Сигурно ще ядосам много хора, като им кажа, че техните ляво/десни убеждения най-вероятно не са продукт на свободната им воля
Отговарям само за себе си и в случая издигам абсолютната претенция да съм изградил (почти) сам трудно и мъчително един мироглед и политическа позиция по отношение на комунистическата идея, които са по-скоро плод на занимания с трудовете на Ленин (спомняш ли си 54-томното луксозно издание на Партиздат на "Събраните му съчинения") и Енгелс; за съжаление по-малко Маркс, освен ранния му (нео-хегелиански) период, който ми беше по-интересен. Всичко това, преди която и да било западна сила да получи шанса за изява в България.
Освен философската страна на нещата, историческата дава достатъчно информация за непредубедените. Така ние разбираме, че необятната страна Русия с изключителния си потенциал, се е превърнала в това, което mikis много точно е определил като "държава от близкия изток". И това не се е случило заради доблестни хора като Гари Каспаров. Може ли някой да посочи пример за що-годе нормална политика на Русия в последните 100-ина години, като изключим периода 1905-1917г.?
"Посткомунистическа" Русия не може да бъде реален партньор на държава, която има претенции да бъде част от Европа, именно поради близко-източния характер на взаимоотношенията, които се опитва да налага.
Руски представители нееднократно подхвърлят задоволството си от прекрасните взаимоотношения с една определена страна от Европейския Съюз, а не беше толкова отдавна времето, в което руският посланик в България каза, че сърцето го заболяло, когато България влязла в НАТО. Подобна имперска претенция плаши! Още повече на фона на опита, който имат държавите, които са били зависими от Русия за няколко десетилетия.
Не секват контактите на Русия с почти всички тоталитарни режими в света, колкото и различни да са по същността си те (Беларус, Куба, Иран...). Не престава протекционистичната политика на тази страна дори по отношение на най-трагичния от тези режими - Северна Корея.
Ще съм благодарен на всеки, който успее да посочи причина, поради която Русия може да бъде смятана за надежден бизнес (или какъвто и да било друг) партньор. За съжаление не мисля, че човечеството разполага с подобен опит.
mikis, това имах предвид, когато говорех за легитимността на русофобията. Става дума за позиция към начина, по който тази държава се отнася към собствените си поданици и към останалите страни в света. В никакъв случай не визирам омраза към хората. Омразата може да бъде само персонална. Груповата омраза е нещо именно за тези, които ти имаше предвид с израза "малки хора".
Настоящият премиер на България е поредният съветско-руски поданик (6-ти, ако не се лъжа), който е на тази позиция. Освен факта, че първия(!) запис в трудовата му книжка е "Министър-Председател", той представлява една партия, която в нито един момент не е показала, че може да управлява добре тази страна. Тя не си направи труда да се извини за всичко това, което е описано в "
Задочните репортажи" на Георги Марков - фашистоидния режим, на който подложи хората. Тя продължава да глорифицира бивши партийни величия и тяхното потомство. Тя провежда систематична протекционистична политика по отношение на съмнителни монополисти. Нещо повече - може ли някой да посочи, кога (след 10-ти ноември) тази партия е провеждала реална лява политика?
Напълно подкрепям
Иван Радоев в убеждението, че всичко, което в България е постигнато по време на комунистическото управление, е постигнато не поради, а въпреки това управление.
И като се има предвид този опит, с който вече разполагаме, с какво тази партия може да ни убеди, че намеренията й в следващото начинание са чисти. А в случая с АЕЦ-а става дума отново за сделка с Русия.
Нали разбираш, от къде идва моето съмнение?
Нали можеш да се опиташ да не ме упрекваш за него?
Дали успях да те накарам да разбереш, че тук не става дума за напълно безпочвено "плюене на правителството"?
Пиша всичко това, първо за да се види, че няма нищо лично против тримата, с които водим безсмислен но пък много енергичен спор. :) Може би подходих малко подигравателно, затова който се е обидил да ме прощава.
Респект!
Вероятно ще си го отнеса на края на семестъра, но затова ще съм си виновен аз, а не преподавателите-комунисти! ;)
Успех на изпитите! :)
По същество апологетите на комунизма не се различават от апологетите на фашизма. Странно е когато такива елементи обвиняват останалите в радикализъм и нетолерантност :)
А иначе комунизма и фашизма много си приличат.
Абсолютно съм съгласен с gat3way!
Много хора даже не си спомнят, защо бившият Президент Желев беше дисидент - неговата книга "Фашизмът", в която толкова добре се вижда аналогията.