« Отговор #28 -: Feb 02, 2013, 04:11 »
А какво ще кажете да не избираме между "малкото зло" и "голямото зло", а си изберем нещо трето? Защото на мен малко ми трепва дали ще ме контролират нон-стоп и ще ме изтрият за "стъпка вляво, стъпка вдясно се счита за бягство, подскокът се счита за агитация" или ще ме програмират какво да мисля, какво да обичам и какво да желая. Аз си уважавам свободата на избор, и уважавам същата у другите. Като се върнем в темата ще се сетим, че Хъксли описва свят, в който ниското стъпало на изпълнители е от специално дебилизирани хора, докато в момента виждаме възможности това да бъде работа на роботи. Освобождавайки човека от труда ние трябва или да го дебилизираме/ликвидираме/затворим на топло, или да премахнем границите пред него и му предоставим всичко, което желае, в граници да не пречи на другите. Тоест ресурсите, които ще ни даде роботизацията не трябва да се ограничават до задоволяване и презадоволяване на която и да е част от обществото, а да се разпределят равномерно. Но разбира се всички се досещат какво обществено устройство е това и как се казва. И разбира се има един проблем. Ще дам прост пример: по доклад на FAO съществуващите днес технологии са способни без вреда за околната среда да изхранват 24 милиарда човечество. Е, при 7 милиарда живущи кой ще се наеме да изкаже хипотеза защо почти един милиард (925 милиона) страдат от глад? Не е ли той изкуствено предизвикан? Същия извод се пренася и за всеки друг ресурс, който съвременния свят ползва. Енергия, промишлено производство, прясна вода, you name it! Сигурен съм, че не всеки ресурс е достъпен в този мащаб, както и че да имаш възможността не значи, че го правиш наистина, но точно това ме прави подозрителен и когато видя дефицит винаги имам едно наум, че някой стои зад него. Защото както вече казах прогресът за някого може и да не е изгоден, а ако "някой" има тази възможност той би обърнал прогреса в регрес в името на своя си интерес.
ПП Идеята в 1984 не се ограничава до пречупването на един човек, а до системата на контрол на обществото. Вечната война, заплахата от "кораби" (нещо като ракети или безпилоници) определено ми изглеждат познати. Както и това, че никой не знае кой с кого точно воюва и откъде идва заплахата (от международен тероризъм?). А останалите живеят в света на Хъксли - науката се ограничава, производството се поддържа неефективно, образованието също, култура - никаква, стремежи - никакви, а иначе всички са толкова щастливи... също като краставици в оранжерия. Човешкия дух, казват Стругацки, потъна в тлъстия търбух. Каква е питам аз тогава разликата между човека и говедото?