« Отговор #75 -: May 20, 2013, 18:43 »
go_fire,
Първо нека да каже, че изпитвам уважение към теб и твоите възгледи (донякъде и ги споделям).
Естествено и винаги да им различия, но това е част от прогреса.
Сега по същество. Не знам от къде ти хрумна, че за нас учените морала е някаква отживелица или няма общо с това, което правим. Истината е, че е точно обратното. Друг е въпроса, че повечето учени (особено в областта на физиката, от която съм и аз) в настоящия момент са атеисти (но това не значи, че нямат морални ценности).
Що се отнася до мене, аз бих се определил като вярващ християнин, обаче не съм от хората, които са много в час с ритуали и т.н. на църквата. За мен най-важно е разбирането на концепцията на християнството (в крайна сметка ако човек не разбере концепцията на нещо, то за какво разбиране на останалото да говорим). Това е една от малкото религии, в която най-ясно е казано какво е Бог (и то от Исус Христос). Според нея Бог е любов, която не зависи от нищо. Понятието любов е най-близо до понятието Бог и ние познаваме Бог чрез чувството любов. Каквото и да се случва с тебе и съдбата ти, ако запазващ чувството на любов в душата си ти си по-близо до Бог и от месия. Ако загубиш чувството на любов в душата си ти губиш постепенно невидимата връзката с Бог, а понеже висшата си енергия отговорна за поддържането на нашия живот и съдба ние получаваме от Бог точно чрез любовта в нашето съзнание/подсъзнание, от там следват болести и смърт (които може да са разтеглени във времето от няколко години до поколения напред).
От тази гледна точка за мен вярата в Бог няма нищо общо с това, което повечето хора смятат за вяра, т.е. сляпата вяра в нещо (щото със същата сляпа вяра мога да вярвам в съществуването на летящото спагетено чудовище). За мен Бог не е просто вяра, а реалност, която може да изпиташ и с която взаимодействаш всеки ден. Имаше един философ, не му помня името, който се е изразил много точно, а именно - "няма нищо по-лошо за една религия от безмозъчно следващия последовател". Защо го е казал? Много просто, безмозъчния не мисли, а прави това, което му кажат. Във всяка едно учение ти трябва да си изследовател, да намираш нови и нови основи на вярата си, и да поглеждаш на нещата от нови и нови ъгли. Иначе рискуваш да застинеш на една точно определена формулировка (която може да се окаже непълна или грешна), а да не говорим, че ставаш и лесно манипулируем от разни псевдо представители или не доразбрали на дадено учение/религия (да не говорим за множеството измислени секти и т.н.).
От научна гледна точка, колкото и пъти да съм мислил по въпроса съм стигал до извода, че понеже този свят съществува, значи е по-вероятно да има Бог (т.е. някой или нещо да го е създал). Физиката също се занимава с въпроса за Бог и неговото съществуване. Да не е директно, но има например в космологията Силен и Слаб антропен принцип. Силния антропен принцип твърди (за да обясни съществуването на живота), че Вселената е създадена по такъв начин и с такива физични закони, така че да възникне живот в нея. Което значи, че индиректно се загатва за нещо отвъд видимото създало Вселената. Слабия антропен принцип твърди (за да обясни възникването на живота), че Вселената е съдадена с такива физични закони, така че да има ВЕРОЯТНОСТ да възникне живот. Разликата е малка, но съществена - в първия случай възникването на живот е детерминирано, във втория не е. За да избягат от напръв поглед ирационалната концепция за Бог, физиците приемат, че ние сме една от многото (безброй) вселени, в които се оказва, че физичните закони са такива, че да възникне живот. Само дето за да обясни това се въвеждат други вселени, които са ненаблюдаеми и отново не решава проблема, а го задълбочава. На този етап на развитие науката е на това ниво. Повече от това науката не може да каже. На следващ етап може да има друго становище.
Освен това аз се интересувам и от други религии и учения, т.к. са ми интересни и си обогатявам по този начин представите за света. В основата си всички религии са еднакви, но тъй като създателите са им различни е нормално да има разлики, а и с времето се натрупват изкривявания. Например т.к. зачекнахме за християнството се учудвам, че повечето хора изтъкват като аргумент против християнството това за "като ти ударят едната буза, обърни и другата". Всъщност в това нещо е закодирана огромна информация стига да може да я разчетеш, но за съзнание, което е свикнало да реагира в крайности (на добро-лошо) и да мисли повърхността, това изглежда като кощунство. Истината е, че тази, нека я наречем инструкция на Христос се отнася за емоционалната ни реакция, а не толкова за външната реакция. Много ясно, че ако дойде някой да те бие ти ще отвърнеш и ще се защитиш. Тънкостта е там, че Христос намеква, че не бива да намразиш врага си (т.е. да възникне в теб и да се задържи емоцията на омраза), т.к. това, понеже всички хора сме свързани вътрешно, е все едно да мразиш себе си. Да си спомним също, че Христос гони търговците от Храма. Това какво е според вас? Защо не е обърнал и другата буза в тоя случай? Отговора е прост, и в двата случая (на обръщане на бузата и изгонване на търговците) Христос е спасявал любовта. В първия случай, любовта в собствената си душа, във втория любовта в душите на търговците (т.к. те са извършвали грях продавайки в храма).