Изобщо не разсъждаваш правилно. Грешката ти е, че веднага се пускаш да инвестираш в нещо без стойност, в нещо, което не ти носи никаква доходност. Даже обратното - изисква нови и нови вложения от твоя стара. Говорим за колите. 100-200 000 лв. за 1-2 коли. Ти инвестираш 500 000 лева в автомобили, скъпи при това, които ще изискват и адекватна поддръжка, която като цифра ще е от порядъка на 15-20 000 лв. на година на кола! И всичко това не ти носи абсолютно нищо като доходност. Ако решиш да продаваш колите - цените ще са се смъкнали с поне 30% даже да я поддържаш перфектно. Разбери, че стандарта на живот се определя от постоянния ти доход. Ако както ти казват инвестираш в недвижими имоти и прибираш наерми - цялата сума от наемите е твоя постоянен доход, твоя стандарт в който да се вместиш. Българите масово мислят по този разоряващ портфейла начин. Ще спомена няколко грешки относно това. Грешка 1 - твоята - получават голяма сума пари извън дохода си и променят стандарта си на живот според тази сума, а не според дохода. Резултат - парите бързо свършват и се връщаш на изходно положение. Грешка 2 - започват работа и първото нещо е да си вземат апартамент и да го изплащат. Резултат - нямат никакви налични средства за каквито и да е инвестиции, често и мизерстват с години. Нарича се загуба на ликвидност във финансовата теория. Първата задача на един човек е винаги да НЕ допуска загуба на ликвидност. Не може на 22-23 г., когато трябва да инвестираш в курсове, в повече образование и т.н. от първата си заплата да почнеш да плащаш ипотеки и да оставаш само с пари за баничка с боза, обричаш се на дългогодишна загуба на ликвидност, никакви инвестиции и дори в перфектния случай - да успееш да платиш ипотеката след 20 г. ще си на 45 г. с нищо повече от 1 апартамент и ще се вайкаш защо нищо не си постигнал и си пропилял хубави години в мизерстване. Грешка 3 - инвестиране в недоходоносни активи/изискващи постоянно вливане на нови средства - това са автомобили. По същество тяхното действие е сравнимо с ипотеката, всеки месец разходи и никакви доходи. Ако си забелязал в Западна Европа много от хората нямат изобщо кола. Това е финансова култура. Само тук на Балканите манията да се парадира с кола, даже и да мизерстваш е вдигната високо. Замисли се....
Така и не разбрах, кои са твоите разсъждения. Първото? Погрешно е.
Цитата тук, е в правилната посока. Харченето на пари, за нещо, което те кара да харчиш още пари по него, е чиста проба глупост. Освен, ако не ти е крайно необходимо. Като автомобила например. Той ти е само разход, а цената му непрестанно пада. Има прекрасни, бързи и луксозни коли, които на третата година са 40 или дори 30% от цената си. Има автомобили, които в представите на хората са нещо изключително, но са крайно ненадеждни, сравнително често се повреждат, а ремонтите им са безумно скъпи. Това е пример за неправилно похарчени пари. Ако имаш семейство, ако времето ти е прекалено ценно и пътуваш надалеч или често, тогава може да се земислиш за автомобил. Аз все още нямам автомобил въпреки, че имам книжка от не малко време. Решил съм, че за момента не си заслужава. Поддръжката му не си струва, поне според мен. Не ми е нужен всеки ден. Ако ми се наложи да стигна бързо някъде, взимам такси. Ако ще пътувам по-надалеч и не съм в компания да ме вози, бих си наел. Според мен по-евтино ще ми излиза така. Това е само един пример. И е добър пример, защото е споменат и в горния цитат.
Ако първия цитат е твоят, малко бъркаш сметките за апартаментите. С един милион можеш да закупиш много, много апартаменти. С един милион в банката не отиваш да купуваш апартамент и да налееш цялата сума.
