Изпечатай

[Златко]

и жиесьеми нямаше!

На Запад да не би да е имало?

За сметка на това сега, след 24 години демократизЪм, се докарахме до ръба на гражданска война.
Демографска катастрофа, емиграция, циганизация, безработица, картели, псевдо-храна, псевдо-институции, псевдо-държава... Да продължавам ли?

[User13]

Това последното дето казваш, буквално важи за gateway, така че за него е lose <> lose ситуация, докато за теб ще е win <> win
Смисъл и с компютър и без, пак ще може да си плащаш почивката...

Е ако някой може да си изкарва парите само чрез компютрите и интернет то той си е направо за съжаляване.

[User13]

За сметка на това сега, след 24 години демократизЪм, се докарахме до ръба на гражданска война.
Демографска катастрофа, емиграция, циганизация, безработица, картели, псевдо-храна, псевдо-институции, псевдо-държава... Да продължавам ли?

Много повече болни хора и не мака част от тях нямат пари за качествено лечение. Поради тази причина и много повече преждевременно умиращи хора. И аз мога да продължавам.

[gat3way]

ОК, значи разбирам че си социално-слаб (без да влагам негативен подтекст) и отоплението зимата ти е голям проблем, но въпреки това от интернет не се отказваш?

Като изключим това противоречие, нека приемем че _имаш_ някогашния стандарт - в смисъл живееш си в панелката, режийните разходи не са ти проблем (като ги задоволяваш по същият начин - не ходиш да ядеш навън, това тогава не можеше да си го позволи обикновен човек - купуваш си там брашно, зеленчуци, яйца, салам, готвиш си и т.н.). Караш си по избор - москве, ладичка, нека дори да сме актуални, нека е примерно 10-годишно опелче (и аз съм живял през соца, средната възраст на автопарка не беше много различна от сега). Ходиш веднъж годишно на почивка - разбира се не на Сейшелите или в Дубай, ами на някой къмпинг или в добрия случай къща под наем в Ахтопол - защото това беше масовият случай тогава, хотелите бяха малко и обикновените хора не си го позволяваха.

Аз мога да гарантирам, че няма да си особено щастлив. И то не защото всичко това няма да ти харесва, сигурно ще ти харесва. Няма да си щастлив, защото ще знаеш че докато си кюташ в панелката, някой кибичи в сауната си на вилата в Бояна. Няма, защото докато си готвиш манджите, на друг ще му ги готвят. Няма защото отивайки на къмпинга, поредната нова S класа ще те подмине като експреса селската гара. И така нататък.

Това е проблемът според мен - повечето хора като теб (отново не влагам негативен подтекст) реално погледнато това ги мъчи. Ти примерно няма да се откажеш от "капиталистическите" неща не заради друго, а защото другите около теб не са се отказали.

[kifavi8024]

Damn, демек се въртим в омагьосан кръг?
Jizzaz! Това е проклятието на комунягите, ще има да си бленуваме до края на света

[User13]

gat3way,
ОК, значи разбирам, че не си социално слаб, караш кола по нова от 10 години, не живееш в панелка а на почивка ползваш хотел.

Това по никакъв начин не те застрахова от желанията на онзи социално слабия.

Проблема е в това,че за не малка част от хората на моменти плащането на сметките и изхранването става непосилно бреме.
Винаги ще има някой, който да живее по-добре от друг но това не трябва да става повод за завист.
Говорим за елементарни човешки нужди. Нуждата от топлина зимата, храна по възможност здравословна и безпроблемно лечение при нужда. За разлика времето на социализма, сега тези неща тормозят един огромен брой от хората в България.
Иначе един човек може да бъде щастлив и с много малко а може да бъде нещастен и с богатство.
Пак подчертавам, говорим за елементарни човешки нужди. Не задоволяването на тези нужди вече не е нормален живот а непрекъсната борба за оцеляване. Човечеството се е развивало културно и технически, когато не е мислило непрекъснато за задоволяването на елементарните си нужди. Един човек когато е гладен, първия му приоритет е да се нахрани а после да твори и да се занимава с наука.

