... В интересни времена живеем. И да не искаме - сега ни се е паднало.
Помежду другото - (помага!) вярвам, че ще имам и друг живот (а.к.а. - онуй, с преражданията), ама май пак ще съм си тук, в България.
Кое да искаме? Да живеем или да ни е интересно? Бях съвсем мъничък, може би нямах още две-три годинки, когато ми обясниха, че душата е вечна (което май се оказа не точно така). Тия работи се случваха в дълбокия социализъм. Още тогава възнегодувах, че искаме или не, живеем. Нямаме право на избор. Има ни, живеем, толкова. От там и винаги ще е „интересно“. Няма такова нещо като застой. Живота е движение, вечна промяна.
На твое място нямаше да съм толкова убеден, че пак тук ще ни се падне да се преродим. И преди съм споменавал, че е привилегия да се родиш в малка нация. Напълно логично е да е така. Ние заедно с нашите хора по света сме седем, преко сили осем милиона. Планетата е седем, скоро осем милиарда. Колко промила ти е шанса да си пак тук?
Отделно на ръка точно за България е още по-трудно дореждането. И това не е само защото (според личната ми убеденост) такава страна няма да има в не много далечно бъдеще. Може би още век най-много. Чак за два не вярвам. Това е защото тук е наистина „интересно“. Ако беше прав за нещо онзи изверг Чърчил, то е, че на балканите произвеждаме повече история, отколкото можем да поемем. Наистина историята по тези земи е доста бурна.
=*=
Джет разбирам защо не харесва бившите комунета. То не като да няма, какво да не им харесваш. Трудно се намира, какво да им харесаш. Обаче малко им дава свръхсили.
Не е точно, като никой да не знае, как се прави бизнес. Само преди два месеца беше продадена българска компания за 37 милиона гущера. Преди това имаше продажби по сто, двеста, триста милиона. И тук изобщо не говоря за някакви несъществуващи медиини империи, дето КГБ си ги премества от левия в десния джоб. Днеска през Домуса, утре през измислени сърби, други ден през де да знам, малтийци.
Това са реални бизнеси продадени за толкова. И далеч не са само те. Тези хора не са от назначените милионери. Все повече се намират и не назначени. Дори в Русия чат-пат се намира някой не назначен милионер. То даже твърдят, че не е назначен и оня на Али Баба дето го прибраха да го „съветват“ един месец и се върна кротко агънце. Е чак за него не вярвам, че не е назначен, ама няма сега да споря с Цън Цон. Ама да се радва, че е жив. Бяхме го отписали.
Та като казах за реални милионери, такива у нас имаше още през комунизма. И то не в края му, още към седемдесетте взеха да изкачат. Филма „Опасен чар“ е посветен баш на тая тема. Разбира се, както каза и Джет, това беше незаконно. Тези хора се криеха. Но ги имаше и не бяха малко.
Комунистите могат да ca се опитвали да изкореняват всякакви работи, но няма нещо, което може да изкорени предприемаческия дух. И това е просто защото това е част от живота.
Но мога да се съглася напълно, че икономиката ни като цяло е калпава. И ще се съглася, че това се случва точно заради бившите милиционери със болтове по пагоните. Те наистина задушават и изсмукват всичко. Дошъл е ред да унищожат ИКТ. БСП още преди няколко години обявиха, че ще го сторят като дойдат на власт. А идват през април. То не остана.
Разбира се и раз-Бойко не си траеше. Където има пари, той е там. Реално около една трета от ИКТ и в момента си е мутренска. Щом идват някакви пари от Европа, трябва да се откраднат. Но поне не закачаше другите. Р.Овч. не знам защо е решил, че е много гениално да закрие другите две трети. Размазвайки тях ще замине и онази ченгеджийската с краденето. Хората не са тъпи. Като им бръкнат в джоба и ще стегнат куфарите.
Джет спомена нещо и за идеологии. От моя гледна точка, не само българските партии нямат идеология. Идеология няма всяка управляваща/управлявала партия по света. Власт и идеология са несъвместими неща за мое съжаление.
А относно краденето, народа има една поговорка — от където дошло, там отишло. Няма да имат кинти за други животи, даже няма да имат за внуците. Парите трябва да се въртят. Не случайно в учебниците ги описват като кръвоносна система. Просто се губят като се застоят или се управляват неумело. А тия с фуражките знаят да крадат, но не могат да управляват пари. Секне ли им кранчето по някаква причина, отиват там от дето са изпълзяли. А кранчето все ще секне по някаква причина. Няма вечни работи на тоя свят. Въпроса е само кога. Може да бъдем изненадани по-скоро, от колкото очакваме и още в рамките на нашия живот да го видим.
Разбира се на тяхно място ще дойдат други, които ще правят същото. Нереалистично е да си мислим, че е възможно в близките хилядолетия да се отмени паричната система. А където има пари има и кой да ги прибира.