Много харесвам Trinity. Може би просто ме тресе носталгията, защото KDE 3 беше първата графична среда, която ползвах, но в нея има нещо наистина естетично в духа на computing-а от едно време. Дава някакво усещане за завършеност, което при другите DE-та не откривам.
Подкрепям напълно. Известно време ползвах един жив диск на основата на стария Девуан с Тринити. Но после устройството започна да отказва да зарежда от DVD, а само от компактни дискове. Пробвах и така известно време (има официано хранилище за Девуан), но идва тежичко. Затова се прехвърлих на IceWM (който между другото може и съм го ползвал в миналото в комплект с КДЕ 3).
На мен специално КДЕ 3 винаги ми е идвал прекалено лъскав. Харесвах външни вид на КДЕ 2 и Гном 1 (които не като да не са крали с пълни шепи от CDE, NeXT и подобни). Наскоро направиха външен вид за КДЕ 5 на КДЕ 1, но това старее дори на мен. Освен това никога не съм ползвал КДЕ 1.
В Тринити ползвам по принцип мрамор за външен вид (Кнопикс 3,1 го ползваше) и декорация BeOS за прозорците. Никога не съм пробвал Комтън или друг композитен управител. Без да съм проверявал, смятам, че идва нанагорно за вградена графика.
А да, КОфице ми допада повече от Калигра, която е правена за екрани минимум 22:9 (16:9 му идва малко) и с размер… де да знам, 40 инча? Но и двата като цяло стават единствено за забавление за разлика от Аби/ Гнумерик, които са що годе ползваеми.
Всъщност толкова много харесвам КДЕ 3, че категорично отказвах да ползвам онова недоносче 4, макар в него да имаше и макък брой подобрения. Пет ползвах малко, докато имах твърд диск и макар по-изпипан от Четири е отстъпление и то точно в композирането (демек краските), но пък е модерно,
файско, радва окото и като цяло е весело да се работи на него. Всяко КДЕ си има почитатели.
Та такива работи.