Нека уточня нещо предварително, макар и преди да съм го казвал. Когато говоря за 150-200 години връщане назад, имам предвид идеологията на Костадин Костадинов¹. Той буквално иска да върне Възраждането и го е твърдял многократно.
Възраждането е един чудесен период от историята ни.
Но първо той не е чак толкова чист и идеалистичен, колкото ни го представя учебника. Ще спра до тук, но ако пожелаеш, ще навляза в подробности.
Второто и по-важно е, че това е период, който е отминал. Реставрирането му, не просто не е полезно. Tо е вредно. Днешния свят има други хора и други нужди.
Не ми се влиза в спорове, но България беше върната назад със сто години.
Унищожихме промишлеността, селското стопанство, енергетиката, здравеопазването, образованието, армията си и боеспособността ѝ, банките не са наши и всичко това по чуждо нареждане. Какво получихме в замяна? Възможността да пътуваме. Прекалено скъпо според мен.
…
Многократно сме го обсъждали. Демонтирането на тогавашното стопанство беше неизбежно при условията тогава. Трябваше да имаме някакъв особен гений на разположение, за да не се случи. Разполагахме с… Луканов. Ами тоя беше на подбив от другарите си още преди десети. Щом може висшиста с няколко езика да е повод за подигравка от хора без средно образование, за какво си говорим? Той просто не ставаше за нищо, камо ли да опази стопанството ни.
Идеално би било, ако можехме да извървим пътя на Китай и Виетнам. Но не можахме. Направихме, каквото можехме.
=*=
Отделно внимание искам да обърна на здравеопазването. Повече от очевидно е, че там нещата не просто са зле, а отива на пълно унищожение и заличаване.
Обаче това става на фона на най-големите суми отделяни точно за здравеопазване. Нищо друго в РБългария не е дори близо по бюджет на здравеопазването. Това, какво значи?
При едно разумно управление, нещата могат да придобият един много приятен изглед. Остава да намерим тези хора. Очевидно те не съществуват в БЛС. Там са само алчни плужеци. Трябва да вземем от другаде.
…
Поглеждал ли си, къде сме били по БВП на глава от населението през 1988г.?
…
Реално погледнато БВП днес е много по-високо от това през 1989-та. Но преки сравнения не могат да стават. Инфлацията е по-малкия проблем. Тя може да се преизчисли. Света не е същия. Остойностяване на нещата става по друг начин.
Връщайки се на медицината. С тогавашните бюджети положението е било несравнимо по-добро при това при тогавашните технологии, вече древни от днешна представа. Технологии от „каменната ера“, а несравнимо по-здрав народ. Това е много подходящ пример, как не могат да се правят директни сравнения. Наистина за едва тридесе години се случиха неща преди невъзможни за триста години, а по-рано и за три хиляди. Света се промени много и бързо.
…
Можехме да развием всичко това. Можехме да работим и да строим върху постигнатото, а не да го нарежем за скрап.
…
Можехме, ама не можехме. Че нямахме умствения капацитет, вече го заявих. Споменавал съм, че положението беше едно към едно с Френската революция.
Не можехме в движение да се преустроим. Нужна беше огромна промяна в начина на мислене, за да се получи. За 45 години такива хора просто не бяха останали. Много малкото „природни таланти“ понаправиха нещо, ама и те взеха да поизмират. Знаеме ги там разните Христо Сираков, Стефан Шарлопов, Пачо Ташков.
И като омешаме такива хора с открити престъпници като Вальо Златев, Сашо Дончев, Миню Стайков, Емилиян Гебрев, Илия Златанов, Ковачки.
Накрая посолим с пълни мутрони като Васко Черепа, Алексейчо Трактора, Иван Пилето, Домуса, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова, Петя Славова. В тоя списък са неизброими.
И това е преди да зачекнем всичките прякори на паши, каратисти, маджовци, брендовци и всякаква сган от най-подземната част.
