« Отговор #879 -: May 27, 2019, 12:14 »
Naka, затова са форумите. Всеки да си каже виждането. Ще те помоля да кажеш своето. Дали някой ще се съгласи с него или не, няма значение. То така или иначе ще ни обогати.
Напоследък много говоря за гностиците, защото се интересувам от тях. Те са единствените хора, които са хора, но все пак могат да ни свалят по нещо от другия свят. Разбирам, че не е пълно и няма как да е пълно. Колкото повече узряваме, повече ще получаваме.
Та техните описания на Бог са много символни, доста неразбираеми и някак са ми близки. Като начало те казват нещо от сорта, че не трябва да се опитваме да разбираме Бог. Както не трябва да се опитваме да разбираме любовта. Трябва да я практикуваме. А пък от официалната религия знаем, че Бог е любов. Сиреч излиза нещо като да практикуваме любов, с което всъщност вървим към Него.
Сега това последното на мен ми е извънредно трудно. Малко съм като Лунарвели. Разума отказва да приеме такива неща.
Обаче като започват да говорят за древността, е тогава става каша. Това са неща от втори век и преди това. Значи има нещо наречено безкрай, бездна. То няма мерки, няма време, няма предел няма нищо. То обаче също не е финална цел, зад него има друго, неизречено и неизразимо. Тази бездна много прилича по описание на точката, за която говорят учените преди измисления от тях голям взрив. Описанието е същото.
В тази бездна живеят малките богове. Тя се е ограничила и станала безкрай. Сиреч появява се време. Безкрая се ограничава и става Бог. Появява се пространство. Бог ражда от себе си останалите малки богове. Те на свой ред създават съществата, животните, растенията. Във всички тях живее дух или искра, но той не се създава от боговете, а от Бог. Пряк, минимален досег до този дух или искра може да има по пътя на интуицията, но тя самата не е дух, а по-скоро негово отражение. Съвременния човек обаче бърка интуиция с усещане, което е друго и може да ни излъже, за разлика от интуицията.
В много окултни школи се говори, че човек освен физическо тяло, има други тела. Те ги наричат душа, дух и Аз, които живеят съответно в материалния свят, ефира, астрала, духовния свят. След духовния свят има и един божествен. Това, което старите отшелници наричат искра, би трябвало да е същото, което в окултизма се нарича Аз-ът.
За мен всички тези концепции са ми много трудни за разбиране. Християнството говори само за земно, тленно тяло, което временно, разпадащо се и душа, която е вечна. Думите дух и душа са просто мъжки и женски род на едно и също.
Самия Христос в случая не помага много, защото не говори специално за някакво последващо разделение или поне, ако е говорил, то не е стигнало до нас. Дънов прави в беседите си рязка граница между душа и дух, като споменава, че духа е божественото в нас. Но не съм срещал да говори за искра или Аз. Той също не обяснява много добре, каква е природата на душата и духът или поне не съм го намерил в осемстотинте му беседи. Излишно е да казвам, че не съм чел всичките, а една много малка част от тях. Дънов ми идва тежък, макар и увлекателен.
Неговите беседи също са цензурирани, както е цензурирана библията. Повечето от тях имат по две или повече версии, които силно се различават една от друга. И много често човек се натъква на противоречия в тях. Поне аз съм намирал много такива в тълкованията му на Стария завет.
Така излиза, че Бог, зад който има безкрай, зад него бездна, зад нея нещо трето, все още не е същество, а съществата започват едва след това. Първите същества са малките богове, след тях други божествени и ангелски йерархии и накрая хората и останалата природа.