Кой, по дяволите, гледа на Марс като обект на колонизация? Това сериозен въпрос.
Самия израз е такъв — колонизация. По собствената ни планета е видно, как се отнасяме с околната среда. Смяташ ли, че Буда би ни пуснал да правим същото на пододопечното му място?
Това, че църквата е узорпирала властта като единствена форма на институция по някое време, прави ли я да играе положителна роля? Ако гледаме на институцията като самоцел, то да, тя е играла положителна роля. Ако от дистанцията да времето, трезво размислим, колко щети са нанесли и продължават да нанасят (както се вижда и по мненията във форума), то няма как да кажем, че религиите (и техните проявления в реалният свят - църквите) са изиграли, каквато и да е положителна роля.
Самото спиране на прогреса вече е положително. Представи си да имахме атомни бомби през да речем петнадесети век? Нямаше да има свят. Нямаше да сме се родили. Ние дори в момента нямаме съзнанието. Тръмп искаше да спира урагани с ядрени ракети. Добре, че от американските президенти нищо не зависи.
Ето в момента имаме Интернет. Можехме да повдигнем грамотността навсякъде по света. Можехме да го ползваме, за да дадем знание на всички, така, че да да не гладуват. Можехме да имаме мир.
Вместо това използваме това достижение, за да шпионираме хората, да им правим профили, да ги манипулираме, да ги лъжем, да ги превръщаме в затворници. И това, което се разпространява, не са знания, как да сме по-добри хора (вкл. професионалисти), а за всякаква друга безсмислена информация без стойност.
Но това е по-скоро вторичен ефект. Ако не беше църквата с подчинената ѝ монархия, друг щеше да го стори.
Вече казах единственото наистина хубаво, което са направили. Поддържали са някакъв, макар и фалшив, но все пак духовен живот. Съответно, когато отстъпва, отстъпва и той. На негово място все още нямаме истинско одухотворяване. Това е това, което наистина ни липсва днес. Всичко друго (поне в западния свят) го имаме. Когато това се промени, едва ей тогава ще имаме истинска промяна.
Сега засега ще останем със смени на едни управници с други, които на свои ред да ругаем.