« Отговор #50 -: Aug 09, 2018, 08:13 »
<OFFTOPIC>
Отказ от отговорност: този текст не е предназначен за четене от ясеновци, емджейовци и всички други, на които всичко им е ясно, света не крие никакви тайни за тях и за постигнали божествено състояние на хармония.
Ще ви поговоря за мениджмънт. После ще разберете защо.
Първото нещо, с което се сблъсква всеки при първото си докосване с тази наука, е, че в нея има нещо „нередно“. Това не е, повтарям, не е икономическа наука и досега до икономиката е само в това, че се взимат решения, а цялата идея на стопанските изследвания е да се изработят начини и помощ при вземане на решения.
Но тази връзка е далечна. Мениджмънта по-скоро започва там, където свършва стопанството. Или може дори обратно. Той завършва там, където започва стопанството. Имат връзка. Съседска връзка. Не е роднинска.
Ако не е икономическа наука, каква е? Няма нужда да се чака за този отговор, защото го разбираш преди да разбереш, какво е мениджмънт. И отговора (поне за мен) е парадоксален. Това е инженерна наука. Предназначена е да се изучава от инженери, измислена е от инженер и вътре няма нищо, което да не е инженерна наука.
Но се учи от икономисти, а не от инженери. Учи се и от секретарки (т. нар. „бизнес администрация“ и „публична администрация“). Които дисциплини също нямат общо с икономиката, но пак за изненада се учат в икономическите ВУЗ, защото няма, къде другаде да завършиш за секретарка.
Основата на мениджмънта се нарича едно нещо „кибернетика“. Ама не го бъркайте, с това дето сте учили. Съвпадение на имена. И не знам, защо е станало това съвпадение, след като едното предхожда другото поне с половин век.
Та тази кибернетика е нищо друго освен математика, формули и много дебели томове. Толкова е сложно всичко вътре, че простосмъртните бакалаври и магьосници просто не го учим. Или почти. Само отгоре-отгоре, за да имаме причина да казваме, че сме учили мениджмънт. А когато идем до библиотеката да се ограмотим, бързо се отказваме.
Тогава, какво сме учили? Ами нищо. Това са два брутални семестра, с които има най-дебелите учебници, с най-много теория през цялото ни следване. Но това е науката, от която научаваме най-малко. Понеже минаваме като експрес през кибернетиката, то на следващите етапи, ние просто не знаем, за какво става въпрос. Кое, защо и как поражда следствията, които ни се представят.
Учим го, както се учи история. Случило се е това, това, това. Защо се е случило? Никой не знае. Теолозите знаят, но никой извън СЕМИНАРИЯТА не учи теология. А съм убеден, че и там не знаят, защото там пък се разправят гръко-римски приказки от хиляда и една нощ. Остава окултизма, но там първо няма ВУЗ, после приказките за лека нощ са дори повече отколкото в догматичните религии.
Но докато историята е нещо метафизично, то мениджмънта си е съвсем реален. Просто икономистите го възприемаме за алхимия, защото нито го разбираме, нито сме достатъчно умни, за да го разберем, а и никой не се опитва да ни го обясни. Твърде вероятно и нашите преподаватели не знаят, за какво става въпрос, защото и те не са инженери.
И ако до този момент сте се чудили, защо шефовете ви (независимо частна или държавна сфера) правят само идиотщини, то е защото са учили например „публична администрация“, където всичко научно е просто изрязано и вместо това ги учат как да слагат текст в курсив в M$ Word, нещо, което, ако го види произволен дизайнер, ще си направи харакири.
Стигнахме до това да се запитаме: добре тоя идиот, защо говори всичко това? Рано е. При мен никога не става нито бързо, нито лесно.
Но ще се върнем към началото.
Има ли живи?
Както казах, тази наука е измислена от инженер в началото на предния век. Измислил я е, защото е виждал, че нещо в индустриалното производство не е наред. Измислил я е за своите колеги, които например са ръководители на развойни екипи или дори началник смяна.
И още тогава, преди един век е поставил един основен постулат. ОПИТА не трябва да бъде намесен по никакъв начин. Много дълги години съм се опитвал да разбера тези думи. Две десетилетия мисля върху тях. Ще си останат метафизика. Житейския ми опит непрестанно работеше срещу тази сентенция. Но житейския ми опит, е опит нали?
Нямам нещо свръх-конкретно и ясно до което да съм стигнал, че да мога да го изложа. Няма и да стигна, поне докато съм жив.
Но веднага ще се прехвърля върху ИИ.
ИЗНЕНАДА!
Защо до сега говорих за „Мениджмънт“ и изведнъж споменах ИИ? Този луд ли е или просто си говори несвързано?
Връзка има. Целия напън за ИИ още от началото на осемдесетте е заради това. Компютрите да взимат решения. Защото е доказано (теоретично, практически, всякак), че машините са по-добри от хората във взимането на решения. Но машините имат недостатък. Те не могат да мислят. Не могат да боравят с абстрактни понятия. За да свършат нещо, това нещо трябва да е зададено в конкретика.
В края на осемдесетте, бях ученик. Тогава се появи една книга по кибернетика. Става въпрос за тази дето вие я учите, а не съименичката, за която говорех преди малко. Тази книга беше посветена изцяло върху изкуствения интелект. Ние понеже бяхме отсам желязната завеса, както винаги, реагирахме бавно. На запад вече е била дошла зимата.
Книгата беше дебела и пълна с формули. Нищо не разбрах. Аз едвам учех дроби.
Години по-късно, вече студент, се върнах към това томче. Срам ме е, но отново нищо не разбрах. Уж бях учил и някаква висша математика. И ми беше прясна.
Щеше да мине оше време. Преди около петилетка зимата най-после щеше да свърши и отново да се зашуми за това. Нямаше как да не влезе и в обсъжданията в нашия форум тип „от всичко по малко“. Вече си бях изградил някакво (погрешно) мнение, какво трябва да представлява ИИ. Тогава казах:
– Гейт, това, което ни се представя днес не е никакъв изкуствен интелект, това е най-обикновена, тъпа статистика.
– Това е истинския изкуствен интелект. Ти какво мислиш, че представляват „невронните мрежи“ и други неща?
Останах като гръмнат.
Мисля, че вече започва да става виден моя (неоснователен?) скептицизъм към ИИ. Той е изцяло базиран на опита. Това, което трябва изобщо да е изключено в процеса на вземане на решения. Това е спирачка за един бъдещ прогрес. ИИ ще взема решения върху вече познати ситуации. Като се появи нещо ново, просто ще го игнорира. И убие. Ще седим в една точка на развитие и няма да мърдаме.
Но имам дори по-голям страх. ИИ трябва да бъде „обучен“. Кой е този безгрешен тип дето ще го „обучи“ правилно да взима правилни решения дори за днешния ден? Изобщо, предвиждам катастрофа.