Хайде и аз вече мога да седна пред компютъра и да споделя и своите впечатления.
Изключително много се радвам, че участвах в организацията и присъствах на феста. Дългият път и големия студ днес (вече вчера) напълно си заслужаваха! Видях се и се запознах с много хора, които бяха супер мили и сърдечни и оставяха различията на заден план, за да търсят общи неща и възможности за приятелства. Много ще се радвам да поддържаме контакти и, разбира се, да се виждаме пак.
Поздравявам backtolife за идеята и инициативата и му дължа извинение, че не поех достатъчно организационни отговорности, оставяйки почти всичко на него. Той свърши страшно много неща, паралелно със силната си натовареност на работа напоследък, и заслужава огромни адмирации. Поздравявам и администратора на университета (май така и не му разбрах името, но беше един много симпатичен пич), с който работеха в екип и осигуриха чудесни конферентни условия в залата. Относно изникналите "дупки" в организацията, моля да ги приписвате на мен, а не на тях двамата.
Презентаторите бяха чудесни, предложиха ни разнообразни теми и успяха да ги представят по достъпен начин, което си пролича и от активното участие на публиката. Ще ги спомена поименно/пониково - Алекс, Intel, laskov, backtolife и Борис от Варналаб. Радвам се на желанието да говорят пред публиката на феста, което проявиха, давам ги за пример и ще се радвам и други хора да ги последват в такива начинания. Много ми беше приятно да си кореспондираме в процеса на организация, а още повече се радвам, че с повечето от тях имахме възможност и да си поговорим на бира за нещата от IT света и от живота.
А след организаторите и лекторите, разбира се идва ред на публиката - прекрасна публика, многобройна, активна и много ентусиазирана. Радвам се, че видях хора от няколко поколения, за които проблемът с възрастовите разлики и намирането на тема за разговор не съществуваше. Впечатлена съм, че освен хора, живеещи във Варна, имаше и такива дошли от други градове, специално за да посетят феста. Някои от тях казаха, че те все пак не идват от далече и това не е нищо особено, но аз лично много се възхищавам на желанието им да рискуват време, пари, път за едно напълно ново и недоказало се събитие.
По принцип моите впечатления от организацията на инстал фестовете във ФМИ са, че за нас, организаторите, емоцията да видиш как една малка идея става реалност, как хората се събират, запознават, намират приятели и обменят полезен опит винаги е огромна и настроението ни е еуфорично и оставаме без съмнение, че искаме отново да проведем събитието.
Но този път беше уникално как
самата публика започна да ни пита "Кога пак?". Да чуем този въпрос (мисля, че мога да говоря от името на всички, участвали в подготовката) беше най-голямото признание за случилото се. Може да е имало организационни пропуски, може някой в публиката да не е получил съвсем това, което е очаквал, но това "Кога пак?" ни показа, че ентусиазмът и еуфорията ни са споделени от всички присъстващи, че фестът е бил нужен, чакан, значим и има бъдеще. Пожелавам на всеки такава публика!
И, макар че изписах няколко дълги параграфа, на практика мога да резюмирам всичко по следния начин:
Благодаря на всички, поздравявам ви! Искам пак!