« Отговор #54 -: Jun 18, 2015, 00:41 »
Не задължително. В смисъл не отхвърлям възможността някоя голяма математическа глава да измисли хитър алгоритъм по който въпросната операция да стане напълно практична с наличния хардуер за прилично големи входни стойности. Все пак такива неща се случват, макар и бавно с други подобни проблеми, примерно факторизацията на целочислени стойности. Всъщност, въпросната наша постановка е напълно реална и възможна и в момента с "тривиални" методи - просто не за толкова големи стойности колкото би ни се искало, за да можем да намажем достатъчно ефективна компресия.
Въпреки всичко е забавно, защото поне моята представа за компресиране на данни е свързана с идеята за информационната ентропия, която по някакъв леко не много ясен начин асоцирам с физическата ентропия. Аналогията с ентропията във физичния смисъл на нещата - материята в един кубически метър някъде там из пустошта из космоса можем теоретично да я "компресираме" доволно добре, защото между прашинките и молекулите силно разреден газ има огромни "празни" пространства (не са толкова празни и ентропията в този смисъл не е точно това, но да речем интересуваме се само от атомите и молекулите). Теоретично можем да "компресираме" въпросните прашинки и молекули до размерите на едно малко топче без да загубим информация за нито една молекула, защото въпросните молекули ще изграждат нашето топче и ако не придаваме енергия отвън, при температури близки до абсолютната нула, няма да се случи нищо интересно с нашето топче. Ако продължим да ги "компресираме" обаче, тогава рано или късно ще стигнем до момента в който или между определени молекули в топчето ще възникне някоя химична реакция, или леките атоми ще заформят процес на сливане и цялата ни конфигурация от молекули и атоми ще претърпи промяна и дори при най-добро желание няма да можем да я върнем точно в първоначалното й състояние - т.е компресията ще е със загуби. Ако въпреки това продължим да "компресираме" топчето, ще стигнем до момент в който материята в него ще има съвсем различен характер докато най-накрая евентуално я докараме до микро черна дупка, от която изобщо не можем да възтановим никаква информация за първоначалната конфигурация, та преминавайки определена граница, колкото повече "мачкаме" нашето топче, толкова повече резултатът започва да няма нищо общо с първоначалното.
Идеята че въпросното "компресиране" може да стане по съвсем различен начин - демек ние ще позволим материята да се "компресира" достатъчно много че да започне не само термоядрена реакция, ами и нещото да се видоизмени и да заприлича на някаква мини неутронна звезда примерно - и от това нещо по желание да възтановим точно първоначалната конфигурация от песъчинки и силно разреден газ само защото сме открили някакви чисто математически съотношения между някакви параметри на тази система и въпросните съотношения са далеч по-сбити от информацията за възможните конфигурации на атомите и техните връзки в молекулите, е забавна идея. Звучи като някаква доста грозна математическа перверзия. Това религиозните хора ще го намразят, защото ще се окаже че сме по-добър Господ от техния Господ и можем по-ефективно да организираме там божествената реалност.
В смисъл аз поне много обичам да си обяснявам нещата с аналогии, а не съм физик за да правя точно такива аналогии, но пък и не се сещам за някаква по-добра в момента, така че се извинявам ако цялото това изглежда доста нелепо.