Kakva tochno greshka ti dava? Kakvo pishe v syslog fajla?

Zashto se muchish s Opera? Za Linux tozi browser ne e preporuchitelen. Ima si Mozilla/Galeon. Kakvo poveche ti trjabva. Ne stiga she ne sa go mislili za kirilica kato horata, ami na vsichkoto otgore e zatvoren i komersialen  

И през ум не ми е минавало да убеждавам някого, че с промяната на един параметър в ядрото ще си спести всичките долари за истинско SCSI-устройство. Надали някой би го разбрал по този начин.

"... мисля че трябва да подадеш на кернела параметър кой IDE контролер да емулира пр. hdc=scsi (поне при мен е така),   ама тоя пример ще емулира и hdc и hdd..."

Не съм го използувал и не ми се е налагало, а превръщането на всички IDE устройства в SCSI за този случай наистина мисля, че не е необходимо.

Със здраве!

Хареса ми идеята на A/nim (каквото и да означава), че текстовият шел, който е вроден по природа в Линукс, и графичният интерфейс са едновременно преимущества, е не недостатък (за някои Х е вреден придадък, а за други текстовата конзола е непреодолимо препятствие). Трудно ми е да убеждавам станалите вече лениви от работа с Windows мои познати, че понякога някоя по-дългичка команда в текстов режим може да им свърши по-бързо и по-лесно работата, с която се мъчат в графичен режим. Търсенето на текстов низ във файл е показателен пример за това. Освен, че някои се страхуват от черния екран с мигащия курсор, проблемът е, че го считат за демоде, връщане в далечното минало, миналото на DOS и 286. За съжаление обаеч DOS е доста ограничен и тромав в сравнение с разчупеността на многозадачния bash. Не искат да повярват, че то е толкова минало, колкото и настояще, и бъдеще. Не могат да допуснат, че една скромна машинка може да енкодва MP3 като ламя в текстов режим и да надмине далеч по-мощни системи, давещи се с Win2000 или XP.  За подобна задача графичният интерфейс е наистина вреден придадък, доколкото гълта памет, която може да използува по-пълноценно по предназначение. За други задачи - като обработката на графика или сериозната текстообработка - без графичен интерфейс не можем да минем. Хубавото на Линукс е, че ни предлага и двете, без да ги натрапва. Именно това е един от аргументите ми, когато убеждавам неверующите :-)

По начало, би трябвало чипсетът ти сам е пуснал DMA на харддиска и с включването на тази опция допълнително ти фактически не правиш нищо. Затова и няма разлика. Обикновено тази опция се комбинира със съответния режим UltraDMA 33/66/100. Зависи от чипсета и от дисковия контролер. Ако искаш да провериш дали системата ти поддържа режим UDMA 66 или 100 (ако дискът го поддържа, но чипсетът не го поддържа, нищо няма стане, и обратното), опитай нещо от този сорт:

hdparm -X66 -d1 /dev/hda

С X66 опитваш UltraDMA 2 режима, а с X67, X68, X69 - по-високите режими (съответстващи на UltraDMA 66, 100, 133). Желателно е и да включиш 32-битовия трансфер, който по подразбиране е изключен, с опцията -c3. Значи, получава се:

hdparm -X66 -d1 -c3 /dev/hda

За повече подробности е добре да се запознаеш с man hdparm.
Можеш да тестваш производителността при различните режими и да избереш най-подходящия с командата:

hdparm -tT /dev/hda

Но помни, че някои опции са опасни и могат да доведат до срив на системата. На мен досега не ми се е случвало, но има и препатили. Преди това внимателно проучи какви режими на DMA се поддържат съответно от дисковия ти контролер и от чипсета.
А за какъв DMA става дума? Нищо особено, просто чипсетът позволява на дисковия контролер директен достъп до паметта (direct memory access), което освен че ускорява трансфера между бавния диск и бързата памет, освобождава и централния процесор от допълнителни ангажименти и той може да си мисли за по-важните работи

Успех! '>

"Сигурно мнозина от вас го знаят, но все пак, сигурно тук има и такива, които не подозират как техните IDE CDROM устройства могат да станат SCSI по софтуерен път".
Мисля, че това е достатъчен отговор на твоята забележка. Освен това какво друго, ако не оптимизация е това, за което става дума? В крайна сметка, оптимизация означава ПОДОБРЯВАНЕ. Нима не говорим за подобряване, ако скъзи-емулацията води до по-добри резултати при работата с този вид устройства? Или са по-лоши...?

Ще се опитам да дам определение за десктоп-система. Импровизирам, така че всеки може да добави или премахне по нещо. Определението, е тъй да се каже, open source  '>  Та, значи, в никакъв случай не трябва даз вучи отрицателно: "всичко, което не е сървър" - първо защото е неграмотно и второ, защото въпреки основната употреба, може да изпълнява ис ървърни функции. На Линукс това му е в кръвта. Да изоставим и террминологичното заяждане: знаем, че Линукс е само ядрото, а системата е GNU/Linux, а прилежащите инструменти и приложен софтуер се групират в дистрибуции и прочее... За улеснение, на всичко това му казваме Линукс и... точка!
Та, десктоп-система, е програмна среда, която осигурява удобни и леснодостъпни за широк кръг потребители инструменти за осъществяване на ежедневни рутинни задачи (обслужване на поща, пълноценно използуване на интернет-комуникации, работа с офисдокументи на различни производители за различни платформи и пр.) и забавления  (слушане на музика, гледане на различни видеоформати, игри и т.н.).
Оттук нататък, тази бегло щрихирана дефиниция може да се прецизира, и дори коренно да се видоизмени, но поне дава някаква представа за онова, което искам да кажа с думите, че Линукс все още не е пълноценна десктоп-система, макар и само в едно единствено условие - офиспакетите. За управление на мултимедийна станция е превъзходен, а за интернет... там направо да не говорим, той просто е роден за това. Даже няма да е пресилено, ако кажем, че интернет е роден за Линукс '> , доколкото по-голямата част от Мрежата се управлява от него и от други UNIX-и.

