« Отговор #199 -: Mar 16, 2018, 21:32 »
Хората са глупави по един много особен начин. Една много голяма част от тях. Не говоря само за тези, като мен, раята, но и онези по-нагоре във властта не са изключение. Един от начините по които работи вселената е, че ако искаш да направиш нещо да е по-силно, по-издържливо, по-твърдо, го подлагаш на големи натоварвания. Стоманата за да я закалиш, я нагряваш и после рязко охлаждаш. За направиш мускули, се подлагаш не по-тежки тренировки. Спортистите го знаят много добре. Вижте също, как смятат наум индийските деца и си помислете, колко от западните ученици могат да смятат така бързо и точно без калкулаторите в смартфоните си. На едните им се налага да си напъват сивото, на другите не толкова. Отнася се за всичко. Колкото повече се бориш срещу нещо, толкова по-силно го правиш. В това число, забранителните закони само правят по-устойчиво това, което би трябвало да ограничат и заличат.
Та, западът колкото повече се противопоставя на Русия, Китай, арабските държави, толкова по-силни ги прави. Неизбежно е. Когато си под натиск, търсиш решения и се бориш. Защитен механизъм или рефлекс, все тая, но това те прави по-добър в оцеляването. И колкото повече това продължава, толкова по-добре се справяш и ти. Това се отнася и за държавите и народите. Не само персонално за всеки от нас. Изпитал съм същото на собствен гръб. Като ученик изкарвах добри оценки по математика, докато у дома не се появи калкулатор, с който започнах да си пиша домашните. Само две седмици ми трябваха, за да започна да изкравам тройки. Разкарах калкулатора и всичко си дойде на мястото. А за линукс и за това, как работи научих най-много, когато си играех с един стар IBM със 64МВ рам и дисково устройство с флопи. Лаптопчето имаше само едно usb. За ограничения ресурс и как те кара да се напънеш говорих в друг един пост, мисля в същата тема.
Някой от вас чел ли е Тери Пратчет? Изключително мъдър човек. Та в една от книжките му, се разказва в началото за една костенурка, която цял живот гледа света от няколко сантиметра над земята и когато изведнъж започва да се издига към небето, захласната от гледката и откритието, как изглежда всъщност света и колко е голям и прекрасен, си мисли: "Орелът ми е такъв добър приятел!". И тогава орелът я пуска върху скалите, за да сцепи черупката ѝ и да я изяде. И Тери Пратчет продължава "Орелът обаче не знае, че един ден костенурките ще се научат да летят". Нещо такова. Орелът ще ги научи. Естествен подбор. Приспособяваш се към ситуацията или те няма.
Може да си мислим, че някой е тъп. Но поставете го в ситуация, в която му пари под задника и тогава ще видите, тъп ли е наистина. Руснаците ще си направят процесорите да работят перфектно. Ще се научат. Всички ще се научим едни други. Тези, на които им се наложи. Та една малка България е сглобила изцяло собствен компютър навремето. И като казвам собствен, наистина наш. Дори процесора. Да, крали сме западни технологии, които са ни научили, как се правят нещата, но какво от това. Всяко постижение стъпва върху някое предишно. Колко страни по онова време са могли да постигнат подобно нещо? Или сигурно и ние сме тъпи?