С лиценза и с открития процес на разработка. Защо е така?
Свободният софтуер е свободен не защото е безплатен, а защото може да получиш изходния му код. Така дори фирмата-производител да фалира, програмата може да бъде поддържана и и развивана от потребителите й. Пример за това са eazel и файловия им мениджър nautilus. Eazel фалираха, а Nautilus стана файловия мениджър по подразбиране в GNOME. Открития процес на разработка ти дава възможност да прецениш що за хора са разработчиците - отзивчиви ли са към feature request-овете, за колко време се поправят средно бъговете и най-вече колко са потребителите, които реално ползват програмата - а щом зад една програма стои критична маса потребители, тя ще продължи да се развива, дори и текущите й maintainer-и да се откажат от нея.
Как са гарантирани инвестициите в собственически софтуер?
Нека да разгледаме следния пример - фирма си е купила Microsoft J++ преди 5 години, разработила е на нея 20-30 програми и в един ден прекрасен ден
Microsoft спира поддръжката Ако фирмата реши да пренапише програмите, за да не и отиде труда на вятъра ще й трябват поне 1-2 години. Или примерно ти сега си запазваш файловете във формат на Office 2003, каква гаранция имаш от Microsoft, че с Office 2023 ще можеш да ги прочетеш - никаква. Докато ако ги запазиш в OpenOffice формат, дори и той да не съществува тогава, с една XSL трансформация ще можеш да ги приведеш в HTML и да си ги прочетеш в най-обикновен браузър. Дори и да не знаеш какво е XSL, можеш да платиш на някого скромна сума да го напише вместо теб, а ако става въпрос за един-два документа можеш дори да ги отвориш с най-обикновен текстов редактор и да извадиш данните на ръка. Хайде сега опитай да отвориш с новия си Microsoft Office 2003 .doc файлове на кирилица от Word 5 (писани под ДОС) и никога вече няма да държиш ценни данни във формат, чиято спецификация не е публично достъпна.