Да се изкажа и аз
ОТО (Обща Теория на Относителността) обхваща и скорост по-висока от тази на светлината (при което се разглежда движението на времето с отрицателен знак), въпреки че ОТО поставя скоростта на светлината като абсолютен лимит за скорост на движение, като при този лимит не се взема предвид скоростта на разширение на Вселената, тъй като това не е скорост на движение. Скоростта на разширение на Вселената е сумарна скорост на всичко във Вселената. Движението на материя със свръх-светлинна скорост не е част от научната фантастика, а от приказната фантастика. Защо материята не само не може да се движи със скоростта на светлината, но далеч не може и да я доближи? Както знаем, за да се придвижи каквато и да е материя, е нужна кинетична енергия. За да я добие, тази материя използва необходимата за нужното придвижване сума от своята потенциална енергия и потенциалните енергии на материи, които ще й я отдадат (част от която може да е и директно кинетична). За да разберем колко енергия ще ни е нужна (за да си приготвим източниците й), изчисляваме колко тежка ще стане дадената материя при целевата скорост и изчисляваме енергията по формулата на СТО (Специална Теория на Относителността). Установяваме, че ни трябва безкрайна енергия. Добре, няма проблем, и размерът на Вселената клони към безкрайност. Ако вземем енергията от материята в цялата Вселена и я отдадем на дадената ни материя, може поне почти да се доближим до скоростта на светлината. Имаме само един вариант за целта - да концентрираме цялата енергия на Вселената в дадената ни материя, за да успее да се придвижи с целевата скорост. Добре, правим го. И установяваме, че с това действие не точно единствено придвижваме материята. Вариантите за резултат от действието са два:
1. Създаване на черна дупка;
2. Създаване на нова Вселена.
Всъщност, може би, и двете. Първо черна дупка, а от нея нова Вселена. Все пак говорим за специална черна дупка - глътнала е цялата Вселена. Единственото, което ще се придвижи със скоростта на светлината при това действие, е евентуално излъчената самата светлина при взрива. А, да, скоростта на разширение на новата Вселена ще надхвърли нейната скорост, но, както казах, това е сумарна скорост, а не скорост на движение на дадена материя. Каква беше изначалната ни пречка, че стигнахме до тази задънена улица? Масата. Следователно, за да постигнем успех, трябва да премахнем масата. Тъй като навсякъде във Вселената има гравитация, навсякъде има и маса. Дори фотоните имат маса, траекторията им се влияе от гравитацията, но, за разлика от материята, влиянието е много по-малко. Добре, нека извадим дадената ни материя извън Вселената - там няма гравитация, значи няма да има и маса. Опа, проблем - извън Вселената, дадената ни материя няма да има взаимодействие с други материи, които да й отдадат енергия. Потенциалната енергия на дадената ни материя е нищожна за поставените цели. Пак задънена улица. За предаването на енергия е нужно взаимодействие, при което се пръква гравитация и води за ръчичка гадната маса.
Има един много интересен факт, който отличава светлината от материята - светлината преминава покрай материята със скорост 300 000 км/с, без значение дали материята е в покой или се движи, и, ако се движи, без значение в каква посока и с каква скорост. Колкото и да гледам декартовата координатна система, не мога да вмъкна това движение в нея. Някой още да вижда за нужно да сложим движението на светлината в координата, липсваща в декартовата координатна система? Което ме навежда на мисълта... ами ако прикрепим движението на светлината към координатата на времето? Ако някой намери някакви разсъждения по този въпрос някъде, ще се радвам да ги прочета, защото не успявам да си довърша този размисъл. Защото движението на светлината в тази координата не противоречи на ОТО (даже е спрямо тази теория), а така или иначе явно не можем да поставим движението на светлината в декартовата координатна система. А движение в координатата на времето би означавало, че движението на светлината и времето са свързани. И, ако приближаването на скоростта на светлината забавя времето, а движение с по-голяма скорост от тази на светлината праща движението на времето с отрицателен знак, то значи при движение със скоростта на светлината движението на времето е нула. Пълен покой. Би означавало, че светлината е в пълен покой. За нея не съществува време. И все пак, тя се движи непрестанно, за да поддържа тази нула. А как ви се струва материята всъщност да се създава като реакция точно при тази поддръжка на нулата и тази материя да съществува само до създаването на следващата материя, което създаване е непрестанен процес? Би означавало, че Вселената не е нищо друго, освен светлина, времето представлява процесът на отношение между фотоните, материята би била резултатът от това отношение, разширението на Вселената би се дължало на старата позната ентропия, но не на материята, а на светлината. Т.е., времето реално не съществува, материята реално не съществува, всичко е само светлина. И пак без противоречие на ОТО - лимитът за скорост до този на светлината е спазен, тъй като всичко би било светлина... Дано не съм ви доскучал с тази приказка
Автор
Тема: Време, пространство, материя, антиматерия и връзката между тях (Прочетена 5890 пъти)