Балонът се спуква, точно защото атмосферата е прекалено разредена
Газовете имат свойството да се разширяват до предоставения им обем. Когато балонът се издигне достатъчно нависоко, атмосферата се разрежда, при което атмосферата оказва все по-ниско външно налягане върху балона. Това позволява на газовете вътре в балона да увеличат обема си, тъй като материята, от която е направен балонът, не е достатъчно твърда, за да им попречи. Колкото повече се разрежда атмосферата, толкова по-ниско е външното налягане върху балона, толкова и повече се разширяват газовете в него, и в крайна сметка се стига до момент, в който еластичността на балона стига своя предел и балонът се спуква. Поради тази причина метеорологичните балони не се надуват докрай, за да може да се даде повече мегдан за разширяване на газовете в него.
Звук има навсякъде, където има движещи се частици, независимо какво е разстоянието между тези частици и колко голямо е тяхното движение (стига да е различно от абсолютната нула). При това звук няма само в абсолютен вакуум (дори космосът не е такъв) и само в среди с температура 0 по Келвин (каквито също мисля, че не са намирани в космоса все още). И тъй като тези абсолютни стойности мисля, че все още не са постигани и лабораторно, то може да се каже, че за момента липса на звук реално има само теоретично. Е, разбира се, в почти всички среди във Вселената (тъй като на фона на цялата Вселена, средите, които имат звуковите характеристики на тези на Земята, са доста малко) звукът е с честоти, които не можем да чуем директно с ушите си, но това не означава, че е тихо.
За замръзването на камерата... зависи. Всъщност, на камерата може да й е по-студено в горните слоеве на тропосферата (най-долният слой на атмосферата, в който живеем, и който е преди стратосферата), отколкото в стратосферата. В стратосферата е озоновият слой, който поглъща по-голямата част от ултравиолетовото лъчение, идващо от космоса (предимно от Слънцето), и това поглъщане доста загрява газовете там. Не че е кой знае каква жега, но температури от -20 до 0 градуса по Целзий могат да се понесат от електрониката, а с някое и друго усилване и изолация, дори и по-ниски (температурата в някои долни слоеве на стратосферата може да падне и до -70 градуса, макар че по-често до -50), но близки до тези температури си имаме и на повърхността на Земята, така че не са непозната материя. С малко повече изолация (стиропорът от клипа е добър избор) и изправна електроника, както и добър подбор на местоположение за теста, поради различните характеристики на стратосферата в различните географски ширини, работата на камерата в стратосферата не е кой знае какъв проблем.
Автор
Тема: Снимане на земята от голяма височина (Прочетена 2827 пъти)