В личното ти пространство няма как да го избегнеш. Някой говори нещо, ти чуваш или четеш и не можеш да избегнеш това.
При мен се получава, когато се опитват да ми го натякват и убеждават, след като са разбрали, че няма да им се получи. Започнат ли да си повтарят "аргументите" и губя не просто толерантност. Карам ги да млъкнат. Ако съм в състояние, разбира се. В интернет не можеш да накараш някой да замлъкне освен, да го направиш смешен със собствените, а и с неговите аргументи, ако го хванеш в противоречие. Усетят ли, че им се присмиваш на глупостите, млъкват. Или започват да ти хвърлят епитети и се опитват вече лично отношение да вкарват. Което е хем жалко, хем смешно.
Общо взето, забавно е. Но на живо такива работи не ми минават. На два пъти в живота си съм стигал до насилие, просто защото този не се отказваше с простотиите и се виждаше, че нарочно се опитваше да ме дразни. Е, видя, че мине ли границите ми на търпимост, нямам спирачки, докато не започне да хленчи за милост. На всичко отгоре, втория път като ми се случи такова нещо, беше същия този човек. Но го ударих само два пъти и май му стигаше. Зная, как да причинявам силна болка и втория път го използвах, за да не трябва да се хабя с този кретен.
После съжалявах известно време, щото можеше и само с предупреждение да мине втория път. Но тогава не помислих. Изложих се пред хора, на които държах. Зададоха ми въпроси след това, разказах им цялата история, включително и за първия път с този. Имаше едно изказвне, че си го бил търсил, но в очите на останалите не видях нищо такова, колкото и някои от тях да се опитваха да ме успокояват, че понякога се случвало. И видях страх. А това мразя да го предизвиквам. Това е най-лошото нещо. След няколко месеца разбрах, как да оправя и това, но дотогава ми беше гадно и май си губех приятелите. И затова станах приятел с онзи кретен. Който се оказа, че не е кретен, а просто глупак. Опитвал се да се прави пред някаква и двата пъти. Що с мен се беше захванал и до ден днешен не разбрах. Но като видяха, че сме приятли с този и всичко си дойде на мястото.
В днешно време обаче се хващам, че често изпитвам желание да се разправя по този начин с една камара хора, а това ме плаши. Мислех, че се познавам. Или идиотите са прекалено много, или идиотизма им се е издигнал на съвсем други нива, или аз нещо се предавам.