« Отговор #2 -: Jul 17, 2019, 13:16 »
Не е тайна, че години наред съм работил по банките, преди кризата да ми изяде главата и кариерата ми рязко да се сгромоляся. Описаните в статията не са банки. Някой ще каже, че не само, че са банки, ами са най-големите в света плюс още една, две като HSBC и Credit Suisse.
Работата е там, че те не се занимават с това, което традиционно се разбира под банкова дейност, сиреч да набират влогове и дават кредити. Те са по-скоро финансови фондове. Те инвестират по борси, като правят същото и за клиентите си.
Хората, които им трябват не са икономисти, а програмисти. Лесно един инженер може да понаучи малко финанси в тесния коловоз, който работят, колкото да разбере задачата, която ще автоматизира. Обратното обаче е трудно. Не може лесно един широко квалифициран икономист да върши инженерни задачи.
В традиционните банки ситуацията е точно обратната. Там все по-малко са необходими хора, които разбират от каквото и да било. За всичко има ясни процедури и предварително направен софтуер, които да ги следва. Изискват се единствено продажбени умения. Те са много важни и много се акцентира на тях. Сиреч днешните банки са едни автоматизирани магазини и нищо повече.
А в отделите които нямат пряка връзка с клиентите (почти всичко, което не е в клонова мрежа) и това не е необходимо. Там трябват секретарки. Едни хора, които да въвеждат едни данни. И толкова.
Преди не беше точно така. Но автоматизацията още не беше съвсем навлязла, клоновете имаха частична самостоятелност и още не бяха ударени от кризата. По нейно време се разбра, че най-големия разход е за заплати. И след като бяха освободени десетки хиляди от системата (и то само у нас, иначе са милиони), си направиха ясна сметка. Няма защо да се търсят нови хора, когато приключи, като има начини да се мине и без този разход.
Тези неща все още не са напълно верни за по-малките банки. Но пък и те взеха да намаляват и изчезват. Почти не останаха.
=*=
Интересно е, че от както напуснах сектора имах две други служби, където се опитвах да правя нещата по подобен на описания начин. При първата основно ползвах Пърл. А при двете използвах неоценима помощ на хора от форума, за което никога няма да мога да им се отблагодаря.
Там беше възможно, защото това бяха малки предприятия (макар едното с десетки милиони капитал заради техниката и оборудването). При тях още я нямаше (и все още няма) автоматизацията на процесите и тя можеше да се прави на парче, с малки стъпки, без сложни системи. Но това бързо се променя и автоматизацията все повече навлиза във всички сектори, във всички видове предприятия, с извънредно сложни системи, които взеха да поевтиняват за притежание и вече и там ръцете започват сериозно да се връзват.
Мога да кажа, какво се случи с второто предприятие, защото там ме освободиха преди половин година. Нищо от това, което направих с огромни усилия не остана. Никой не ползва дори малка част от наследството ми. Почти всичко, което бях направил не стана напълно завършено. Повечето неща бяха полуготови, имаше в начален етап. Но дори напълно използваемите не се ползват. Колкото и да се стараех да са лесни дори за деца, околните ги смятаха за сложни.
В резултат на това, тези процеси са отново ръчни. Междувременно са подменили част от системите с по-сложни, по-модерни, евентуално с повече възможности. Други системи са си останали стари. За година и половина големи усилия, не остана никакъв помен. Все едно не съм бил там.
Това е опасността, когато правиш малки и прости решения, които да се съгласуват едно с друго. Рискуваш да срещнеш неразбиране и съпротива.
Между другото ГНУ/Линукс също е пример за това. Докато нещата бяха прости и ясни, потребителите го отбягваха. Като взеха да се внасят сложни, неконтролируеми системи като pulseaudio, dbus, udev, sd, package-kit, какво остава за Гном, то изведнъж стана привлекателен.