Виж последното мнение в тази тема! Правиш си едно такова устройство и си го управляваш сървъра през VNC графично без монитор. При мен в момента работи едно компютърче с Убунту 10.04 по този начин.
Мдаааа...
когато Мъжете бяха Мъже и Запада беше Запад.
Не трябва VNC ами самите мрежови възможности на x11.
Басирам се повечето съвременни линукс потребители не са и виждали и даже не подозират, че може да се логнеш графично директно от обикновеният логин менажер на всеки един компютър към отдалечен компютър.
И това става през gdm (или кdm или xdm), които са логин менажерите и които изписват графичният логин екран, който виждате и които така или иначе си работят.
Проблема е, че в повечето дистрибуции това е забранено по default. Нали не искате като си пуснете компютъра (X), някой да се опитва да се логва графично в него.
Но ако се отбрани, може да се командва сървера и графично. Такива rgb тапи никога не ми са трябвали.
Резолюцията зависи от тази на клиентският компютър и няма нищо общо с резолюцията на сървера. Ако на клиентският имаш 24'' инчов монитор на 1920×1080 ще се логнеш на 1920×1080. ако имаш 800x600 ще се логнеш на 800x600.
Графичният логин през x11 съм го пробвал и съм работил още когато мрежите бяха само 10mbit - от онези с коаксиалният кабел и тапите. И работеше изключително културно и бързо. Така, че мога да потвърдя, че изобщо не му трябва голям bandwidth.
The VNC protocol is pixel based. Although this leads to great flexibility (i.e.- any type of desktop can be displayed), it is often less efficient than solutions that have a better understanding of the underlying graphic layout like X11 or Windows Remote Desktop Protocol. Those protocols send graphic primitives or high level commands in a simpler form (e.g., "open window"), whereas RFB just sends the raw pixel data.
