Всъщност много хора не разбират какъв голям проблем е "скуката". По принцип това означава, че човек не може да бъде със себе си. Или по-точно няма какво да прави сам със себе си. А пък това въобще не е хубаво. Пък може и да греша ?!? Не знам, но на мен никога не ми е скучно. Винаги мога да си говоря сам и има за какво да си говоря сам. А пък ако има и някоя книга наоколо - пей сърце. И сега като си помисля - около нас в природата има достатъчно интересни неща, неща за които си заслужава човек да помисли. А когато човек мисли "позитивно" - това не е скучаене. Но ако дори в един миг си помисли "Ае колко е тъпо деа мааму" то тогава проблема е налице. И на мен ми се е случвало да си го помисля и веднага си викам "Ей, брадатко, кво става с тебе бе, кви са тея глупости дето си ги мислиш?" и се започва
'> . В повечето случаи се оказва, че съм се опитвал да скрия нещо от себе си или съм направил някоя глупост за която не искам да мисля.
Поздрави