« Отговор #60 -: Jun 07, 2013, 07:38 »
Не съм съгласен. Според мен въпреки недостига, е много сериозно подценена. Но го има и проблема, че не всички кадри са достатъчно качествени.
Дупедата не извършва никакъв интелектуален труд, а лизачески, че да се съревновават по заплати.
Противно на очакваното, 240 дупедата не са много на шест милиона население, колкото сме в действителност (то не е сигурно, че сме и шест). Пада се един дупедат на 25 хил., което е даже малко. Сиреч дори представителната ни демокрация, не е достатъчно представителна. Но е напълно сигурно, че дори тези ни излизат прекалено скъпо и въпросът съвсем не е в заплатите им.
Гейт, ако някой ще защитава наистина интересите ми, очаквам да живее скромно и порядъчно, както живея аз.
Няма да казвам име, за да не се приеме за реклама на партия, която не одобрявам (не че одобрявам някоя от съществуващите). През есента 2007-ма бях на едно обучение в столицата. Централата на компанията, в която работих беше на броени метри от парламента (вече не е там, а и аз не работя за тях). Единият ден си хванахме автобус от спирката пред ректората, за да се приберем.
Автобуса беше претъпкан. Шофьора караше на принципа газ-спирачка все едно вози картофи, а не хора. Попържаше шумно. Тъкмо отскоро им бяха станали заплатите 1 000 лв.
И в тази обстановка, в дъното на автобуса видях тихо да стои един дупедат. Ей за този дупедат мога да се закълна, че е честен човек. По между другото същият е все още дупедат и в момента.
Но и дето казваш корпоративното хоро. И то не е особено корпоративно. В момента все още, но очертава се никак не за дълго работя в една световна компания. Това е най-голямата, в която съм работил, а и другите не бяха никак малки. Обаче българското ѝ представителство е сравнително много младо. Много е по-младо и от по принцип доста младите ѝ конкуренти или по-точно на тези, дето се старае да е конкурент.
Компанията е доста новаторска и е изработила, многократно доказали се механизми да е високо ефективна, които доста добре работят и у нас. Толкова е ефективна, че е постигнала някои невероятни резултати, а имайки предвид младостта ѝ, са невъзможни. Нещо като представянето на Борислав Иванов, но без съмненията за измама, има си напълно логично обяснение.
Първите ми дни на аклимитазация бяха трудни. Идвах с едни нагласи и начини на работа, намерих съвършено различни. Много неща бяха парадоксални. Много бързо обаче ми стана ясно защо нещата са такива, каквито са. И се вписах в обстановката, полагайки доста старание.
Минаха няколко месеца и изведнъж открих, че под повърхността на тази добре смазана машина с вплетени изпреварващи решения, нещата са други. Навред се беше вкопчила българщината, която подкопава, подрива устоите на цялата организация, бивайки глобално погледнато само в периферията, но точно там, където „магията“ работи, за да се случват нещата.
Меко казано се отвратих. Мислех, че работя в европейска компания по европейски, а нещата се спъват от дребнави, низки страсти, произлизащи от местните аборигени (сиреч нас българите). Това вече съм го виждал многократно и не го харесвам. Не играя тази игра. Може да съм прост, глупав и наивен, но си имам някакво останало достойнство. И ако те не ме изритат, аз сам ще напусна.
Та въпроса ми беше за „корпоративното“. У нас то е българизирано. Дори не искам да казвам балканизирано. Например знам за компании (някои са същите като тези тук) опериращи в Словения или Харватско и горните думи биха им били абсолютно непонятни. Бъргарщината си пробива път и покварява всичко до дето се докосне, колкото и добра практика да е, колкото и добра идея да е. Всичко е разградено, претопено в тъма.