[gat3way]

Не знам какво трябва да се има предвид "застрахован", но предполагам че за желанията на социално-слабите ми пука горе-долу толкова, колкото на тях им пука за моите желания. Считам че е правилно в чисто материален аспект възнаграждението да съответства на това доколко допринасяш и тъй като собственото мнение доколко допринасяш е прекалено субективно, мисля, че няма по-добър критерий за това от пазара. Нямам нищо против социални политики, насочени към хора, които не по тяхно желание не могат да допринасят - примерно поради болести, инвалидност и т.н. Но хора, които никога не са имали желание да го направят и нямат и занапред такова, получават точно това, което им се полага. В крайна сметка нито автомобилите, нито почивките влизат в графата "човешки права". Въпросните хора няма да започнат да допринасят повече ако вземаш от допринеслите и го дадеш на тях - нагледният пример за това е всяко циганско гето, което не си плаща тока, водата и данъците.

А за това че бедността се увеличава са виновни съвсем различни неща - като например че държавата се менажира зле, корупцията е посевместна и приоритетите са сбъркани. В образование и програми за преквалификация примерноне се инвестира, за сметка на това се инвестира в крепенето на БДЖ живо, защото който направи обратното, ще загуби електорат. Хиляди се пенсионират рано, бутайки пари на разни ТЕЛК комисии и накрая се оказва че един човек плаща пенсията на трима мърморещи и напълно трудоспособни, става си точно "болен здрав носи".

[neter]

Отново се заформят дълги екзистенциални дискусии, в които разковничето на проблемите, материалната собственост (и нейните основни характеристики - властта и парите), се приема за неизбежна и необходима даденост, и се търсят малки частни решения, които, въпреки това, да доведат до цялостно решение. И нормално, както показва и историята, това само води до по-голямо усложняване на схемата, а оттам и още повече проблеми. А хората - все по-разединени, все по-нещастни и все по-зависими.
Ами ако спрем да приемаме разковничето за даденост и го премахнем? Какви ще са позитивите и какви ще са негативите от това? Кои проблеми ще се решат, кои ще се задълбочат и кои ще си останат същите?

П.П.: И днес чух изказване, че още не сме дорасли за това, че трябва да мине време, а сега трябва да си се занимаем със сега поставените задачи и търсения на решения, които да доведат до онова цялостно решение... Такъв алгоритъм изглежда по същия начин, както би изглеждал и опитът за решение на задачата "Колко е 1 + 2?", като се започне с вдигане на степен на числата, интегриране за всеки случай, после слагане под корен, за да се неутрализира появилата се степен, по някое време и диференциране, че да намерим решение на интегрираното... и т.н., и т.н., само защото не знаем как или не искаме да направим сумирането, само защото сме решили, че не сме дорасли за него, за да го направим, само защото изглежда твърде просто и следователно грешно, само защото някой друг ни е казал, че това е невъзможно или че не трябва да го правим... А какво ли ще стане, ако от чисто любопитство направим това, което не е правено?

[Златко]

А какво ли ще стане, ако от чисто любопитство направим това, което не е правено?

И какво точно имаш предвид?

[neter]

А какво ли ще стане, ако от чисто любопитство направим това, което не е правено?

И какво точно имаш предвид?

Това в питанките преди послеписа

[gat3way]

Предлагам задължителна държавна терапия с MDMA, петък след работа, един-два пъти месечно, повече от това ще започне да дава негативни резултати. Така всеки ще бъде поне малко доволен от това което има и това което е и целият този проблем, който решаваме по идиотски начини, примерно преразпределение (wtf) на благата, ще отпадне. Религията този проблем се опитва да го решава, но това са празни приказки, друго си е химията. В крайна сметка, човек съвсем спокойно може да не е щастлив от материалните си придобивки, а ние само около това се въртим, примерно християнството с тъпизмите си за наказанието в отвъдното обвързано със съвсем земните и материални неща или пък малоумния марксизъм с това кой бил държал контрола върху кое. Истината е че щастието е ужасно изкуствено и е изцяло въпрос на биохимия, а хората колкото и да се възприемат като някаква висша разумна форма на живот, са просто един перверзно усъвършенстван начин една молекула да се репродуцира. Според мен Хъксли го е описал най-добре в "прекрасния нов свят" и това е бъдещето ни, всякакви забежки по малоумни схеми от сорта на демокрация, комунизъм или фашизъм просто няма как да постигнат нещо по-добро.