Офиспкатетите са болната тема на Линукс. Нито KOffice, нито гномският му еквивалент са достатъчно развити, за да се справят безпроблемно с вездесъщите формати на M$. StarOffice ни обнадеждаваше, докато от Sun не ни сюрпризираха с новината за неговата комерсиализация, която все още е под въпрос. За съжаление OpenOffice не ми върши работа, лично на мен, когато се налага да редактирам сложно-форматирани файлове с Excel или Word, особено ако се съптстват от макроси. Иначе за по-прости текстови документи върши добра работа. В този смисъл, по отношение на офиспакетите, Линукс все още не е пълноценна десктоп-система  '>

И в това, което казваш, има смисъл. Разнообразието е богатството на Linux. А в него се раждат и най-добрите неща.

'> Голям майтап!!! Добре, че си имаме MS, за да има с кого да си правим гаргара  '>

Именно в хода на тези разсъждения достигаме до призива на Р. Столмън разработчиците на KDE и Gnome да обединят усилията си в създаването на единна среда. Доскоро това беше проблем заради QT, но след като библиотеката вече е GPL, формални пречки за обединяването на двата проекта вече не съществуват. Остава да видим дали има друг вид пречки. Имам предвид чисто субективните, човешките фактори.

Отскоро приложих един трик, който ми позволи да превърна Linux в неподражаема платформа за печене на CD-та. Трикът, разбира се, не е мое откритие и сигурно мнозина от вас го знаят, но все пак, сигурно тук има и такива, които не подозират как техните IDE CDROM устройства могат да станат SCSI по софтуерен път. Излишно е да споменавам по какъв начин това влияе на усилената работа с тях по време на изпичане на дискове, независимо какъв софтуер използувате.
И така, ще ви трябва изходният код на линукс-ядрото (в случая 2.4.18) и нищо повече. Единствената особеност е при конфигураринето на ядрото (с make menuconfig или make xconfig) да изпълните две стъпки:
1. В раздела "IDE ATA... support/IDE ATA... block devices" изключете функцията "IDE ATAPI CDROM support".
2. Няколко реда по-надолу включете фонкцията "SCSI Emulation" (тя ще бъде активна, само ако сте включили поддръжката на SCSI в главния раздел "SCSI").

Следва стандратното:
make bzImage
make modules
make modules_install

Когато заредите новото ядро, ще видите, че всички IDE CDROM устройства ще се появяат като /dev/scd0, 1, 2 и т.н. (имам предвид CDROM, DVD, писачка). Ще се наложи само малка редакция на файла /etc/fstab, с която да посочите, че CDROM-устройството не е /dev/hdd и т.н., а /dev/scd0 и т.н.

Този номер неминуемо ще оптимизира работата с този вид устройства и ще превърне вашия Linux в неподражаема платформа за пържене (или печене, както искате го наричайте) на дискове.

Успех!

Смятам, че е уместно след като си имаме нов форум, да пренесем дискусият а тук, където й е мястото. Като човек, който се вълнува от пропагандирането и разпространението на Линукс сред начинаещите, винаги ме е вълнувал проблемът за графичните среди. Тук бих искал да отговоря на тези, които сякаш са недоволни от съществуването на Gnome и KDE, които могат да направят живота на потребителите по-лек, и твърдят: "Ако искаш да си щракаш с мишката, що не си сложиш ХР?".
На такива аз отговарям: за да стане нещо действително, преди това трябва да е било възможно, а след това и необходимо. Съществуването на Gnome и KDE (пропускам цялата плеяда от алтернативни малки графични мениджъри и десктопи), в разработването на които се хвърля толкова труд на толкова много хора от цял свят, не само доказва, но и показва от само себе си необходимостта от съществуването на графични среди за Линукс. Т.е. тяхното битие само доказва необходимостта от съществуването им. И тъй като графичните среди са необходими на десктоп-системите, а не на сървърите, това вече допълнително доказва, че Линукс не е само сървърна, но и десктоп-среда, не по-малко функционална и не по-малко удобна.
В такъв случай, щом очевидно са необходими не само на начинаещите, но и на напредналите, които не използуват Линукс-машините за сървъри (в този случай графични среди наистина не са необходими) , какво ни пречи да се вълнуваме от развитието на KDE и от това, че става все по-тежък и прочее... ?

Вярно, че добре зададеният въпрос е половин отговор, но няма готова формула за добре зададен въпрос. Задаващият трябва да е достатъчно съобразителен и да добави сам необходимата според него информация, за да му се помогне. Например, ако искаш да направиш ъпгрейд от 4.1 на 4.2, не ти е необходимо нищо допълнително като информация, защото ако системата ти не отговаря на изискванията, самият ъпгрейд няма да се състои. Разбира се, има и трикове. Например, преди ъпгрейда да направиш бакъп на /etc/X11 и след ъпгрейда да го възстановиш, защото инсталацията на новия XFree86 ще го overwrite'не. Така ще запазиш предишните настройки на системата, свързани с Х11 и практически ъпгрейдът ще мине безболезнено.

Да, наистина. Има много богати възможности, които понякога объркват навигацията и човек не знае къде ще попадне. Тлябва малко време, за да свиснеш.