможно най-много прилича на дома им. Евреите също. Всяка една народност го прави - ние може би сме изключението. Правят го, защото не могат да се откъснат от корените си и да оцелеят. Впрочем технологиите правят същото. Отделят ни от корените ни, отдалечават ни от нас самите и това, което сме. Не подобряват живота. По телевизията вървят реклами например, че купувайки си този или онзи телефон или избирайки съответната услуга, ще сме непрекъснато свързани, че можем да говорим, колкото искаме, но истината е, че няма комуникация. Не общуваме помежду си. Как ще си създадеш спомен с този човек, ако просто си чатиш с него и му пращаш разни снимки и колажи? Няма го съпреживяването, няма го споделянето на момента, няма за какво да си говорите, когато се видите, какво да си припомните. Нямате общо по между си, осевн тъпото устройство в ръката. Отчайващо е, поне за мен, да видя, как майка и дъщеря в метрото седят една до друга и двете с телефони в ръка, нещо ровят, нещо гледат, дъщерята показва нещо на майката и двете се усмихват и продължават. Не си говорят. Като дрога е. Примери - колкото искате. Да, технологиите са ни помогнали да стигнем до тук, да увеличим възможностите ни, но това не означава, че сме тръгнали по правилния път. Не и по този начин. Ако махнем нуждата от пари, за да се издържаме и която принуждава толкова хора да стоят в градовете и да се свират в кутийки, за да живеят, всеки би предпочел да е в къщичка насред гората, да слуша птиците и щурците, вятърът в короните на дърветата, който толкова наподобява морски прибой. Тишината нощем, звездното небе. Но са ни пристрастили към толкова много други неща, че вече не знаем, кое е истинският живот. Също както фермите са за животни, които ни дават мляко, месо, вълна и прочее, така и тези струпвания на хора са ферми, които дават на малцина от нас всичко. Не работим, за да издържаме семейства, да имаме дом или нещо друго. Ако се съберат всички нишки на нещото наречено икономика, ще се съберат на едно място. Някой съмнява ли се в това? Осем души притежават толкова пари, колкото половината човечество. Тези около тях още почти толкова. И мислите, че тези не управляват всичко. Добре, не ги наричайте световно правителство.