Има фундаментална разлика между жива и нежива материя.
Така го учим, така го мислим, така изглежда, ама не е така. То дори на мен ми е трудно да мисля за един камък (минерал) като за нещо живо. Та той нито диша, нито се храни, нито се движи. Как точно е жив? Нали живота е раждане, растеж, размножаване и смърт? Това са етапита. Кое от това важи за една песъчинка (кварц) например???
А то не просто е живот, ами даже е разумен живот.
И за да се схване нещо подобно си трябва яка медитация, нещо, на което ама крайно ми е невъзможно. Изобщо западните хора не сме някак си създадени за медитация.
Той и Христос в писмата си прави интересна мозъчна игричка по темата. Задава въпроси на учените, къде поставят границата на разумния живот. И постоянно сваля границата надолу с остроумни забележки стигайки до под атомното ниво.
Но, да. Определено е трудна за разбиране концепция.