Ъммм тука възниква проблема с този дето трябва да прилага въпросната терапия, да я контролира, което означава да не е под нейното въздействие, това ще бъде доста нещастен човек. Е, какво да се прави, масовото щастие изисква жертви. То и в прекрасния нов свят пичът дето контролираше процесът не беше особено щастлив, но пък беше осенен от идеята да държи хората щастливи. А и колко социални неправди могат да бъдат разрешени стимулирайки серотониновите рецептори, не е истина.

[Златко]

Това в питанките преди послеписа

Това хубаво, но можеш ли да го обясниш по-просто, като за прости хора като мен? 

[neter]

Това в питанките преди послеписа

Това хубаво, но можеш ли да го обясниш по-просто, като за прости хора като мен? 

Не съм сигурен, че мога да го обясня по-просто. Кое във въпросите е останало неясно? Питам какво ще стане с екзистенциалните проблеми и задачи, ако се опитаме да ги решим генерално, премахвайки властта и парите (и като цяло материалната собственост)? Какво ще се случи при един такъв сценарий? По-добре ли ще стане или по-зле? Кое ще стане по-добре и кое - по-зле? Защо ще стане по-добре или по-зле? Или ще си остане същото? Или ще възникнат нови? Ако възникнат нови, какви биха могли да са те? Какво би било по-нататъшното развитие на тези проблеми и задачи? Могат ли да се сравнят със сегашните по някакъв начин? Как би се отразило ментално всичко това?...

Послеписът не се отнася към тези въпроси - той е просто пояснение защо не се трогвам, когато някой ми каже, че не сме дорасли за нещо, че нещо било невъзможно и т.н.

[Златко]

Кое във въпросите е останало неясно?

Кажи-речи, всичко. Подмятането на фрази с половин уста изискват сериозни познания в херменевтиката и езотериката, каквито повечето тук не притежават. Ако искаш да те разберем, моля, изразявай се ясно и екзотерично. 

Питам какво ще стане с екзистенциалните проблеми и задачи, ако се опитаме да ги решим генерално, премахвайки властта и парите (и като цяло материалната собственост)? Какво ще се случи при един такъв сценарий?

Собствеността е "правото да контролираш нещо". Ако си мислиш, че като кажеш "всичко е общо, всичко е на всеки" няма да има собственост, жестоко се лъжеш. В природата такъв филм няма.

[neter]

В природата такъв филм няма.

А, да! И това е интересен въпрос - уж всеки търси някакво развитие, но когато се стигне до решения, масово се търсят в запазено статукво.
Първо, какво като няма такъв филм в природата? Всеки един миг в настоящето не е съществувал в миналото, както и всеки един миг в бъдещето не съществува в настоящето. Следователно постоянно сме свидетели на появата на филми, които ги е нямало преди това. Опит за по-прост пример, в природата преди нас не се е чуло и за животни, които убиват други животни за удоволствие, но ето, че след появата ни е заимало такъв филм.
Второ, можем ли с такава увереност да кажем какви филми има в природата и какви не, при положение, че още не сме опознали напълно самите себе си, а какво остава за цялата Вселена? При положение, че на фона на Вселената знанията ни клонят към нула, крайните изводи не се ли явяват единствено граници, които сами си поставяме, заради които често достигаме до задънени улици и невъзможности?
Трето, щом като всяко нещо е на някого, на кого е Вселената? Нека погледнем и по-близо - на кого са въздухът, водата, светлината... Всъщност, наскоро се чу за едно предложение на шефа на Нестле за отписване на водата като изконно човешко право и приватизирането и слагането на цена на всяка капка вода. Колкото по-назад в историята погледнем, толкова по-малко материална собственост ще забележим. Ако минем и през еволюцията и целия генезис, ще забележим, че филмът, който реално не съществува, е този, който сега приемаме за даденост. На база какво решихме "това е мое, това е твое, аз контролирам това, ти контролираш онова"? На база какво решихме, че нещо е наша собственост и ние определяме съществуването му, кой ще има достъп до него и кой не, какво ще се случва с него и какво не? От гледна точка на собствеността, утре океанът може отново да реши да вземе собствеността си (някога се е простирал върху цялата Земя) и... Кой филм би съществувал в природата тогава? На кого ще се оплачеш, че това било твое и не трябвало да се пипа? На кого ще си платиш за притежанието му? С кого ще се биеш за него?
Човекът е решил да се мисли за бог в материалността, а точно в материалността човекът е най-нищожен.