По-нови изследвания показват, че не е невъзможно да се движиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Има различни трикове за това, един от тези е доказан поне теоретично от Стивън Хокинг (теоретичен физик, най-известния жив физик в момента). Значи феномена, който той е открил, е че съществуват т.нар. червейни дупки - това са тунели в пространството (или по-точно тунели във време-пространството), които свързват две точки и пътя между тях е много по-къс в сравнение ако не се пътува през такъв тунел. Най-давания пример е този с ябълката - ако пътуваш по повърхността и пътуваш по-бавно отколкото директно по права линия между две точки. Та въпроса не е дали е възможно да се пътува с повече от скоростта на светлината, въпроса е как да стане това. В сучая с червейна дупка е нужна т.нар. отрицателна енергия, за да се подържа входа и отворен - а отрицателна енергия за сега не знаем как да генерираме (или по-точно сме в началото на овладяването и, аз имах честа да изнасям доклад върху това нещо, много интересен феномен). Значи отрицателната енергия с прости думи е квантово механичен феномен вследствие от вакуумните флуктуации на електромагнитното поле (важи за всяко квантувано или дискретно поле, но при ел.магнитното е най-силно и е възможно да се детектира), т.е. в празното пространство от нищото могат да възникват фотони за определен период от време, тези фотони могат да оказват натиск/налягане върху материята, т.к. имат импулс. Представете си този феномен е открит преди 60г. и чак сега в началото на миналата година го измериха много точно експериментално и то интересното е, че го измериха с подобен на метода, с който аз се занимавам (Наистина беше ми много смешно като четох статията и останах изумен от начина на мерене). Този ефект се нар. Ефект на Казимир, а силата съответно сила на Казимир.
Сега ще се опитам да дам пример какво точно представлява тази отрицателна енергия породена от ефекта на Казимир - значи ако поставим две метални пластини паралелно една срещу друга между тях на теория възниква сила породена както казах от вакуумните флуктуации на ел. магнитното поле. Сега тази сила в зависимост от материала и средата може да бъде сила на отблъскване или сила на привличане. В случая с метални пластини е изчислено, че това е сила на привличане - значи тази сила става сравнима с електростатичната и по-голяма когато двете пластини са на разстояние по-малко от няколко микрометъра (една милионна от метъра), а при разстояние 10 нанометъра (една стомилионна от метъра) става огромна приблизително колкото атмосферното налягане. Така какво и е отрицателното на тази сила - ами значи представете си момента на поставяне на тези неутрални пластини една срещу друга паралелно, понеже те са ел. неутрални се казва, че енергията на взаимодействие между тях е нула, да ама ако отчетем ефекта на Казимир се получава, че нулата не е най-ниското им енергийно състояние, и за да се отчете този факт се казва че те имат отрицателна енергия, което ще рече че за да ги докараме в състояние с нулева енергия трябва да извършим допълнителна работа. Всъщност в крайна сметка генерирането на тази сила е вследствие от факта, че металните пластини действат като резонатор и подтискат ел.магнитните флутуации между тях, докато тези отвън не и сумарно външните флуктуации са по-големи, съответно оказват по-голяо наляган/натиск и оттам това за външния наблюдател е като че ли пластините се привличат.
Един от интересните други ефекти на това чудо, е че силата на отблъскване може да се използва за левитиране на обекти - за сега само в микромащаб и за малки по маса и размер обекти за в бъдеще никой не знае.
Друг интересен ефект е (понеже се бях разровил покрай този доклад, че ми стана интересно, пък и преди бях чувал за тази "призрачна" сила), че хората даже по-статиите предлагат на базата на тези модели да се създадат ел.магнитни генератори, т.е. генериране на ел.магнитни вълни от нищото, само че трябва да вложиш външна енергия, така че това не е перпетум мобиле. Това, което е интересно в този случай, е че средата, която генерира ел.магнитна енергия и излъчва не е обикновенната материя ами вакуума. Това открива доста преспективи за нов тип генератори на ел. магнитни вълни.
Друго ново е, че даже Айнщайн си го е предсказал в парадокса Айнщайн-Подолски-Розен, че ако квантовата механика е вярна значи може да се предава информация със скорост по-висока от скоростта на светлината, което значи пък че неговата теория не е съвсем вярна, т.е. тя не отчита този ефект (не че цялата теория не е вярна). Та този ефект се нар. квантова нелокалност и вече е демонстрирано и измерено, че скоростта, с която се предва информацията между два фотона е близо 100 000 пъти по-голяма от скоростта на светлината. Още никой не може да обясни характера и природата на това взаимодействие, но то е факт. В Nature има статия за това, който се съмнява да потърси и да прочете. Експеримента е с оплетени фотони, правен от някаква група в Швейцария.
Значи ще се опитам да обясня накратко този ефект - както казах има много имена: парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен, квантова нелокалност, призрачно действие на разстояние (по думите на самия Айнщайн), оплетени частици и т.н. Значи каква е идеята, идеята е че ако примерно две частици се родят заедно вследствие разпада на друга частица тези две частици независимо от разстоянието, на което ще се отдалечат една от друга те винаги остават свързани по-между си по-някакъв старанен и неизяснен още механизъм. Тази им свързаност рефлектира във факта, че промяна и въздействие върху едната частица, автоматично води до промяна и въздействие върху другата. Скоростта на това въздействие както казах е 100 000с.
Лично мое мнение е, че за това е отговорно ново фундаментално взаимодействие или има среда в многообразния вакуум, в която могат да се разпространяват трептения със скорост по-голяма от скоростта на светлината.
Това открива фантастико приложение - пример ускоряване на Интеренет 100 000 пъти. Свързване от единия до другия край на Галактиката за една секунда и т.н. Пренасянето на информация от една точка до друга ще става почти мигновенно, т.е. става възможна комуникацията дори на това ниво без ограниченията от крайната и малка стойност на скоростта на светлината. Цялата галактика ще е свързана в една мрежа като Интернет без да чакаш сигнала от Земята до другия край на галактиката да се движи десетки хиляди години. Също така изследванията на Слънчевата система стават по-лесни - при тези разстояние представете си, че изследваме Плутон и трябва всяка команда към апарата да пътува 5 часа отговора също, има да комуникирате със дни. Докато с помоща на квантовата нелокалност това става почти мигновенно.
Та мисълта ми е, че има трикове (по-точната дума е открития) измислени от учените, с които почти всички ограничения могат да се преодолеят въпроса е не дали е възможно, а как да се направи. В момента теоретично се знае как може да се пътува със скорост по-голянма от скоростта на светлината, обаче техническо не сме на това ниво. Предполагам, че до 100г, ще достигнем подобно ниво. Жалкото е, че може би няма да сме живи да го видиме (аз ще се моля да съм жив да го видя
).
Автор
Тема: Как ще свърши всичко? (Прочетена 18120 пъти)