« Отговор #1316 -: Feb 13, 2021, 15:33 »
О-о-о задаваш много фундаментален въпрос, които иска огромен обем обяснения. Всъщност е необходимо да имаш моето житие, за да си там, където съм аз. И обратното. Трябва да имам твоя опит, за да те разбирам напълно.
Ще опитам много стегнато (невъзможно за графоман) да внеса пояснение. Всичко опира до концепция.
Концепцията на науката от последните около двеста години е дарвинизъм. Нека изясня с прости думи, какво разбирам под дарвинизъм. С две думи това е идеята, че нещата тръгват от прости към сложни. И идеята, че трябва да се приспособяваш към обстоятелствата. Развитието на тези идеи е, че трябва да се развива „Закон на джунглата“, хищничество. Ако някой път си поглеждал каналите „Планета на животните“ или „Национална география“, там този „Закон на джунглата“ е много видим. Темата се е развила до там, че ти не трябва да си най-силния хищник, а най-хитрия.
Ето актуалната ситуация. Имаме поредния вирус. Ние обявяваме, че той е наш враг и ни е нападнал. А ние трябва да се отбраняваме. Това са буквалните думи, с които описваме ситуацията. Ние трябва да убием вируса. Трябват ни оръжия (ваксини) срещу него.
Всичко, което ни обяснява днешната наука произтича от тези две прости схващания. Всичко почива върху вярата, че нещата тръгват от прости към сложни и, че си сам във враждебна среда, в която трябва да оцелееш някак.
Лобачовски е един руски учен, които нарушава само един от законите на геометрията, от което се ражда напълно нова геометрия. Доста време е била кръстена на него.
Ако развалим двата постъмента на дарвинизма, то получаваме безкраен брой вариации на съвсем нови вселени. И тук под вселени разбирам точно вселени.
Искам ли да съм в свят, в който съм сам срещу обстоятествата? Искам ли да съм в свят, в който съм резултат на случайност? Искам ли да съм в свят, в който не намирам смисъл?
На всички тия въпроси за себе си съм отговорил с „НЕ“. И от там съм започнал търсене на нови обяснения на света. За щастие живеем във века на информацията. Има много възможности всеки да търси своето нещо. За мое щастие, това, което аз търся, го има на родния ми език, съответно не ми се налага да уча други.
Забележи, че в моя случай това е доста важно обстоятелство. В тематиката, която ме интересува (сиреч извън ГНУ/Линукс) английския език (като световен) не е пригоден за целта. А и аз не го знам чак толкова добре. Винаги родния език е този, който човек разбира най-добре. По-точно езика, на който мисли. Понякога не е родния.
Света е такъв, какъвто си го направиш. Аз съм избрал да градя моя свят по едни закони, а твоите ще са други.
Забележи, че никъде не давам подробности, до какви заключения съм стигнал и защо. Само разказвам начина, как съм стигнал до тях. В това се състои свободата. Тя е вътрешно усещане. Всеки трябва да си върви по неговия път и да не му се пречи на това.
Ако аз сега кажа: вярвам в това, това, това и дори достатъчно красноречиво го направя, то мога да повлияя на чужди решения. Изборът трябва да е осъзнат. Когато човек избира нещо, трябва да знае, защо го прави. Не е моя работа да се бъркам в чуждия живот.
По-рабираемо не мога да обясня личната си идеология.