А зад всички тях стоят малко известни имена от „тихия фронт“ най-често огласявани от хора като Татяна Дончева и Калин Тодоров.
Е, какво точно очакваме да се случи с икомиката ни???
…
Можехме да изучим децата си и да дадем на всички висше образование. На всички. А не като сега, излизат от университета и не знаят нищо. Нищо. Включително медиците. За последните зная от първа ръка.
…
Всъщност ги изучихме. Аз съм едно от тези деца, които завършиха при това след края на промените. Мога да кажа, че българските ВУЗ много бързо бяха успели да се преориентират. Имах си ги всичките — Милтън Фридман, Лудвиг фон Мизес и сие.
Голямата грешка на моето поколение е, че не събрахме смелост да приложим наученото. Така оставихме празно време, времето на раз-Бойко. Един от нас опита — Кирил Петков. Ама за няма два месеца гангстерите пътищари му е*ха майката. Не бяхме подготвени и нямахме смелост да се изправим срещу куршумите на мафията.
…
Гога, има нещо, за което може би заслужаваш похвала, но не е добро. За младежкия си дух. Младите са идеалисти. И ти си за идеалите.
…
Мислех, че при цялото, цинично настояще съм го загубил. А то ме е крепяло през годините да не се срина съвсем. Зарадвах се да прочета странична оценка, че гори още пламъчето.
…
Но реалността е различна. Описах част от нея в горните абзаци. Другата част е, че от запада не получаваме абсолютно нищо, а ни ограбват по всевъзможен начин.
…
За това никой не ни е виновен. Сами си го причиняваме. При капитализма е така… прецакваш, който можеш. Тук не за теб, но да спомена на путинистите, че той също е капиталист, а BRICS не е коминтерна.
…
И не, не ми се говори за разнообразието от стоки. Аз отдавна не поглеждам към тях. Като вляза в хранителен магазин гледам прясната храна и почти нищо друго не ме интересува. Може би понякога да си взема някой шоколад. Нямам нужда от всички шарени и опаковани боклуци.
Следя помалко и черната и бялата техника. Може би това е доброто. Но това е всичко. Хората не са щастливи. Повечето от тях нямат и надежда. Ако имаха, може би щяха да идат и да гласуват. Но нямат. А това е най-страшното.
Друго си е да идеш в магазина и вместо празни щандове (не знам помниш ли ги, но си бяха и преди десети) видиш наредени двадесет марки шоколад.
Щастието е лична категория. Както обичаш да казваш², има бедни индийци, които се радват на живота. Всъщност това е и първата заповед на богомилството³. Нямаш право да не се радваш на живота, колкото и да е тежък.
По собствените си преживявания съм стигнал до извода, че в живота ти се дава това, от което се нуждаеш, а не това, което искаш. И това е за твое добро. И това съм споменавал преди.
=*=
Проблема на западния човек не е материален. Ние разполагаме с толкова много и толкова сме свикнали с това, че не го забелязваме. Дори аз се усещам, че позабравям, какво е да нямаш. А никога не съм бил в бедно семейство.
Проблема е на чисто психическа основа. Непрекъснато си натискан от хора и обстоятелства да даваш повече, да се движиш по-бързо, да растеш (може на широко, не само високо). Става като в онази чалгийка на Гери-Никол — Бутай, бутай, бутай⁴.
Понеже често оставам безработен, лично не чувствам много тази преса. Или може би не издържам на нея. Но я виждам навсякъде около себе си.
Хм, мисля, че тук би помогнало малко идеализъм и мечтателство.
===
¹/ Нарочно не пиша Костя, защото искам да е сериозен разговор;
²/ Или Спец1а беше да не сбъркам, но и двамата сте казвали подобни неща;
³/ Според Дамян Попхристов, който е чел наръчник на Катарите, иззет от Инквизицията;
⁴/ Много просташка песньовка между другото. А това го казва човек слушал новия албум на Светльо и Легендите. Има го в тубата, има го и в spotify.