« Отговор #89 -: Aug 06, 2017, 18:55 »
Стелт и Спец, вие двамата всъщност си говорите на различни езици, затова не се разбирате и стигнахте до караница. Ама караница във форум не е страшно нещо. Като се разберете и стиснете ръцете, всичко ще се оправи.
Аз сега точно това ще се опитам да направя. Да обясня тезите на двама ви на разбираем език, за да разберете, че няма причина за спор.
=*=
Под пирамида Спец разбира, че има нещо дълбоко нечестно в цялата работа.
Ще се опитам да го разясня. Когато края на деветдесетте у нас изгря Интернет (и малко преди това на запад), то всички живеехме в една утопия, че проблемите на реалния свят няма да съществуват и всички ще сме щастливи във виртуалния.
Нищо от това не се случи. BT е поредния пример. Уж всички са равни, ама има по-равни. Има ЙЕРАРХИЯ. Има хора, които са недостижими само, защото са от по-рано в играта или са влезли с много пари (мощности).
Затова петстотин пъти е повтарял последната петилетка, че BT е пирамида. Няма свобода. Няма равенство. За братство да не говорим.
И не това не е комунистически слоган. Това е слогана на френската революция, а тя е буржоазна, сиреч пазарна.
=*=
Спец от своя страна също живее в малка заблуда. Опитахте се с Джет двамата да му я разясните. Той не я разбра. Ще се опитам и аз.
Малката „тайна“ на физическия свят е, че никой, нищо не гарантира. По-лошо, дори да е най-добронамерен, дори да е най-благороден, даже да е най-големия хуманоик, който се е раждал, пак не може да гарантира нищо на никого.
Цялата обществена система, независимо, от какъв тип е, се гради единствено и само на насилие. Поддържа се с насилие. Пропада, когато ѝ бъде причинено по-голямо насилие. Няма значение за точно кой социален аспект си говорим. „Доверието“ е просто оправдание написано в книжки.
Виждам, че Спец е работил за банки и други финансови институти. Аз също съм бил. Преди да ме изритат окончателно. От вътре е много трудно да се осъзнае простичкия закон, поради който нещата стават. Аз също не го осъзнавах, нищо, че съм го учил амнайсет години и то непрекъснато е седяло пред погледа ми. Не е имало, кой да го прочете.
Нещата са станали ясни в момента, когато дѐдо Алберт открива нещо просто, седящо си в природата от милиарди години. Не е относителността. Другия му голям принос — вероятността.
Точно тогава е станало пределно ясно, че гаранции за нещо не могат да бъдат дадени. Математически е невъзможно да се приложат.
И за да не съм толкова голословен, веднага ще приведа двете неща, за които си говорехте.
Фонда за грантиране на вземанията, какво представлява? Това е условно казано автономен, но държавен консорциум от (само търговските) банки. Какво прави този консорциум?
Събира във фонд по 12% от всеки влог на всяко физическо и юридическо лице. Като част от ЕС ние сме задължени да имаме такъв фонд. Имаите предвид, че у нас този процент е сравнително висок. На много места е под 10.
Веднага става очевидно, че ако повече от 12% от стойността на всички влогове им се случи нещо, то този консорциум фалира. Но истината е, че КТБ държеше около 5% от влоговете и консорциума фалира. Това е защото този фонд има и големи разходи.
Сега си представете, че освен КТБ, беше фалирала и ПИБ, а държавата не беше наляла там за втори път милиарди, с което подаръкът от данакоплатците към нея не възлезе на общо 5 с предното наливане. Но осевен КТБ и ПИБ, още няколко банки бяха във фактически фалит и на свой ред им подарихме невъзвращаеми пари. Спомняте си, че Горанов говори само за едни 900 млн. от тази сума, но и те са подарък, тъй като няма да си ги поискаме.
Та дори без другите банки, само ПИБ да се беше катурнала най-накрая, то дори държавата със своя бюджет, нямаше да може да плати гарантирания минимум.
Знаете ли до какво щеше да доведе това? До обезценка на лева? Всъщност това вече сме го преживели, когато гръмнаха ПЧБ, Балканбанк, Минералбанк и още няколко. Тогава такъв консорциум не съществуваше, всички си получиха парите в пълен размер, само дето покупателната им способност беше мижава. Например с парите за апартамент или нов автомобил, я можеше да се купи чифт обувки, я не.
Реалността е дори по-страшна. Всяка една банка, навсякъде по света е във фалит… от днанадесети (правилно, не двадесети) век насам.
Това е защото числото на влоговете в тях е само 12% от раздадените кредити. Всичко друго няма обезпечение. Но това е процента у нас. При големите банки този процент е под 4. Средния за ЕС е под 8%. В САЩ е обект на държавна тайна, но е под 5%, като надеждите на всички са да не е под 0,5%.
При КТБ беше 10 и се възмущаваха, че им задържат ресурс.
А това освен всичко друго означава, че цялата световна икономика е във фалит. Няма такава печалба, която може да върне всички тези кредити. Няма от къде да дойде.
А причината всичко да не се е сринало е… вероятността. Преценено е, че във всеки един момент изискуемият капитал е под 10% от общия, затова е неразумно да се държи по-голям обем. А за да може да има прогрес, има инфлация, която при следващата изискуемост вече ще е повишила числото на капитала.
Тази система ще продължи да работи, докато насилието, което я крепи е по-голямо от давлението върху нея. За следващите столетия няма изгледи нещо да се промени.
Освен за фонда за гарантиране на вземанията си говорехте и за застраховки. Обаче никой от вас не разбира, че застраховките са финансов инструмент и като такъв се подчинява на същите правила.
Финансовите инструменти са неща с малко или никакво обезпечение. Когато им се направят застраховки се добавя нова абстракция върху съществуващата такава от деривати (които реално са също застраховки) и други финансови инструменти. Застраховките работят само, когато сумата на настъпилите застрахователни събития е под един процент от общата застрахователна съвкупност.
Когато гръмнаха ипотеките върху тях имаше деривати и всички бяха застраховани, но това не спря с нищо срива. Просто защото сумата на застрахованите събития беше над един процент от всичко застраховано. Сумата на дериватите пък беше десетки пъти далеч над реално сключените ипотеки. Самите ипотеки се превърнаха в неизплатими поради увеличен лихвен процент. Забележете, че лихвата се беше вдигнала само с процент. От един беше станала два. Но това беше удвояване на вноската.
=*=
Извода от всичко изписано е, че не съществува математика, която да гарантира нещо на някого. Всяка система е в баланс само докато приетото за инзвънредно равнище не бъде достигнато. А това е неизбежно от същата тази вероятност.
Автор
Тема: bitcoin се разцепи ... (Прочетена 24137 пъти)