И предния цитат на мнението ти и този сега съдържат части по темата за свободата на словото, но нарочно го отделям в друго мнение. Но понеже това са взаимосвързани въпроси, затова съм ги сложил като общо заглавие на новоотделената тема.
И нямам предвид да представям нещо чуждо като свое авторско, а именно това, което съм си купил, да го ползвам както ми е кеф, включително и да го подаря на световната аудитория. Да, ама не можело, казват защитниците на авторските права, марките и географските означения. Тя там е сложна дейност по правене на кинти..
Това е въпрос, с който линуксарите (и не само, но предимно) много се занимавахме в края на миналия век и началото на този. Въпроса е, че развитие, никакво, в никаква сфера не е възможно без свободен обмен на информация. Открития все още могат да се правят, но ако те не стигат бързо и лесно до заинтересованите лица, то това спъва прогреса и ни държи на едно място. Борбата на прогресивни срещу консервативни сили е вечна. Ясно е от коя страна на тази барикада съм аз.
Повода за тези ни напъни си бяха собствените ни тегоби, но както казах, нещата са общовалидни.
Името на закона не е за авторското право, а за авторското и сродните му права. Това е ключа от бараката. Има едни сродни на авторството права, дето хич не са сродни, а като злата мащеха от приказките. Привързани са изкуствено.
Авторството е ясно. В момента на създаване на нещо, ти си негов автор и това е неотменимо завинаги. Тези, другите права са разковничето. Това са правата за разпространие.
И идват едни хора с куфрчета, твои колеги и казват — т'ва задължително трябва да го ограничим, иначе горкия автор ще умре от глад.
Досега няма особени доказателства, че някой е забогатял от това, че е написал нещо (не е необходимо да е книга, може песен, може всичко). Най-великите по правило са бедни и с трагична съдба. Даже има наратив, че то, ако всичко ти е наред, нямаш причина да пишеш (не само текст, музика, всичко).
Има изключения. Ей ти един Дюма. Хубаво, ама той си е бил богат преди да започне да пише, а мускетарите са му дали само известност. И пари някакви е изкарал, но далеч по-малко от това, което си е имал вече.
Естествено веднага се сещаме за едно голямо изключение — Роулинг. Но и тук имам цели две забележки. Първата е, че света нямаше ли да е по-добро място, ако никой не беше чувал за Джоан и нейния Потър?
Срам, не срам, но ще призная, че съм чел синтологията (не съм дал стотинка за нея!) и тя е точно като научен труд. Женицата е вземала неща от Википедия и ги е преобразявала. Няма много общо с Толкин, който е в подобна тематика. А и като литература е доста слабо. Четимо е единствено заради редакторската намеса.
Но пак, въпреки невероятните тиражи на нещото, с каквито тиражи малко могат да се похвалят, англичанката не става милиардерка заради тях. Става заради правата за филми, където парите са съвсем различни.
Няма никакво доказателство за пряка връзка между добра литература (музика или друго) и парите. По скоро могат да се дават обратни примери.
Да, могат с много пари да се правят добри неща. Например на мен последната трилогия (баш последния не съм гледал) на „Междузвездни воини“ е най-доброто, което е правено. Но съм малцинство. Всеки друг, който съм срещал, е твърдо против и смята, че са ужасни и не трябва да съществуват.
Истина е и, че парите са що годе необходимо условие да твориш. Ако крале и императори не спонсорираха Моцарт, той не би успял да остави това творчество. Но дори той оставя най-доброто си произведение (според личното ми мнение!) — Реквиемът, когато е беден и болен.
А след това умира. И най-малкото, ако поне филма „Амадеус“, ако е гледал някой, ще знае, че това се случва точно в момент, когато всички опери в Европа (по света още не е имало) представят произведенията му с грандиозен успех.
=*=
Много писах, но исках да е ясна позицията ми. Ако ще го правиш за пари, по-добре не го прави. Не, че няма да стане…
А онези с куфарчета всъщност казват друго — дайте ни възможност да правим бизнес от това. Авторите кучета ги яли. Търговците трябва да спечелят.
Твърде показателно е, че Нова телевизия, когато преди няколко години имаше скандал за права прати насреща същия, този Заки, дето беше най-големия радетел да се внесат тези промени в закона по западен образец. Пича работи за кинти, не го интересува, коя страна защитава.
Разпространителското право е нищо по-различно от крепосничество в свят, който уж е отхвърлил средновековието.
А истинските автори днес печелят не от това, че имат изключителни права, а по други начини. Примерно може да питате един певец, колко прави от концерти и колко от Spotify. А можете да го попитате с ръка на сърце, щеше ли да е известен, ако нещата му се намираха само във въпросната платформа и никъде другаде. Тук нарочно не говоря за тубата, защото там приходите не идват от директни продажби на произведения.
А да, и може да попитате да сравни приходите от тези две платформи, да чуем, къде са повече.
Самото разпространителско право е един правен абсурд. То е неприложимо. Защото няма такава най-малка част произведение, която да се обособи и разпространява. В САЩ има един кавеат наречен „fair use“, който го няма в Европа, но той покрива друг проблем.
И като заговорихме за Щатите, там този закон прескочи всякакви граници. В него на практика е отнето и самото авторство. Според тамошната трактовка, автора може да е просто един наемен работник и това, което е създал, не е негово, а на този който му е платил или обещал да му плати.
Относно това, което намеквах на асистентката, беше, че въпросното разпространителско право е възникнало, все още служи и ще се ползва за целите на цензурата. Ако да се прилагаше с пълна сила, тя не би могла да стане асистент, освен, ако баща ѝ не е заможен.
А това всъщност е може би най-голямата вреда от всичко изказано до тук. Разпространителското право създава и поддържа неравенство в обществото.
п.п. За да е пълен цирка, се отива по-далеч. Измисля се изкуственото понятие „интелектуална собственост“, в което се включват още няколко неща, като например търговските марки, които се уреждат от съвсем друга, правна рамка и не са безсрочни, нито са авторски. Аз казах ли, че си говорим за феодализъм? Не го и крият, говорят за собственост.
Автор
Тема: За науката с любов и свобода на словото (Прочетена 4432 пъти)