Как би могъл човекът, концентриран само над своите дейности и знаещ достатъчно само в своята област, да види общата картинка и да разбере, че стадото, за което говориш в другата тема, го води по пътека, по която не иска да върви? Та това с тесния специализъм е класическият начин за попадане в т.нар. в психологията
зона на комфорт. А после се чудиш защо хората, като жабите от статията, си седят в кладенеца и не откриват нови хоризонти. Нали им е достатъчно да си платят на някого да се погрижи за другото, понеже те били много заети със своя кладенец. Това е противоречието. Но, докато намесваш парите (и каквато и да е собственост) в разсъжденията за лично развитие, не очаквам да разбереш това противоречие напълно.
Между другото, това, дето човек нямал време за друго от това да става добър в неговата си дейност, има и друг проблем - оправдание на един пропуск с друг пропуск, който води след себе си още пропуски. Над 90% от дейностите, които се вършат на световно ниво, са свързани с подялба на собствеността, а не с градивна работа. Много показателна за това е
картинката с бай Иван, в която хората представляват изражения на градивната и неградивната работа, но ако представяше хората като хора, тогава всеки щеше да има различни проценти, но всеки щеше да има малко проценти градивна работа и много проценти неградивна. Тенденцията от миналото показва, че в бъдеще тези хора ще стават все по-заети, докато на бай Иван ще му остава все по-малка възможност да си свърши работата. Много е зает с градивност професионалистът, викаш... Дали?
И между другото пък за снимката на бай Иван, понеже многократно съм чувал, че това било само в България,
тук можете да намерите различните имена на копаещия човек в различни варианти на снимката, като всяко име е линк към публикуваната картинка. Списъкът не претендира за изчерпателност, а някои от линковете вече не работят, но за повечето може да се види в кои държави са публикувани.