Даваш двадесет хилади, а останалото е кредит, или ипотека. Така можеш да купиш тридесет апартамента например, да ги оправиш, да ги пуснеш под наем - 30х600 са 18 000 на месец, Половината горе-долу ще са за ипотеките. След шест до десет месеца можеш да закупиш изцяло първия и да е твой. Или да купиш други два и ще ти останат пари да ги спретнеш и тях. Или да закупиш един по-голям, да го спретнеш и да му взимаш хиляда или хиляда и петстотин на месец. Това можеш да го направиш и с един апартамент. Ще имаш триста лева доход на месец без да си мърдаш пръста. При положение, че просто купиш апартаменти. Можеш да търсиш и апартаменти на доста по-изгодни цени, като така ще имаш резерв за да ги приведеш в по-добър вид. Това вече можеш да наречеш инвестиция. Автомобилът не е такава. Къщата или апартаментът за лично ползване не е такава.
И понеже спомена коли, може да направиш и друго с доходите от апартаментите. За проба купуваш една кола, като онези на Yellow, поядишсваш я жълта и я пускаш такси. Вместо ти да я караш, я даваш на някого, той да я кара. И вместо 35 кинта на ден, както ги дерат онези, му взимаш 20 например. На месец това са ти 600 лева. За година са 7200. 1200 заделяш за разходи по колата и имаш 6000 годишно от автомобила.
През цялото това време ти почти не си променяш стандарта на живот. Да, може да си купиш няколко нови парцала, два-три чифта хубави убувки , да си купиш някой Лексус от 2011, 2013 година за 6-7 хиляди лева, защото поддръжката му ще е почти никаква ( здрави са, мамицата им ), за лични нужди и да продължиш да си работиш. Да, да работиш. Въпреки, че всеки месец по банковата ти сметка влизат едни 9000 хиляди. И защо не трябва да харчиш прекалено? Ако ще харчиш за нещо, то трябва да е в самия теб. Езикови курсове, курсове по програмиране, счетоводство ( това е много важно, за да можеш да управляваш парите си ), курсове по програмиране ( улеснява живота, повярвай ми
), финанси, каквото решиш, но да е за личното ти израстване. Пътувай, говори с хората, дори с онези мръсни и не мити по улиците. Могат да те научат на нещо и те. Зная от личен опит. Чети книги. Хората са написали страхотни неща по темата. След време, ще имаш нюх за инвестиции. И когато вече ще имаш ясен или що годе ясен поглед за нещата, ще имаш едни сто или двеста хиляди под ръка, с които можеш да направиш още нещо.
Един от шефовете ми в една от работите, които съм работил, който понякога и ни и обучаваше, ни разказа за случай с един от неговите шефове. Били на морето и къщата, която били наели, имала барбекю. Влезли в един рибарски магазин, за да видят, какво могат да си направят. Избрали там, каквото избрали, обачеш шефът му купил и някакъв калмар, омар, октопод или нещо подобно. Като излези от магазина, попитал шефа си, знае ли, как да го приготви, защото той самият не знаел. А шефът му му отговорил, че не го е купил за да го готвят. Причината била цената. И при пореден въпрос, защо го купува, само защото е евтино въпреки, че знаел, че онзи няма липса на пари, отговорът бил много поучителен. Там, където живеел тези неща стували пъти повече. Искал да види етикета откъде е. За да направи търговийката. Да знае, къде може да го купи пъти по-евтино, отколкото може да го продаде. С което пък моят шеф искаше да ни каже, че възможностите са навсякъде. Ние просто не ги виждаме. Защото не знаем, как да гледаме. Нямаме поглед за това.
И последно, парите не трябва никога да са цел. Трябва да са средство, инструмент. Ако ги виждаш, като инструмент, ще ти е по-лесно да откриваш и възможности.
Не са ти нужни един милион за да инвестираш в имоти например. Банките дават ипотеки и за цялата сума на имота. Без първоначална вноска. Ако доходите ти са стабилни и достатъчно според тях. С един апартамент пак ще можеш да имаш доход по двеста триста, на месец, без да си мръднеш пръста.
И последно, всичко си има определена степен на риск. Винаги можеш да загубиш инвестицията. Рискът, който поемаш ,трябва да е премерен. И като казвам премерен, не да гледаш да правиш по-малка инвестиция, че да загубиш по-малко, ако тръгне зле. Трябва да планираш. Проучваш нещата в колкото можеш повече подробности. След това сядаш, взимаш калкулатора и почваш да смяташ. След това си планираш нещата.
Автор
Тема: Автомобил на лизинг. Условия. Какви са подводните камъни? Премерен ли е рискът? (Прочетена 23021 пъти)