« Отговор #33 -: Jul 27, 2016, 13:29 »
Ученият е човек, който много е учил, а не преподавал. Вторият е преподавател. Признавам без бой, че се спрях на тази трактовка подбуден от приятеля на България Умберто Еко, който казва, че писателя е човек, който много чете. Макар с Еко да имам разминавания, този прочит на ситуацията ми е будистки — важен е пътя, а не целта. В това откровение на Буда не вярвам, но то е, което се случва на практика.
Освен това прав си, че всеки учи, всеки ден. Тук обаче е важно качеството на наученото. Ако наученото е неконсистентно, но практично, човека е нормално развит. Ако освен разхвърляно, е непрактично, то той е глупак. Обаче, ако освен практично, е и подредено, тогава вече е учен, сиреч по-високото ниво.
4096 аз нарочно не писах за съмнението, защото, както бях подкарал нещата, щях да се преповторя. Но си напълно прав, че скептицизма е основното, ако не единствено качество на ученият човек. Това го движи напред.
Ако има нещо да са прави религиите, то е, че такъв човек е нещастен. Той просто е сляп. Трябва да имаш вяра. Чисто психологически го приеми. Вярата може да е всякаква. Може да вярваш, че слънцето и луната са богове. Може да вярваш, че на Марц живеят малки зелени човечета с антенки, който пристигат тук качени на супници. Може да вярваш, че ако ядеш само треви през остатъка на живота си, ще си вечно здрав. Можеш да вярваш, в каквото си решиш. Може да вярваш и в по-малки неща. Например — винаги ще има утрешен ден.
Няма зависимост, в какво вярваш. Малко ли е, голямо ли е. Систематизирано ли е, не е ли. Какво ще да е. Трябва да вярваш в нещо, което да те поддържа жив. Дори вярата, че учените са някакви свръх-хора и могат да решат проблемите на света, е една хубава вяра.
Религиите не определят само скептиците като нещастни. Нещастни са и знаещите. Нещастни са още куп категории хора. Някак си учените успяват да попаднат в повечето от тях. Някога това е звучало като проповед. От днешна гледна точка е елементарна психология.
Научният метод е прост, ефективен и универсален. Лошото му е, че е просто надстройка на най-старият метод познат от пещерите: проба-грешка. Това е бавно. А и освен това ни прави не много по-развити от кроманьонеца. 30-40-50 хил. години тъпчем на едно място.
Самите учени обаче не са хора лишени от страсти. Ученият може да е страхлив. Ученият може да е консервативен. Ученият може да е безидеен. И точно тогава почват да се раждат догми. А където има догми, вече могат да се пишат учебници. Където има догми вече си говорим не за наука, а за религия.
Затова започнах предният си коментар с личното ми мнение, че науката днес не е нищо повече от една религия. Самите учени виждат, че тъпчат на едно място. Самите те раждат все повече и повече абстрактни понятия, които не подлежат на проверка.
В предният си коментар говорех за торсионните полета, които са почти на сто години, но няма дори намек да бъдат доказани. Те произтичат от простото предположение, че щом има електромагнитно поле, щом има гравитационно, то трябва да има и поле на въртенето. Това дори Айнщайн го е предполагал, макар след него да е облечено във формули. Обаче доказателства: нъцки.
Доказателства на „големият взрив“ няма. Доказателства, че квантовият свят има случаен характер — няма. Доказателства, че съществува едномерна вселена — няма. Доказателства за черните дупки — няма.
Последните донякъде са привелегировани, защото се наблюдават квазари, за които се казва, че подсказват наличието на черни дупки. Наблюдават се и други неща, които ги предполагат. И какво правим ние? Слагаме нови и нови абстракции отгоре. Ще се яви един и ще заяви, че черните дупки са във формата на пръстен, защото слънцата, от които произтичат се били въртели.
Обаче, никога не сме наблюдавали, че слънцата стават на черни дупки. Всичко е математика и изчисления на маса с догадки. Ние дори нашето „жълто джудже“ не сме сложили на кантар, а сме изчислили, че при такава скорост, с такова ускорение, с такъв евентуален химичен състав и с такъв обем, трябва да е еди колко си тона. След като още не сме доказали черните дупки, след като не сме доказали, че слънцата (три пъти по-големите от нашето) стават на такива, вече разказваме, каква им е формата.
И накрая ще се яви някой си (иначе огромно, рекламно лице), за да заяви, че черните дупки не успяват да задържат материята и енергията в себе си. Тя изтича под формата на радиация. Вече е унищожена от черната дупка, но изтичда. А защо? Защото така му се струвало. И тази радиация ще я кръстят на него си. Поне някъде бъдещите поколения да знаят, кой да ругаят, като всичко това се докаже, че е заблуда.
Въпрос, защо се занимаваме да разправяме небивалици като горните, че в центъра на галактиката няма как да няма черна дупка, колко е стара вселената или преди колко милиона години са измрели динозаврите? Ами защото вече сме си изградили някакви догми, като например, че хората са произлезли от маймуните или, че вакума може да роди материя и енергия. Оттук-натам остава само да трупаме недоказани предположения едно върху друго, за да ни излезе догмата.
Науката е болна. Науката не може да оправдае съществуването си с нещо по-различно от това, с което жреците на разните религии доказват ползата от себе си. И тук вече се намесват пък последните, които излизат от логиката — ние сме ненужни, вие сте ненужни, дай да си подадем ръка и да станем едно цяло изпразнено от съдържание, ако се боричкаме по между си, все някога ще загубим всички. Науката за сега не откликва на призива да съединят безсмислието си, но кой знае? Може би трябва време съвсем да се изтощят от битки и съвсем всички да видят, колко са безпредметни и двете, за да се размърдат най-накрая.