Що се касае за ИТ, трудно ми е да повярвам, че дипломите и сертификатите имат някакво значение пред работодатели (клиенти), търсещи си служители (изпълнители), с които да работят, а не да се снимат, при положение, че нямам висше (прекъснах след 3-ти курс електричар в ТУ София) и сертификати, а никога не съм се оплаквал от безработица. Вярването ми се подкрепя и от наблюденията на други хора около мен (кой с висше, кой по пътя му, кой без), сред които и от трите вида има справящи се и спъващи се в работата си. Не считам за никаква загуба, а дори за позитивно, отказаната от моя или тяхна страна дейност с хора, считащи, че щом нямаш тапия, значи не ставаш. Подкрепям тезата, че това са остарели схващания. Подкрепям тезата, че ВУЗ-ът е място за развиване на мисълта, по-задълбочена обща култура и създаване на връзки, а не за създаване на кадри в дадена специалност, поради своя широк спектър. И това, според мен, е добре. Така де, от погледа на икономиката на ресурсите тесните специалисти са зависими специалисти и общо взето не особено полезни специалисти при развитието на една такава икономика
Ако някога отида да изкарвам някакъв сертификат, то би било единствено заради моето решение да пробвам ново предизвикателство, а не заради изискванията на който и да е било работодател или клиент.
Митак, пак изпадаш в противоречие. Не считаш за правилно тапиите да имат такова значение за някои работодатели и клиенти, но едновременно с това го твърдиш като задължително. За да не си в противоречие, трябва да си избереш - или считаш тапиите за правилни и съветваш хората да си изкарват, или се опълчваш срещу неправдата, ако ги виждаш като такива
Спомена медицината... Ами, имам човек до мен, който скоро ще завършва медицина и ще започва някаква специализация. Още ѝ е странно как така ще приключи образованието си с една торба теоретични знания и мъгляви представи за реалните постановки с пациенти (ако се ограничим до ВУЗ-а), въпреки немалкото практически упражнения, които упражнения обаче се базират на идеалните случаи от теорията, а не на истинската практика. Много студенти по медицина работят из разни болници и клиники, докато следват, та там и след това по време на специализацията тези студенти стават истински лекари. Лекар, уповаващ се единствено на наученото в университета, е много вероятно да те убие, дори и при много елементарни за един истински лекар случаи
