« Отговор #3 -: Sep 30, 2020, 10:58 »
Сънят е една малка смърт. Душата напуска тялото. Разликата е, че „жизнената нишка“ не се прекъсва.
Не вярвам, че в този конкретен сън съм сънувал истинско свое прераждане. Времето е нещо обтекаемо, но мисля, че нещата в съня се развиваха по време, когато съм бил роден. Освен това прераждането в съня беше на същото място в същото време с едни и същи участници. Ако няма паралелни реалности (каквито за разлика от квантовите физици, не вярвам, че има), това няма, как да се случи.
Вярвам, че в тези конкретни сънища е трябвало да ми се покаже нещо, което да изправя и да се онагледи неща, които потискам. Мое е решението, как ще продължа занапред.
=*=
Специално за преражданията, аз приемам едни думи на Дънов. Понеже не съм дъновист и недай си Боже член на ОББ, няма да ги предам правилно, но ще се опитам смисъла да е запазен. Той казва нещо от сорта, че ако е трябвало да знаем за предните си прераждания, то сме щели да знаем. Освен това няма особен смисъл в това. Всеки от нас се е прераждал хиляди пъти и цялата тази информация не би се събрала и в най-дебелата книга. Какво остава да я прочетем.
Малко е тъпо, че в предно прераждане си стигнал до някъде, а сега почваш отново от нулата. Но пък не е точно нула. Всеки, които има деца, може да потвърди, че те се раждат с изграден характер. Само информацията, която трябва да преработи е нова.
Но освен това се раждаш с определени таланти и способности. Всеки може да потвърди, че едни неща му идват отръки дори да ги прави за сефте, а на други се мъчи, пуфти и не става. Има неща, към които има интерес, за други въобще не му пука.
Тези неща не се възпитават. Мога да дам пример със себеси. Никой не ме е учил на любов към компютрите. От три годишен имам интерес към тях. Спомням си и точния момент с една случка в градската баня. В началото на осемдесетте все още малко хора живееха в апартаменти и имаха бани и бойлери.
Винаги съм имал стремеж към компютрите, вкъщи никой не е бил компютърджия и първия компютър го купих аз при първата появила се възможност. В училище също не са ни преподавали нищо компютърно в прогимназията. Един или два пъти са ни вкарвали в компютърен кабинет, колкото да ни кажат, че такова нещо съществува.
Ако случайно предишния ми живот не е бил непосредствено преди сегашния, то няма начин да е имало компютри. Но дори така е малка вероятността да съм виждал.
Значи мисията ми в този живот е нещо свързано с компютри, за да изпитвам такова влечение към тях. Но още не съм го открил. Най-вероятно е никога да не успея. Няма какво да се лъжем. Не живеем хиляди животи, защото сме много успешни. Трябва да трупаме опит и да се нядяваме, че някой много далечен ден все пак ще успеем да пораснем и излезем от бебешката възраст на душите си.
п.п. Благодаря, 4096!
п.п.п. Като чуя за Хорацио се сещам винаги за две неща. Едното е Данте, а второто е един криминален сериал.
п.п.п. Все не успявам да му запомня името на това криминале. Иначе е много известно. Има Маями в името си, защото има още десетина други за други градове, а има и един нещо свързан с компютри, но много тъпо. На английски го изписват CSI мисля. Та там главния герой, полицай-тежкар се казва Хорацио. Жена ми ме бъзика, че не мога да заспя докато не видя онзи с очилцата. В сериала ченгето (че май даже е и шеф на полицията) най-често носи очила и като трябва да каже нещо дълбокомислено, ги сваля. Но иначе по принцип си мълчи, нищо не прави, другите вършат всичко, а в края на епизода с дълбок глас произнася нещо, което трябва да е поучително.