Ако ще правиш машина на времето не е това начина
Машина на времето се прави като увеличиш скоростта на даден обект така, че да се доближи до светлинната. Времето в движещия се обект започва да тече по-бавно, което значи, че ако се върне там, от където е тръгнал, ще установи, че е попаднал в бъдещето.
Уикипедия: Теория на относителността
Има и разни други варианти, при които се ползват черни дупки, обаче не са безопасни (може да станеш на кайма или на нещо друго, ако съвсем объркаш нещата). Ако обаче ползваш достатъчно голяма черна дупка (като тази в центъра на нашата галактика) може и да минеш без да ставаш на кайма (или поне така пише в научно-фантастичната литература).
@offtopic
Забрави най-важното!!! Използвайки superstring theory има и други варианти за пътуване през времето, без да се ускорява до скороста на светлината или черни дупки.
1. Относно скороста на светлината.
До скороста на светлината теоретично могат да бъдат ускорени само градивните елементи на материята. Защо ли? Като се има напредвид какъв разход на енергия е необходим за ускоряване на няколко тежки йона, за да се сблъскат в един ускорител сам може да прецениш за голям обект. Също така при ускоряване на един обект пропорционално се увеличава масата му и от там пропорционално и енергията необходима за задвижването му освен, ако самият обект се намира в антигравитационно поле, което от своя страна е само научна фантастика.
2. Относно черните дупки.
За да преминеш през една черна дупка, това означава да преминеш през центъра и или сингуларитета. До момента физиката може да опише една черна дупка само до границата между вътрешноста и и останалата вселена, т.е. като една ябълка, която се наблюдава отвънка, но не знаем какво има зад кората и. Погледни в Уикипедия динамика на ротираща и теоретичният модел на неротираща такава. Този граница се нарича радиус на Шварцшиелд. Какво има зад него и дали има въобще сингуларитет е въпрос на спекулации. Защо се нарича сингуларитет? Понеже всички уравнения и изчисления с инструментите на сегашната математика и физика клонят към безкрайност и това показва само несъвършенството им. Не може информацията от погълната материя да се губи, понеже противоречи на основните принципи на термодинамиката, които важат за всяко едно място във вселената. Друг е въпроса дали наистина съществуват черни дупки, по начина описан до сега, понеже това са само теоретични модели. Много учени са склонни да опишат черните дупки, като обекти неизлъчващи светлина и имаши огромна маса компресирана в малък обем, но не и като джобове или "дупки" в пространството.
Според стринг теорията е възможно човек да пътува през пространството и времето през тунели, но за това е необходимо да има екзотична отрицателно заредена материя или огледална материя на тази, която е във вселената. Антиматерия не означава огледална материя на нормалната. Нормалната барионна материя има положителен заряд и антиматерията също. Това за което пиша трябва да е с отицателен заряд и спин противоположен на нози на барионната материя. Всъщност съществуването на такава материя е само хипотеза, което не означава автоматично, че я има. От тук следва, че за момента може да се забрави и за антигравитация.
Казано по по-прост начин. За да има отрицателно екзотична материя, трябва да има нещо като огледало на стринга. Но в самата стринг теория, самият стринг е една пулсираща мембрана и няма огледален образ. Стринговете поддържат целоста на времето и пространството и проходи или дупки в пространството има само на места, където има частично разкъсване на пространството и времето, което автоматично се покрива или "ремонтира" от стринговете.
М-м-м да. Бая неща написах. Това е интересна тема и ако може модераторите да не трият поста ми, а да го прехвърлят с този на колегата в отделна тема при света и другите глупости, където може да дискутираме. Не е за Линукс, но все пак.
Апропо не е за Линукс!!! Симулациите за сблъсак на две черни дупки са правени на суперкомпютър с незнам си колко хиляди процесора, но работещ с Линукс.